Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1057 от 26.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6248/2021
Вид
Решение № 1057
Подписан
26.05.2022
В сила
11.06.2022
Състав
Теофана Божидарова Спасова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 1057 от 26.05.2022г. по АНД 6248/2021 по описа на ПРС-ХХІІІн.с.

С Постановление от 28.09.2021г. Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение П. Г. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 06.08.2020 г. в с. Белащица, обл. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Г.П.И. ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горната устна, оток на меките тъкани на горната устна и охлузване на лигавицата на горната устна, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага О. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” ориентирано към минималния размер.

Обвиняемият П. Г. Г. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Защитникът на същия – адв. А. моли доверителят му да бъде оправдан

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

П. Г. Г. е роден на ......, ..... български гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, ЕГН: **********.

Пострадалият Г.П.И. ЕГН:********** бил служител на дружеството „..... .....“ ЕООД, като се ползвал сред колегите и ръководителите си с репутацията на съвестен, възпитан и любезен човек. Малко преди 12:00 ч. на 06.08.2020г. същият изпълнявал трудовите си задължения, които включвали транспорт и доставка на строителни материали на обект, намиращ се на ул.

„Даскал Лазар“ в с. Белащица, обл. Пловдив. За тази цел той се придвижвал с товарен автомобил (пикап), марка „Форд“, в чиято задна част били натоварени материалите.

Стигайки до ул. „Даскал Лазар“, свид. И. забелязал, че от лявата страна има паркирани автомобили, които препятствали движението в насрещната половина от платното. Неговата половина обаче била свободна, поради което той навлязъл в улицата и продължил движението си в посока към обекта. Малко преди да пристигне на местоназначението си, срещу него се задал камион, който бил шофиран от обв. П.Г., като на седалката до него се возел свид. Ж.Т. Поради паркираните в неговата половина от пътното платно автомобили, обв. Г. предприел заобиколна маневра, с която частично навлязъл в лентата за движение на свид. И.. Параметрите на улицата обаче не позволявали двете превозни средства да се разминат, поради което те спрели едно срещу друго, на разстояние от няколко метра. Тъй като бил с предимство в случая, И. направил знак с ръце на обв. Г., приканвайки го да даде на заден 1 ход или да се отмести по друг начин, за да могат да се разминат.

Обвиняемият обаче не сторил това, а също започнал да жестикулира, след което слязъл от кабината и се насочил към спрелия пикап. Свид. И. понечил да откопчае предпазния си колан, за да излезе от автомобила. В този момент обаче обв. Г. стигнал до пикапа, отворил шофьорската му врата и нанесъл на свидетеля юмручен удар в дясната част на лицето, като през това време му се заканвал на висок глас, че ще го убие и ще му разбие главата и отправял обиди и псувни към него.

Отправяните от обвиняемия реплики били чути от двама от колегите на И. – свидетелите И.К. и Д.Х.. По това време те работели на строителния обект, към който пострадалият се бил запътил и който се намирал в непосредствена близост до местопроизшествието. Чувайки отправяните на висок глас закани и псувни, двамата свидетели се запътили към улицата, където установили, че камионът на обв. Г. е препречил пътя на автомобила на техния колега, навлизайки в неговата половина от пътното платно. Също така забелязали, че шофьорът на камиона е излязъл от кабината и се намира в близост до пикапа, чиято предна лява врата била отворена, а на шофьорското място седял свид. И.. Последвала кратка размяна на реплики между свидетелите К. и Х. и обв. Г., след което последният се качил обратно в шофьорската кабина на камиона и предприел маневра назад, за да отпуши движението. Междувременно пострадалият И. слязъл от автомобила си и заснел регистрационната табела на камиона с мобилния си телефон.

Вследствие на нанесения му удар по лицето му имало видими наранявания – оток на устната и лек кръвоизлив – които били забелязани от свидетелите К. и Х.. И. им обяснил какво се е случило, като изглеждал притеснен. След това си закупил лед на кубчета от намиращ се в близост магазин и го поставил на лицето си, за да спадне отокът.

Около 19:00ч. на същата дата свид. И. посетил във връзка с работата си дома на собственика на „..... .....“ ЕООД – свид. Х.Ш.. Там се намирала и съпругата на последния – свид. З.П.. Двамата забелязали, че устната на И. е подута и го попитали какво се е случило. Той им разказал за настъпилата порано през деня конфронтация на пътя. Въпреки първоначалното му нежелание, свидетелите Ш. и П. го убедили да си извади съдебномедицинско удостоверение и да се обърне към органите на реда. Така било инициирано настоящото производство, като наред с това било установено, че причинените на свид. И. увреждания се изразяват в кръвонасядане на горната устна, оток на меките тъкани на горната устна и охлузване на лигавицата на горната устна.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите Г.П.И. Х.С.

Ш., З.Е. П., Д.Т. Х., И.Л.К. Е.Р.П. и донякъде от тези на свидетеля Ж.Т.Т. депозирани в досъдебната и съдебната фаза на процеса, както и от приложените по делото писмени доказателства- заключение на съдебномедицинска експертиза, свидетелство за съдимост и характеристична справка, 2 находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, с изключение тези на свид. Т. като намира същите за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

Във връзка с това следва да се посочи, че не следва да се даде вяра на заявеното от свид. Т. относно главен факт, подлежащ на доказване по делото, а именно налице ли е нанесен удар от страна на обвиняемия в лицето на пострадалия И.. По отношение на това обстоятелство твърденията на посочения свидетел, че Г. изобщо не е удрял пострадалия, нито дори е доближавал до автомобила му, изцяло се опровергават от всички останали гласни и писмени доказателства по делото, а именно твърденията на самия пострадала, както и показанията на свидетелите К. и Х., посетили местопроизшествието непосредствено след деянието и пряко възприели следите от увреждане по И.. Още повече, че техните възприятия и показанията на пострадалия директно се подкрепят и от констатациите в издаденото на И. съдебно-медицинско удостоверение и от напълно обективното заключение на изготвената, приета и неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска експертиза. Същата е категорична, че на инкриминираната дата на пострадалия са нанесени охлузване на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на горната устна и оток на меките тъкани на горната устна. Относно тях вещото лице е категорично, че същите съответстват по време и начин да са получени на 06.08.2020г. при нанасяне на един юмручен удар в дясната половина на лицето и по-точно – на горната устна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че показанията на свид. Т. не следва да бъдат кредитирани, тъй като се намират в пряко противоречия с всички останали доказателства по делото и са депозирани не с цел изясняване на обективната истина, а за подпомагане защитната позиция на обвиняемия с цел да бъде той оневинен по повдигнатото му обвинение.

Настоящият състав изцяло се доверява на заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, което намира за обективно, всестранно, незаинтересовано и компетентно изготвено с необходимите специални знания и умения, в съответствие с материалите по делото.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият П. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 06.08.2020 г. в с. Белащица, обл. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Г.П.И.

ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горната устна, оток на меките тъкани на горната устна и охлузване на лигавицата на горната устна, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето .

3

От обективна страна гореописаните действия на обв. Г. изцяло попадат в обхвата на посочената норма. Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото.

Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл.

325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.

Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление, но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между 4 тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.