Решение № 15 от 12.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Плевен, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430201893 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 23-3391-000136/12.07.2023г. на НАЧАЛНИК на 02 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, на П. М. С. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като изтъква, че управлявания от нейна страна лек автомобил е излязъл от паркинга на „***“, завил е наляво и е спрял пред входа на РЗОК-ПЛЕВЕН, за да се качи нейна приятелка – Н.

Й., която е трябвало да закара на лекар; при влизането на посоченото лице в лекия автомобил обаче, се приближил полицейски служител „в неугледен вид“, който не се представил, поискал на С. документите за проверка и я уведомил, че е в нарушение на пътен знак, който е разположен по-надолу на ул. „***“; отбелязва, че впоследствие е забелязала, че действително има поставен пътен знак В2* който обаче бил наклонен. Наред с това счита, че не е нарушила посочения пътен знак, тъй като след него има кръстовище, което го отменя. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата по 1 изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на 02 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 398084/16.06.2023г. от страна на К. М. М. – мл.ПИ при 02 РУ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Ц. И. К. и нарушителя – П. М. С.. Съставен е при условията на чл.186 ал.2 ЗДвП, тъй като след като служителят Ц. И. К. съставил Фиш серия Р 0131923/ 25.04.2023г. при условията на чл.186 ал.3 ЗДвП, П. С. оспорила същия. Съставен е за това, че на 25.04.2023г. около 10:10 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул.“***“ до № * с посока на движение към ул."***", като водач на лек автомобил "МЕРЦЕДЕС" с рег. № ***, паркира в зоната на знак В2* до входа на РЗОК – ПЛЕВЕН – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.

М. С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.39 – 43 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К. М. М., Ц. И. К., Н. В.В. – Й., обяснения на нарушителя П. С., както и писмени доказателства /л.44, л.50, л.61 – 63 от делото/. В гласните доказателствени средства се оформят условно две групи: от една страна – показанията на свидетелите К. М. М., Ц. И. К., които са с преимуществено „обвинителен“ характер, а от друга – показанията на свидетелката Н. В.В. – Й., обяснения на нарушителя П. С., които са с 2 преимуществено „оправдателен“ характер.

Според гласните доказателствени средства от посочената по-горе втора група, на процесната дата, св.В.-Й. била ангажирала своя приятелка – св.П. С., за да я вземе от местоработата й в РЗОК-ПЛЕВЕН /гр.ПЛЕВЕН, УЛ.

„***“ №*/, след което, от друго място да вземат лекар, който да посети на дома на майката на св. В.-Й.. Според обясненията на подсъдимата, същата излязла от паркинга на магазин „***“, завила наляво по УЛ.„***“ и спряла пред входа на РЗОК-ПЛЕВЕН, като си включила аварийните светлини.

Според показанията на св.В.-Й., същата вече чакала в преддверието на споменатата институция и когато видяла пристигането на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, веднага излязла и се качила в него. В този момент обаче, дошъл полицейски служител и поискал документите на С.; св.В.-Й. уведомила полицейския служител, че се налага да заведе майка си на лекар, но същият й отговорил, че изпълнява служебните си задължения. На свой ред, св.В.-Й. взела такси, а жалбоподателката останала на място, като й бил съставен Фиш серия Р 0131923/ 25.04.2023г.

Впрочем, тук е мястото да бъде отбелязано, че непосредствено след това, С. посетила 02 РУ-ПЛЕВЕН и подала Сведение и Възражение /л.17 – 19 от делото/, в които изразила несъгласието си с издадения Фиш; отбелязала, наред с другото, че не е паркирала, а просто спряла, за да се качи нейната приятелка; че в зоната на спирането й, няма действащ знак В2* а такъв е налице в началото на улицата, но е наклонен на една страна; че полицейският служител, който издал Фиша, бил като „…излязъл от ретро музей“ и се държал „…все едно съм му длъжна“, че „…се перчи като петел на пазара /където всъщност беше/“; изразила упреци към работата на МВР и се заканила да отнесе въпроса до медиите, вкл. – „Защото за да си човек е нужно много малко“. По така подадените от страна на жалбоподателката възражения, била извършена проверка, приключила със Справка от 29.05.2023г. /л.14 – 16 от делото/, според която, не са установени действия на неуважение или други подобни, несъответни на длъжността, от страна на служителите К. М. и Ц. К., спрямо жалбоподателката. Наред с това, била извършена проверка на място и било установено, че в кръстовището на улиците „***“ и „***“, посока на движение към КП „***“, е налице поставен пътен знак В2* който е наклонен, но е видим за участниците в движението, като в тази връзка е отправено Сигнално писмо до КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН и са взети надлежни мерки по изправяне на същия пътен знак /л.26, 28 от делото/.

От друга страна, според показанията на свидетелите К. М. М. и Ц.

И. К., процесният случай бил следният: патрулният полицейски автомобил бил спрян почти успоредно на входа на РЗОК-ПЛЕВЕН, във връзка с извършване на проверки по ЗДвП. Служителят К. бил извън полицейския автомобил, а К. М. – вътре, тъй като съставял АУАН на друг водач, за нарушение на ЗДвП. Свидетелят К. забелязал управлявания от жалбоподателката л.а. „МЕРЦЕДЕС“, който от ул.“***“ завил наляво и 3 продължил движението си ул. „***“ , като спрял пред сградата на РЗОК, на около 6 метра от патрулния полицейски автомобил. От задна лява седалка слязъл пътник /лице от женски пол/, което влязло в сградата на РЗОК.

