Протокол № 656 от 07.06.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 656 гр. Сливен, 03.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230103130 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В писмено изявление на негов процесуален представител –вх.№ 7676/18.05.2022г., се съдържа искане да бъде даден ход на делото.

Ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и не изпраща представител и на второ поименно повикване в 09.55 ч.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има парични вземания на основанията и в размерите, посочени в исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и изпълнителен лист. Заповед му е издадена в т.н. заповедно производство, развило се в рамките на ч. гр. дело № 4327 за 2020 г. на СлРС, но след това, в хипотезата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедния съд е дал указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им. Това е сторено.

Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствен на съдилищата в Република България, подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими не само защото са предявени в срок, а и тъй като за ищеца е налице правен интерес от тях.

Писмен отговор не е депозиран.

1

Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, предвид отсъствието на представител на ищеца и на ответницата, съда извърши следния Д О К Л А Д

І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът ОБЯВЯВА, че ищцовото дружество черпи правата си от сключен с П. Я. М.ответника по делото, договор- Договор за финансов лизинг № АG0009604 от 07.11.2019 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Въз основа на същия то придобило собствеността върху посочен от нея като лизингополучател лек автомобил марка „Ноnda“, модел „Civic“, идентификационен номер на рама SHHEP23401U006782, рег. № РВ0032РС, след което й е предоставил ползването му; за последното бил съставен приемо – предевателен протокол от 07.11.2019 г. Също и от факта, че лизингополучателя не е изпълнил задължението си да заплати дължимите към него като лизингодател, парични суми- на месечни вноски, съгласно погасителен план. При общ размер на финансирането 2250.00 лева, за ответницата възникнало задължение да погасява дълга си на месечни анюитетни вноски от 139.09 лв. Ищецът твърди обаче, че е направила само няколко вноски, последната от които от 30.04.2020г., след което преустановила плащанията. Лизингополучателят не заплатила вноските от № 5 по Погасителен план с падеж 04.04.2020г. до вноска № 10 с падеж 04.09.2020г. Поради това лизингодателя отправил до нея изявление за разваляне на договора. То било получено от М., а тя продължила да ползва лизингования актив до 10.09.2020г., когато го върнала на лизингодателя.

По този начин жената останала задължена за заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от пета (с падеж 04.04.2020 г.) до десета (с падеж 04.09.2020 г) включително и част от единадесета вноска (за периода на ползване от 05.09.2020 г. до 10.09.2020 г.) в общ размер от 855,78 лева, в това число: главница в размер на 480,63 лева и възнаградителна лихва в размер на 375,15 лева; неустойка в размер на 5,51 лева към 10.09.2020 г.; 417,27 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 138,05 лева- разходи за данъчни задължения за 2020 г., 111,15 лева разходи за застрахователни премии и 1650,00 лева щети, нанесени по лизинговия актив по време на ползването му от ответницата.

Тези свои вземания дружеството заявило първоначално в заповедното производство, в което му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК- тъй като ответницата не е била намерена и книжата й са връчени в условията на чл.47 от ГПК.

Следва да се отбележи, че в хода на делото фирмата на търговското дружество е 2 променена – от „МОГО БЪЛГАРИЯ“ на „АМИГО ФИНАНС“- от 15.04.2022г., поради това с последното то ще фигурира в решението по делото.

На ответницата е връчен препис от исковата молба, но в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор. Както става ясно от началната част на направено днес от съда изложение, тя не е подавала и възражение против заповедта за изпълнение в заповедното производство.

ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Предявените от „АМИГО ФИНАНС“ЕООД, със седалище гр. София искове са положителни установителни- за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1, във вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК – на няколко парични вземания.

Тъй като ищеца черпи права по тях от договор – по-скоро неизпълнение на договорно задължение на ответницата- да заплаща предвидените по план погасителни вноски, а това е договор за лизинг, както и защото тази сделка е търговска- защото поне за ищеца тя е такава- с оглед това, че е юридическо лице и защото я е сключило по занятие-чл.286 от Търговския закон, приложими са в случая тази и следващите разпоредби от цитирания нормативен акт, както и глава двадесет и трета от него- чл.чл. 342-347.

ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК: Не е налице признание на факт или право, освен признанието от ищеца, че ответницата е правила погасителни вноски, както и че му е върнала лизингования автомобил.

ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

V. По т. 5 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът УКАЗВА, че ищеца следва да установи развилото се по-рано във времето между същите страни заповедно производство, а също и наличието на договорни отношения с ответницата, по цитирания в исковата молба договор за лизинг; също и че закупил и предал след това на ответницата ползването на процесния лек автомобил; че е заплащал данъци и застрахователни премии за него; че по врем ена ползването му от ответницата, са му били нанесени повреди, констатирани при връщането му на лизингодателя, както и че той е заплатил за отстраняването им парична сума, вкл. представляваща цена на последния предявен иск. Съдът не разпределя на ответника тежестта да установи, че ответницата не е погасявала задълженията си, тъй като ищеца не трябва да установява този отрицателен факт, а всъщност ответницата трябва да докаже, ако го е правила, че е погасявала задълженията си.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищеца е направил 3 доказателствени искания за събиране на доказателства за обстоятелства, за които носи доказателствена тежест - представил е документи за приемане като писмени доказателства, както и е направил искане да бъде приложено ч. гр. дело № 4327/2020 г. на СлРС. Също и да бъде назначена счетоводна, както и техническа-оценителна експертизи.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда дава възможност на страните да вземат становище по доклада и дадените указания.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по доказателствените искания на страните и събере вече допуснатите доказателства. Следва да се отбележи, че такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение с № 1092 от 19.04.2022 г., като е допуснал за приемане като писмени доказателства представените като приложения на исковата молба документи- по опис, на стр. последна от нея, в т. 1-6 вкл. Становището на съда и към момента е, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване. Ето защо, СлРС

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложенията на исковата молба - Договор за финансов лизинг № АG0009604 от 07.11.2019 г, ведно с приемно- предавателен протокол; пълномощно за застраховане; декларация по чл.4(7) и по чл.6(5)т. 3 от ЗМИП; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; погасителен план за лизингови вноски; тарифа към общите условия , приложими към финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ООД; общи условия;

Декларация за съгласие за обработване на лични данни; уведомление за прекратяване на договор за лизинг № АG0009604 от дата 04.09.2020 г.; Приемно – предавателен протокол от 10.09.2020 г.; протокол за инспекция от 29.09.2020 г., копие на сертификати- 2 бр. за квалификация на оценителите; сметка № 432316, издадена от Брокер Инс ООД и платежно нареждане.

Тъй като снимките/снимковия материал, не са предвидено в ГПК доказателствено средство, представения с исковата молба такъв материал не може да бъде приобщен към доказателствения.

Ето защо съда

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца, към доказателствения по делото 4 материал да бъдат приобщени снимките на моторно превозно средство, представени с исковата молба.

Съдът е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 4327/2020г. по описа на Сливенски районен съд. Тъй като в него се е развило по-рано заповедното производство между същите страни, то е относимо към настоящото дело. Поради това, СлРС О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 4327/2020 г. по описа на Сливенски районен съд за 2022 г.

Съдът няма да назначи исканите от ищеца две експертизи. Те иначе, по принцип, са подходящ способ за събиране и проверка на доказателства за обстоятелства като онези, на които ищеца основава вземанията си. В случая обаче експертизите не са необходими, защото съда преценя, че може да се уважи искането на ищеца за произнасяне по предявените искове с неприсъствено решение.

Така е, защото като ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител на първото по делото съдебно заседание и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Поради това са установени предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК.

От друга страна, ответницата е предупредена за последиците от това й пасивно процесуално поведение, а с оглед ангажираните от ищцовото дружество доказателства и главно предвид процесуалното поведение на ответницата- пасивно, вкл. и поради липсата на оспорване от нейна страна на исковете и обстоятелствата, на които са основани, може да се направи извод, че исковете са вероятно основателни, като на това място следва да се акцентира, че изискването на закона - чл. 239 от ГПК, е за вероятна основателност на претенцията, а не за пълно главно доказване. Непременно трябва да се отбележи, че ответницата не направи възражение по търсените от нея суми не само в настоящото исково производство, но и в предхождащото го- по време и като действия, заповедно производство.

Разбира се, това не освобождава ищеца от необходимостта да докаже обстоятелствата, на които основава исковете си, но това доказване, в хипотезата на неприсъствено решение, остава само главно, не и пълно- достатъчно е исковете да са вероятно основателни, което значително облекчава ищеца.

За отбелязване е, че той е проявил активност в процеса на доказване. Така напр., представя договора, сключен с ответницата, от който черпи права- Договор за финансов лизинг № АG0009604 от 07.11.2019 г. С това е доказано възникването на облигационна връзка помежду им, както се установява и вида договор, при което и при прилагането на закона- нормите,уреждащи този вид договори, е ясно какви права и задължения има всяка 5 страна. Така също, ищеца представя приемно-предавателен протокол, от който се установява, че лизингования актив е предаден от лизингодателя на лизингополучателя; виден е и погасителния план, по който ответницата трябва да заплаща паричното си задължение. Така също, представени са Общите условия на лизингодателя, приложими за този вид договори, а съгласно изричен текст от договора за лизинг, те са неразривна част от него. В тях- в ОУ, са предвидени хипотези, при които се ангажира договорна отговорност за лизингополучателя, в т.ч. и за заплащане на неустойка. Предвидено е в тях също задължение за лизингополучателя да върне вещта в състояние, годно за обичайна употреба, като отговаря за нанесени в периода на ползване вреди-чл.14 от ОУ. В случая са представени документи, че до ответницата е достигнало изявлението на ищеца за разваляне на договора; че вещта е върната на лизингодателя от лизингополучателя и че по автомобила са констатирани повреди, като тези документи носят и подписа на ответницата. Представена е и стойностна сметка за необходимите дейности и части за отстраняването на тези повреди.