Определение № 749 от 24.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Варна, 23.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500318 по описа за 2022 година въззивно частно гражданско дело № 318 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 43869 от 12.11.2022 г. подадена от ответника ЕТ „Деси – С.С.“, представляван от собственика С.С. Дичевска срещу Определение № 5067 от 10.09.2021 г. постановено по гр.д. № 8476 по опис на ВРС за 2021 г. което производството по делото е прекратено, поради неподведомственост.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, моли за неговата отмяна и връщане а делото за продължаване на производството.

В писмен отговор ищецът „Енерго-про Продажби“ АД оспорва жалбата като недопустима и в условията на евентуалност като неоснователна. Изложението по неоснователността са отнася по същество на исковата претенция.

За да се произнесе, настоящият възизвен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано възоснова искова молба, подадена от АД „Енерго-про продажби“ срещу ЕТ “Деси – С.С.“, с която по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване на вземане присъдено в полза на ищеца със Заповед № 1080 от 16.04.2021 г. по ч. гр.д. № 8476/21 г. по опис на ВРС в размер на 748.31 лева представляващи цена за мрежова услуга „достъп до ел. разпределителна мрежа“ по фактури издадени за задължения на „РОСТА“ ЕООД – гр.

Севлиево, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното заплащане.

В уточняваща молба от 01.07.2021 г. ищецът е посочил, че титуляр на партидата за имот с. Градище № 271, обл. Габрово е ЕООД „Роста“ , затова фактурите са издадени за него, а заявлението е подадено срещу срещу ЕТ „Деси – С.С.“, защото е титуляр на имота след 2011 г. и не е обявила своевременно промяната.

С разпореждане № 9942 от 12.07.2021 г.съдът е приел исковата молба за редовна и е разпоредил връчване на препис от нея на ответника.

В писмен отговор ответникът е възразил пасивната си пр. легитимация като е отричал 1 договорни отношения с ищеца, и в условията на евентуалност е оспорил основателността на осъдителните претенции. В същия отговор е обърнато внимание на съда, че договорните отношения с предходният собственик обосноваван подведомственост на делото пред арбитражен съд. В отговора е направено твърдение, че задължението е претендирано от ЕООД „Роста“ в заповедно производство по ч. гр.д. № 93/21 г. по опис на РС – гр.Севлиево, което е било прекратено с Определение № 126/17.03.2021 г., след като в срока указан от съда, не е предявен установителен иск.

След запознаване с писмения отговор на ответника, ищецът в допълнителна молба от 03.09.2021 г. конкретизирал, че с този ответник - ЕТ „Деси – С.С.“ няма договорни отношения за разглеждане на делото пред арбитражен съд.

С определение № 5067 от 10.09.2021 г. първионстанционният съд е прекратил производството по делото като е приел, че спорът не му е подведомствен. В мотивите е изложил, че след като ответникът сам се е позовал на съществуваща арбитражна клауза, то той сам е признал наличието на такава инкорпорирана във всяка от фактурите и делото да се разгледа от арбитражен съд.

Настоящият въззивен съд не споделя тези мотиви и техния краен резултат, предвид следното:

Предявеният иск е за суми, представляващи цена за достъп до електроразпределителна мрежа. Ищецът не е претендирал цена за доставка на ел. енергия.

Представените първични счетоводни документи сочат като длъжник по тази претенция, праводателя в правото на собственост, а именно ЕООД“ РОСТА“. Обосноваването на пасивната процесуална легитимация за друго лице, различно от лицето посочено като длъжник в процесните фактури е в тежест на ищеца, който следва да посочи защо насочва претенцията си към преобретателя. В уточняващата искова молба, ищецът е посочил, че в масивите на дружеството липсва информация за промяна в субекта на правото на собственост и твърди, че ЕООД „РОСТА“ не е изпълнил задължението си да депозира заявление за промяна в индивидуалните данни на партидата в срока по чл. 17, ал.3 от ОУ, но след като делото срещу този потребител е било прекратено е насочил претенцията си към преобретателя ЕТ „Деси Светла-С.“. Санкцията за неизпълнение на задълженията по чл. 17, ал.3 от ОУ за доставка на ел. енергия е начисляването й за сметка на титуляра по регистъра на партидата. Претенцията към собственика, може да се обосновава по други съображения, следващи от правоприемството в обекта на доставка на ел. енергия. В този смисъл исковата молба е не редовна и на ищеца следва да се даде възможност и срок да уточни счита ли, че прехвърлител и преобретател са солидарно задължени за сумите по издадените фактури и от кой факт произтича солидарността.

От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът претендира от ответника ЕТ „ Деси –С.С.“ суми, които имат самостоятелно основание, обосновано от ищеца със законодателна промяна и сключване на типови договори със срок от 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г. Съдът, при нередовна искова молба и необоснована пасивна процесуална легитимация /допустимост на иска/ е приел, че исковата претенция му е неподведомствена.

За да обоснове прекратяване на производството е приел, че процесните фактури субсидират арбитражна клауза, която обвързва освен задълженото лице посочено в тях, а именно „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево и преобретателя в правото на собственост, ответникът - ЕТ „ Деси –С.С.“ – гр.Варна. За да приеме, че не е овластен да реши спора, първоинстанционният съд е посочил и процесуалния аргумент, че в писмения отговор ответникът сам се позовал на арбитражната клауза.

От извършената служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съдът приема, че същият е валиден, но недопустим, защото първоинстнационния съд не е бил сезиран с възражение за неподведомственост от ответника. Съдът е процесуално обвързан с признание за арбитражно споразумение, когато то е свързано с възражение срещу компетентността на гражданския съд, каквото в случая ответникът не е сторил. Конкретно, нито една от спорещите страни не се е позовавала на 2 арбитражно споразумение, инкорпорирано във възражение за неподведомственост на гражданския съд. Арбитражното споразумение не е процесуална пречка за разглеждане на делото от гражданския съд, за която съдът следи служебно. Независимо от наличието на арбитражно споразумение, което е и спорно в настоящия случай, делото е подведомствено на държаните съдилища, докато ответникът не се позове на такова споразумение, т.е. изрично да твърди или признание арбитражно споразумение, което го обвързва. В писмения отговор, представен по реда на чл. 131 от ГПК ответникът само е казал, че отношенията между ищеца и „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево, е следвало да се решат от арбитражен съд, след възражението на „Роста“ ЕООД – гр.Севлиево по ч. гр.д. № 93/21 г. по опис на РС – гр.Севлиево. Ответникът в исковото производство пред Варненски районен съд е възразил обвързващата сила на арбитражното споразумение за себе си. При липсата на обвързващо ответника възражение за наличието на арбитражно споразумение, съдът е постановил недопустимо определение.

Недопустимите определения не се преценяват за правилност, тъй като последицата от недопустимостта е обезсилване на съдебния акт.

Мотивиран от гореизложеното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 5067 от 10.09.2021 г. постановено по гр.д. № 8476 по опис на ВРС за 2021 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3