Решение № 1825 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100512004 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20163873/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 12410/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, са уважени предявените от Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Л. К. Н., ЕГН:

**********, за сумата от 542,61 лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 07.2016г. до 30.4.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. ****, аб. № 217905, ведно със законната лихва от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането; 68,78 лева., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018г. до 4.2.2021г.; 44 лева., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2020г. до 30.4.2020г., ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 43651/2019 г. на СРС, 175 състав. Отхвърлен е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата до предявения размер от 542,61 лева, респективно акцесорният иск за мораторна лихва е отхвърлен за разликата до предявения размер от 132,05 лева.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25005060/25.01.2022 г., подадена 1 от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правна квалификация правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към 2 топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По делото е представен нотариален акт за дарение от който се установява, че на 26.06.1997 г.. ответникът е придобил собствеността на процесния недвижим имот. Установено е от приложените писмени доказателства, че вещният ползвател е починал преди процесния период, т.е. материално легитимиран да отговоря по претенция се явява собственика на имота. С оглед на това, при съвкупната преценка на тези доказателства се достига до несъмнения извод, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по неформален договор за доставка на топлинна енергия, като дължи заплащане на цената на потребената енергия.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че процесните топломери са преминали надлежен приодичен метрологичен контрол съгласно чл. 41, ал. 3 ЗИзм. Допълнително по делото е установено, че в процесната сграда не е доставяна и не е разпределяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което възражението на ответника в тази насока е неотносимо и неоснователно.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, 3 поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД.. Първоинстанционният съд е съобразил задължителните постановки на тълкувателната практика, като е отхвърлил исковите претенции до пълния им предявен размер.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия.

Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Процесният период е след влизане в сила на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20163873/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 12410/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, Л. К. Н., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски в настоящето производство.

Решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5