Свидетелят К. проследил ситуацията, тъй като очаквал лекият автомобил веднага след това да продължи движението си, но минали няколко секунди и било очевидно, че водачът няма да приведе автомобила в движение. Поради това, приближил се до управлявания от П. М. С. лек автомобил, представил се и й поискал документите за проверка. И двамата свидетели са категорични, че по това време, в лекия автомобил, С. е била сама; отбелязват, че впоследствие се появило лице от женски пол, което проявило интерес към извършваната полицейска проверка, но била уведомена, че подобен разговор не е необходим. Свидетелите М. и К. посочват, че не могат да кажат с положителност дали лицето от женски пол, слязло от лекия автомобил на жалбоподателката и лицето от женски пол, впоследствие проявило интерес към проверката, са едно и също лице, включително – дали едното или другото лице от женски пол, е именно Н. В.-Й..

Видно е, че между двете групи гласни доказателствени средства са налице противоречия преди всичко по следните въпроси: какво е било придвижването на управлявания от жалбоподателката автомобил до входа на РЗОК-ПЛЕВЕН /според обясненията на С. – на излизане от паркинга на „***“, а според показанията на М. и К. – на влизане от ул.“***“/; дали при спирането на същия автомобил пред входа на РЗОК-ПЛЕВЕН е слязло лице от женски пол /според обясненията на С. и показанията на В.-Й. – не, а според показанията на М. и К. – такова лице е излязло от задна лява врата/; дали при пристигането на св.К. за извършване на проверка, в автомобила е имало друго лице освен жалбоподателката /според обясненията на С. и показанията на В.Й. – последната вече е била влязла в превозното средство по това време, а според показанията на М. и К. – жалбоподателката е била първоначално сама, а лице от женски пол е пристигнало едва впоследствие, в хода на полицейската проверка/. Специално що се отнася до обясненията на жалбоподателката, трябва да се отбележи, че същите не само изхождат от пряко заинтересовано от изхода на делото лице, но и тяхната обективност е силно съмнителна, предвид явно изразеното й отрицателно отношение към полицейските служители – свидетелите М. и К., а и към полицейските служители като цяло. Този извод ясно следва при запозванане с горепосочените й Възражение и Сведение, но и пролича в хода на съдебното следствие, в което нееднократно, жалбоподателката направи провокативни изявления, изтъквайки, че свидетелите лъжат, че използват възможността, за да съставят фишове и актове, и др.подобни. Същевременно, свидетелката В.Й. е в близки отношения с жалбоподателката и макар това само по себе си да не означава, че би лъжесвидетелствала в нейна полза, то същевременно отново поставя въпроса за обективността, при изложение на относимите факти и обстоятелства на случая. От друга страна, налице са показанията на свидетелите М. и К., които не само са подробни, убедителни и 4 последователни, но и взаимно се потвърждават, без да са налице каквито и да било основания да се приеме, че имат мотив да излагат неистини или да изопачават действителното фактическо положение. Касае се за двама полицейски служители, извършващи рутинни действия по службата си, без каквито и да било данни или съмнения за вложена емоция или злонамереност спрямо жалбоподателката, за разлика впрочем, от нейното отношение спрямо тях. В този смисъл, Съдът приема, че показанията на свидетелите М. и К. отразяват действителното фактическто положение и следва да бъдат кредитирани, а обясненията на жалбоподателката както и показанията на св.В.-Й., са недостатъчно убедителни – и не им отдава вяра.

Поради това, Съдът приема като цяло фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена. Единственият аспект, в който намира за необходимо да обърне внимание е квалифицирането на поведението на водача, чрез използваната глаголна форма „паркира“. Тук следва да бъде напомнено, че както паркирането, така и престоя, се свеждат до преустановяване движението на определено ППС, т.е. касае се за неговото спиране. Легалните дефиниции за паркирането и престоя са дадени в чл.93 ЗДвП: „(1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. (2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.“. Видно е, че от фактическа страна, във всеки случай се касае за спиране, а правното му квалифициране като „престой“ или „паркиране“ е обусловено от преценка на редица други обстоятелства – продължителността на спирането, неговата цел и др. В конкретния случай обаче, доколкото се твърди нарушаване на забраната както за паркиране, така и за престой, въведена с пътен знак В2* изследването на целта, времевата продължителност на спирането и другите признаци, съдържащи се в чл.93 ЗДвП и отграничаващи паркирането от престоя, е без всякакво правно значение, защото всяко спиране в зоната на действие на пътния знак - съставлява негово нарушаване. В този смисъл, без особено юридическо значение са фактологическите противоречия в гласните доказателствени средства, свързани с това дали от автомобила на жалбоподателката е слязло лице от женски пол, дали св.В.-Й. е била вече в автомобила, когато е започнала полицейската проверка и дали спирането е продължило няколко секунди или няколко десетки секунди, в която насока също се спори. Следва да бъде подчертано, че в първоначално издадения на жалбоподателката фиш, е отбелязано „нарушава знак В-27“ – и Съдът намира тази формулировка за най-прецизна в случая, доколкото както беше отбелязано, независимо дали се касае за паркиране или престой – и двете са 5 еднакво забранени от пътния знак, без оглед на целта, продължителността на спирането и другите признаци, съдържащи се в чл.93 ЗДвП Именно тук е мястото да бъде отбелязано, че не може да бъде споделено убеждението на жалбоподателката, че мястото, на което е била спряла – пред входа на РЗОК-ПЛЕВЕН, не е обхванато от действието на обсъждания пътен знак. Както от показанията на свидетелите М. и К., така и от представените писмени доказателства и по-конкретно – издадено от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН заверено извлечение от скица на организацията на движението в района на ул. „***“ е видно, че в кръстовището на улиците „***“ и „***“, за движещите се в посока ул. „***“, е налице пътен знак В27.