Решение № 649 от 31.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. М. М., подадена чрез пълномощник адв. С. Д. – САК, срещу въззивното решение № 1600 от 30.03.2023 г. по в. гр. д. № 13026/2021 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и касационната инстанция да се произнесе по същество.

Ответната страна по касационната жалба – ищца в производството Д. М. В., с писмен отговор чрез пълномощник адв. К. П. – САК, оспорва касационната жалба.

С постановеното по реда на чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, за преценка дали при приетите за установени факти от въззивния съд, изводът му за липса на годен обект на делба не е очевидно неправилен.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 20230180 от 1

20.10.2020 г. по гр.д. № 22942/2020 г. на РС – София в обжалваната му част, касаеща иска за делба само на един конкретен поземлен имот, и е отхвърлен искът за делба, предявен от Г.

М. срещу Д. В., за поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в [населено място], съставляващ поземлен имот с пл. № * от кв. 96 по плана на [населено място], местност М., при граници /съседи/ на поземления имот - улица, ПИ с пл. №*, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, и представляващ реална част от имот с идентификатор № ***, целият с площ от 808 кв.м., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, която площ от 600 кв.м. представлява съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977г., Заповед № РД09-50-266/30.03.2001г. и Заповед № РД-50- 10/21.02.2008г., реални части от следните УПИ: част с площ от 362 кв.м., представляваща реална част от УПИ *-* от кв. 96 по плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 476 кв.м., при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ *-* , УПИ *-* , УПИ *-* , УПИ *-* , УПИ ** и УПИ *-* , и част с площ от 238 км.м., представляваща реална част от УПИ *-* от кв. 96 по плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 403 кв.м., при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ *-* , *-* , УПИ *-* и ПИ с пл. № *, като процесните реални части са с граници по цифри 1-2-3-4-13-14-15-16-17-18-1, означени на комбинирана скица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Д. Ч. /л.

101 от в.гр.д. № 13026/2021г. по описа на СГС/, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението. Съответно на този изход са определени и разноските по чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че съделителите в производството са се легитимирали като съсобственици на процесния имот, при равни квоти от по 1/2 ид. част, по наследяване от своите родители - съпрузите М. Г. М. /починал на 15.08.1999 г./, и И. Г. М.

/починала на 14.11.2016 г./, чиито единствени законни наследници са те двете, съгласно удостоверение за наследници от 06.12.2016 г., въз основа на констативен нотар.акт за собственост от 5.12.2008 г. по д.№ 1337/2008 г. С този нотар. акт е признато титулярството в правото на собственост на И. Г. М. /за 4/6 ид. части/, Д. М. В. /за 1/6 ид. част/ и Г. М. В. /за 1/6 ид. част/, върху описания в него имот, предмет на иска - ПИ с площ 600 кв.м., пл.№ * по плана на [населено място], от който съгласно действащия РП 362 кв.м. и 238 кв.м. участват в посочените съответно УПИ *-* с площ 476 кв.м. и УПИ *-* с площ 403 кв.м. при посочени съседи на двете УПИ-та. Посочено е в констативния нотариален акт, че той се издава въз основа на решение от 29.02.1986г. на СРС, ГК, 41 състав по гр.д. № 2590/1985г. за поставяне в дял на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./, влязло в сила и вписано в Служба по вписвания гр. София, и удостоверение за наследници на М. Г. М..

Въззивният съд е назначил служебно съдебно-техническа експертиза, за да установи актуалния териториално-устройствен статут на делбения имот. От приетото и кредитирано заключение на вещото лице по тази съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ е установено, че за имот пл. № * /стар с площ от 1 074 кв.м./ при действието на ЗТСУ от 10.04.1973 г. до 31.03.2001 г. са изработени, обявени и одобрени общ застроително-регулационен и кадастрален план със Заповед № 4200/26.07.1977 г. и частичен застроително-регулационен 2 план, одобрен със Заповед № РД-09-50-266/30.03.2001 г., вторият предвиждащ образуване на парцели в кв. 96, включително парцел * и *, отредени за част имот стар пл. № *, който план не е бил приложен в срока по § 6, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ и регулационните линии на УПИ не са трансформирани в имотни. Констатирано е, че в последния действащ ПУП-ИПР, одобрен със Заповед № РД 50-10/21.02.2008 г., за реални части от имота с площ от 600 кв.м. – част от имот * /стар с площ от 1 074 кв.м./, са образувани: УПИ *-* , кв. 96 с графична площ от 475 кв.м. и УПИ *-* , кв. 96 с графична площ от 389 кв.м. Вещото лице е посочило, че последеният дворищнорегулационен план, одобрен със Заповед № РД 50-10/21.02.2008г., е влязъл в сила, но не е приложен по отношение на отредените с него УПИ *-* , кв. 96 и УПИ *-* , кв. 96. Имот пл. № * участва в УПИ *-* , кв. 96 със собствени 362 кв.м. и придаваеми – 114 кв. м., а в УПИ *-* , кв. 96 – участва със собствени 238 кв.м. и придаваеми 165 кв.м.

