Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 50543 от 09.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45941/2025
Вид
Определение № 50543
Подписан
09.12.2025
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50543 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110145941 по описа за 2025 година

Образувано е по подадена от ЗАД „А**“ против ЗД „Е*“ АД искова молба за установяване дължимостта на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 551 от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. №1147/2025 г. по описа на РС – Габрово. Видно от съдържащите се в ч.гр.д. №1147/2025 г. по описа на РС – Габрово документи исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът поддържа, че предявеният иск е неоснователен, поради извършено в срока за възражение плащане на сумите по издадената заповед, с изключение на претендираното адвокатско възнаграждение, по отношение размера на което прави възражение за прекомерност. Към отговора на исковата молба, както и към депозираното по ч.гр.д. №1147/2025 г. по описа на РС – Габрово възражение е приложен платежен документ от 14.08.2025 г. за сумата 1278,83 лева в полза на ЗАД „А**“ с основание за плащане „ЗИ 551/09.07.2025“. Претендира присъждане на разноски за двете производства.

С оглед данните по делото на ищеца е дадена възможност са обоснове правен интерес от предявяване на иска предвид полученото в хода на заповедното производство плащане на сумата за главница. С молба вх. № 394894/02.12.2025 г. ищецът чрез своя процесуален представител заявява, че макар да няма яснота какво е заплатено с представеното платежно нареждане, счита за погасени всички суми по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1147/2025 г. по описа на РС – Габрово, вкл. и заплатената за настоящото производство държавна такса, поради което оттегля исковата си претенция. Счита, че ответникът няма право на разноски, тъй като плащането е направено след образуване на делото.

Независимо от заявеното от страна на ищеца оттегляне на исковата молба съдът намира, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като е получил изпълнение по заповедта в срока за доброволно изпълнение, което ясно се установява от представеното платежно нареждане от 14.08.2025 г. с посочено основание за плащане „ЗИ 551/09.07.2025“. С подадената молба ищецът също заявявя, че няма интерес от водене на настоящото дело, поради което то следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо с оглед дадените в т.10, б. „в“ на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Оттегляне на иск е възможно, когато съдът е сезиран с допустима искова претенция, какъвто не е настоящият случай.

По искането за присъждане на разноски в полза на ответника съдът намира, че с поведението си той е дал повод за завеждане на заповедното производство, но касателно настоящото производство няма вина за образуването му предвид направеното плащане, поради което следва да му се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение, което определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100,00 лева, с оглед извършените от процесуалния представител до настоящия момент действия по хода на делото.

Съгласно дадените в ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 13 разяснения при прекратяване на делото издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда постановил прекратяването, но в настоящия случай недопустимостта на исковата претенция е обусловена отлипсата на правен интерес поради получено в срока за доброволно изпълнение плащане, в който случай заповедния съд следва да се произнесе по реда на чл.

414а ГПК съобразявайки становището на заявителя.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гражданско дело №45941/2025 г., по описа на Софийски районен съд, 71състав като недопустимо.

ОСЪЖДА „ЗАД „А**“ ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ********** да заплати на ЗД „Е*“ АД РЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****** на оснвование чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 100,00 лева – разноски по делото.

След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати за сведение по ч.гр.д. № 1149/2025 г. по описа на РС – Габрово.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2