Разпореждане № 2010 от 20.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 20.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1150 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу длъжника А. Х. А.

ЕГН: **********, настоящ адрес ***, с искане да заплати на кредитора "*** ЕООД ЕИК: *** седалище и адрес на управление **********, сумите: 511,34 EUR (петстотин и единадесет евро и 34 цента), представляваща главница, дължима на осн. Договор за потребителски кредит ***г. за периода от 25.07.2024 г. до 25.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 170,96 EUR (сто и седемдесет евро и 96 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.07.2024 г. до 25.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 230,04 EUR (двеста и тридесет евро и 04 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 327,20 EUR (триста двадесет и седем евро и 20 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.10.2024г., 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2024г., 57,14 EUR (петдесет и седем евро и 14 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима за периода от 26.07.2024 г. до 18.03.2026 г., както и сторените разноски, а именно: държавна такса в размер на: 25,78 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 117,60 EUR, друго в размер на: 51,10 EUR, намери следното:

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумите, както следва: 230,04 EUR (двеста и тридесет евро и 04 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 327,20 EUR (триста двадесет и седем евро и 20 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.10.2024г., 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2024г. За посочените суми заявлението следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:

Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „***“ и ***“ съответно в размер о т 230,04 евро и 327,20 евро - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („***“ и 1

„***“) в общ размер на 1090,00 лв. за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона (същият дори надхвърля сумата по отпуснатата в заем главница по кредита!)

Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Макар да се твърди, че услугата „***“ е била реално използвана, чрез приоритетното разглеждане на документите на длъжника, съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С-686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи.

Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.

Досежно сумите от 204,52 евро и 15,34 евро, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен 2 това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправна клаузи.

Като последица от горното заявлението следва да бъде отхвърлено и за законната лихва върху посочените суми, като кацесорно вземане.

В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, но съобразно уважената част от заявлението.В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, като сумите за разноски следва да се редуцират поеради отхвърляне на заявлението за част от претендираните суми.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя "***" ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника А. Х. А. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. ***), съгласно която А. Х. А.

ЕГН: **********, настоящ адрес гр. *** да заплати на кредитора "***" ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление **********, сумите: 511,34 EUR (петстотин и единадесет евро и 34 цента), представляваща главница, дължима на осн. Договор за потребителски кредит ***г. за периода от 25.07.2024 г. до 25.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 170,96 EUR (сто и седемдесет евро и 96 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.07.2024 г. до 25.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 57,14 EUR (петдесет и седем евро и 14 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима за периода от 26.07.2024 г. до 18.03.2026 г., както и сторените разноски, а именно: държавна такса в размер на: 12,57 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 19,94 EUR.

ОТХВЪРЛЯ заявлението, депозирано от "***" ЕООД ЕИК: *** седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника А. Х. А. ЕГН: **********, настоящ адрес гр.

София, 1000 гр. ***за сумите, както следва: 230,04 EUR (двеста и тридесет евро и 04 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 327,20 EUR (триста двадесет и седем евро и 20 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "***", ведно със законната лихва за период от 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.10.2024г., 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2024г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за 3 което да се направи съответно отбелязване

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4