Решение № 231 от 08.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Ловеч, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500543 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №125/29.05.2024 г. постановено по гр.д.№722/23 г. по описа на ТРС е отхвърлен предявеният от Д. Г. М. срещу „Макроадванс" АД ЕИК201127485 иск с правно основание чл.124 ал.1 във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи претендираните от ответника „Макроадванс" АД, суми в размер на 9 746,72 лева -главница по сключен договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.11.2008 г. до пълно погасяване на вземането, 1848,57 лева - лихва от 02.07.2007г. до 23.11.2008г., както и 773,61 лева - сторени съдебни оазноски, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 12.12.2008 г., по ч. гр. дело №38468/2008г., по описа на СРС, 32-ри с-в, по който е образувано изпълд.№20098380400456 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№838 в КЧИ с район на действие СГС като неоснователен и е осъден Д. Г. М. да заплати на „Макроадванс" АД сумата 100 лв. разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба № 4252/8.07.24 г. от Д. Г.М., чрез адв.

В. П. Н. - САК, в която се излага недоволство от така постановеното решение, тъй като същото се явява неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на 1 материалните и процесуалните правила, поради което моли съда да отмените същото в обжалваната част и да постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове. Изтъква, че извода на съда, към датата на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата в конкретния случай погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е неправилен.

Твърди, че на 05.09.2017г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с цел налагане на запор върху вземанията на ищеца по открити на негово име банкови Сметки и така извършеното действие съставлява последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност. Сочи, че след изпращане на запорните съобщения, в период от 05.09.2017 г. до 13.11.2022г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и поради това и вземането на ответното дружество е погасено по давност към настоящия момент. Изтъква, че при изчисляването на давностния срок са взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г. -21.05.2020г.

Счита, че след изпращане на запорните съобщения от 05.09.2017г. не са извършвани други изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на приложимата в случая петгодишна погасителна давност и поради липса на извършени изпълнителни действия, на 13.11.2022г. вземането по процесния изпълнителен лист се явява погасено по давност и след така посочената дата същото не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение.

Съображенията за това са, че същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД е налице само в случай на реално засягане имуществената сфера на длъжника, като в този смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съгласно цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение и новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника. Твърди, че в случай че в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно на предприемане на действие на принудително изпълнение - такива действия са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.

Признава, че действително през годините по процесното изпълнително дело постъпват бланкетни молби от взискателя, с които се желае предприемането на последващи действия по принудително изпълнение срещу длъжника, но съдебният изпълнител не е предприел такива, поради което така посочените молби не представляват действия, годни да прекъснат 2 течащата погасителна давност в полза на длъжника.

Изтъква, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Също така цитира, ч е с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че в чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение, като прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила от момента на постъпване на изричното искане от страна на взискателя по делото, но изложеното е приложимо обаче, при положение че съдебният изпълнител предприеме исканите действия и ако действия не се предприемат, прекъсването на погасителната давност не е възможно и не настъпва.

Изтъква, че в конкретния случай, ясно личи, че депозираните молби целят единствено запазване висящността на делото и прекъсване на срока по чл, 433, ал. 1,.т. 8 от ГПК, водещ до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, но при извършване на справка по делото е видно и че съдебният изпълнител не е взел становище по депозираните молби, не е определил способ на изпълнение, нито е изискал заплащането на нужните такси за предприемане на конкретни действия, поради това твърди, че нито една от молбите, депозирани пред ЧСИ М.Б., в периода 05.09.2017г. - 13.11.2022г., не представлява действие, което прекъсва течението на погасителната давност, тъй като въз основа на тези молби не са предприети същински действия.

Счита, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността и тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Прави извод, че дори и да се приеме, че депозирането на молба, с която взискателят иска предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсва срока на перемпцията, то ако не се стигне до реално предприемане на действия срещу длъжника чрез налагане на запор, възбрана, извършване на опис или продан на имущество, то погасителната давност не се прекъсва и същата може да изтече дори и по висящо изпълнително производство, като становището е възприето и в практиката на ВКС, а именно: Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

За пълнота на изложението излага, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение за давността. Счита, че общото между двата правни института е, че едни и съши факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти, с различни правни последици; давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а 3 перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Предвид изложеното, счита, че последното изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност, се явява изпращането на запорни съобщения до различни търговски банки от 05.09.2017г., поради което петгодишната погасителна давност изтича на 13.11.2022г. и правото на принудително изпълнение на вземането се явява погасено, тъй като процесното вземане се погасява с изтичането на общата, петгодишна, погасителна давност, поради което в конкретния случай вземането по процесния изпълнителен лист се явява погасено по давност и след 13.11.2022г., вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №38468/2008г., по описа на СРС, 32-ри състав, не може да бъде предмет на' принудително изпълнение.

Предвид всичко изложено моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, по същество на спора, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи по отношение на „Макроадванс" АД, следното задължение, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №38468/2008г., по описа на СРС, 32-ри с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.12.2008год, а именно: сумата в размер на 9746,72 лева -главница по сключен договор за банков кредит, ведно със законната утихва върху главницата за периода от 24.11.2008г. до пълно погасяване на вземането, 1848,57 лева лихва от 02.07.2007г. до 23.11.2008г., както и 773,661 лв - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение, като му се присъдят и разноските по делото.

В срок е подаден отговор на въззивнта жалба от „Макроадванс" АД, ЕИК 201127485, адрес: град С., ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор В. Г. С., действащо чрез пълномощника си Б. Й. Р..

Намира жалбата за допустима, но по същество за неоснователна поради изложените по-долу съображения.

Излага хронологично всички искани и извършени действия по изпълнително дело №456/2009 по описа на ЧСИ М.Б..

Намира твърдението, че по делото е настъпила перемпция в периода 05.09.201713.11.2022 за неоснователно с оглед ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013.

Заявява, че е налице нужната активност и заинтересованост от страна на взискателя за движение на производството, поради което не са се реализирали предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Не отговаря на действителната фактическа обстановка наведеното във въззивната жалба твърдение, че в периода от 05.09.2017 г.. до 13.11.2022 г. не са извършвани действия и не са подавани молби от взискателя, които да са годни да прекъснат срока за перемпция и давността. Сочи, че молби с искане за извършване на изпълнителни действия са подавани на 31.08.2017, 25.02.2019 г, 11.09.2019 г, 19.05.2020 г, 30.06.2021 г, 30.06.2023 г., а също така са налагани запори на вземания на длъжника в процесния период (на 05.09.2017 г. на 06.07.2021 г. на 18.07.2023 г., следователно перемпция по делото не е настъпила, тъй като е налице активност от страна на взискателя и са извършвани действия от ЧСИ, съответно 4 няма как да се поставя въпроса за изтичане на давността по редовно и висящо изпълнително дело. За пълнота тук следва да се посочва че дори за извършване на преценката за изтичане на давността да бъдат взети под внимание единствено осъществяваните от съдебния изпълнител действия (без да се държи сметка за исканията от страна на взискателя), не е налице период от повече от 5 години между тези действия и в този смисъл не отговаря на действителността твърдението, че ЧСИ Б. е бездействал в процесния период и не е предприел исканите от взискателя действия. Твърди напротив, че такива са предприемани на 05.09.2017 г, 06.07.2021 г., 18.07.2023 г..