Вещото лице посочва, че сметните отношения за придаваемите реални части към УПИ *-* и към УПИ *-* не са уредени. Вещото лице е посочило, че образуваните УПИ *-* , *, *-* , * и *-* не съдържат частите от имот * с площ от 600 кв.м., предмет на нотариален акт № 32 от 05.12.2008 г. Вещото лице е установило още, че ненанесеният имот от 600 кв.м. с посочени в изготвената към експертизата скица граници по цифри 1-2-3-4-13-14-15-16-17-18-1, няма външна граница – лице към улица. При защитата на заключението си по реда на чл. 200, ал.2 ГПК вещото лице е уточнило, че понастоящем по одобрената кадастрална карта, процесният имот от 600 кв.м. е нанесен като част от имот с идентификатор № ***, целият с площ от 808 кв.м. В регулационните планове от 2001 г. и от 2008 г. имот пл. № 2036 е заснет по одобрения кадастрален план от 1960 г. Посочил е още въззивният съд, че според вещото лице процесните 600 кв.м. отговарят на минимално необходимата площ и лице за обособяване като самостоятелен имот УПИ по смисъла на ЗУТ, но към момента тази част участва в образувани два самостоятелни УПИ, към които е предвидено с плана придаване част от общински имот за тяхното упълномеряване-достигане площ 500 кв.м., която придаваема общинска част е защрихована в зелен цвят на комбинираната скица № 1 към заключението, предвиждане обаче понастоящем не е реализирано.

Съдът е приел, че по делото е установено, че въпросните 600 кв.м. представляват реални части от УПИ *-* и УПИ *-* , тоест са част от новообразуваните два УПИ, съответно реална част от имот с идентификатор с идентификатор № ***. Към частта от 362 кв.м. /с която площ имот пл. № * участва в УПИ *-* , кв.96 по плана на [населено място] е придадена част от 114 км.м. от общински имот, а към частта от 238 кв.м. /с която площ имот пл. № * участва в УПИ * * , кв. 96 по плана на [населено място]/ са придадени 165 кв.м. от общински имот.

Доколкото при урегулирането на двата УПИ те не са образувани като съсобствени с трети за спора лица и няма данни регулацията да е приложена, то по принцип не съществува пречка частите от двата УПИ *-* и УПИ *-* /съответно 362 кв.м. и 238 кв.м./ да бъдат предмет на съдебна делба, ако отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелни урегулирани поземлени имоти с посочените площи. Прието е, че тези реални части от УПИ *-* и УПИ ** , съответстващи на притежаваната от ищците площ от общо 600 кв., не отговарят на изискванията за минимално необходимите лице и площ, достатъчни за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти по действащия регулационен план, тъй като 3 съгласно чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места минималните размери са 16 м. лице и 500 кв.м повърхност. Въззивният съд е приел посочил, че [населено място] e обявен за курорт /балнеолечебен курорт от национално значение/ с постановление на МС № 549 от 1970г., поради което следва да се спазват посочените минимални изисквания в чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ. В случая процесният имот участва в УПИ *-* , кв. 96 със собствена площ от 362 кв. м., а в УПИ *-* , кв. 96 – със собствена площ от 238 кв.м., които очевидно са по-малки от минимално изискуемите такива по чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ. По изложените съображения въззивният съд е отменил решението на първостепенния съд и е отхвърлил иска за делба на имот в [населено място] с площ от 600 кв.м. и подробното описание, посочено по-горе.

Направеният решаваш извод, че делбата на процесния имот от 600 кв.м., както е бил описан от ищците, не следва да се допусне по аргументи от чл.19, ал.1, т.2 ЗУТ, е очевидно неправилен, видно от самите мотиви на съда. Този извод не е логическо следствие от приетото за установено от съда, че страните се легитимират като негови съсобственици с КНА, че същия този имотът по КНА от 600 кв.м., макар и ненанесен като самостоятелен такъв и обозначен от в.лице на скица граници по цифри 1-2-3-4-13-14-15-16-17-18-1, отговаря според вещото лице на минимално необходимата площ и лице за обособяване като самостоятелен имот УПИ по смисъла на ЗУТ, че има неприложена регулация по действащия регулационен план за посочените два УПИ, реални части от които са части от делбения имот от 600 кв.м. Правно необосновано са смесени последицата от неприложена регулация спрямо поземлен имот, с изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ за обособяване от същия имот на повече имоти. При извод за неприложена регулация, реалните части от делбените 600 кв.м., включени в двата УПИ, нямат самостоятелно правно значение, и съдът следва да прецени какъв е статута на делбения имот преди последната неприложена регулация, респ. съсобствен ли е той между страните по делото. Възможността от делбен имот да се образуват повече имоти при спазване изискванията на чл.201 ЗУТ, е предмет на втората фаза на делбата – тази по нейното извършване. По тези съображения и предвид очевидната неправилност на решаващия извод на съда за неоснователност на иска за делба, решението следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция.

Основателно е оплакването на касатора, че въззивният се е фокусирал върху маломерността на двата реални дяла от процесния имот, които са включени в двете УПИ, за да прецени дали делбата е допустима.

Практиката на ВКС последователно се придържа към тълкуването, че за да може поземлен имот да се счита обособен като отделен обект на собственост, не е нужно границите му да са нанесени материално чрез поставяне на ограда или други гранични знаци, или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план, или в кадастрална карта. Достатъчно е акт с правно значение да посочва границите на имота така, че те да могат да бъдат определени, дори и той да не е нанесен като самостоятелен обект в кадастрална карта, приета след 4 придобиването на правото на собственост върху него, защото кадастралната карта няма отчуждително действие (Решение № 145/30.10.2018 г. по гр.д. № 779/2018 г. на ВКС, I г.о.).