Определение № 1202 от 22.06.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. София , 22.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20211110130114 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искане на основание чл. 207 от ГПК от „Драгоево“ ЕООД за допускане на обезпчение на доказателства, изразяващо се в следните действия: 1) изискване в оригинал от архива на Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието на основание чл. 192 ГПК и съхраняване в кориците на делото на Заявление за вписване на договор за лизинг № 2008041101147 и Опис № 253924 на заложеното имущество, намиращи се в архива на ЦРОЗ и 2) допускане на съдебно-графическа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. Подписът, поставен върху Заявление за вписване на договор за лизинг № 2008041101148 идентичен ли е с подписа на Петър Динков Атанасов и 2. Налице ли е идентичност между подписа, поставен срещу името на Петър Динков Атанасов и почерка/подписа на останалите лица, положили подпис върху документа, която може да обоснове извод за самоличността на лицето, което е положило подпис срещи името на Петър Динков Атанасов.

Молителят сочи, че насрещната страна в производството „Евротур – Т“ ЕООД се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцовото дружество по ч.гр.д. № 414/2010г. по описа на ВПРС за предаване на роторна трошачка тип Макрум-4098 с инв. № 103/89, въз основа на вписаните в Централния регистър на особените залози обстоятелства относно договор за лизинг на вещта между страните. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 919/2015г. по описа на ЧСИ Асен Тонев, рег.

№ 877 на КЧСИ, с район на действие ШОС. На 07.12.2015г. „Драгоево“ ЕООД предявило срещу „Евротур – Т“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, във връзка с което било допуснато спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Производството по делото приключило с Решение № 69 от 20.06.2017г., постановено по т.д. № 107/2016г. по описа на Софийския окръжен съд, с което искът бил отхвърлен изцяло. Решението било влязло в сила на 14.05.2020г. Според управителя на дружеството-молител „Драгоево“ ЕООД, същият никога не бил подписвал заявление за вписване на договора в ЦРОЗ, нито изрично писмено съгласие за вписване, като документът бил подправен за целите на снабдяване със заповед за изпълнение от страна на „Евротур – Т“ ЕООД. Счита, че влязлото в сила решение на СОС било основано изцяло на неистински документ - Заявление за вписване на договор за лизинг № 2008041101147 и Опис № 253924, които не отговаряли по форма и по съдържание на изискванията на ЗОЗ. С оглед на това възнамерява да инициира производство по отмяна на влязлото в сила решение на СОС на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за което му било необходимо да се снабди с доказателства, че посочените документи са неистински. Твърди, че преписката по вписването в ЦРОЗ била все още запазена, въпреки изтичане на петгодишния срок на нейното съхранение, поради което счита, че оригиналните документи от нея следва да бъдат приобщени от съда в рамките на настоящото 1 производство поради опасността да бъдат унищожени.

С разпореждане от 01.06.2021г. съдът е указал на молителя да уточни предмета на бъдещото производство, за което са необходими исканите доказателства и доказателствени средства, както и да посочи какви са обстоятелствата, които налагат предварителното допускане и изслушване на съдебно-почеркова експертиза.

С молба-уточнение от 21.06.2021г. ищецът е развил отново съображенията, че ако оригиналите на документите не бъдат изискани от ЦРОЗ, има опасност същите да бъдат унищожени поради изтичане на срока за тяхното съхранение. Относно необходимостта от допускане на съдебно-почеркова експертиза в настоящото производство молителят е посочил, че се опасява, че техническото състояние на документите могло да не позволи отлагане на експертното изследване. Относно характера на бъдещото производство сочи, че доказателствата били необходими за да докаже наличието на предпоставките по чл. 303, ал.

1, т. 2 ГПК, а при условията на евентуалност – за целите на исково производство за установяване неистинността на двата документа.

Съдът, като взе предвид така изложените твърдения на молителя и приложените писмени доказателства намира, че подадената молба е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Уважаването на молбата за обезпечаване на доказателства следва от кумулативното наличие на следните законови предпоставки: молителят да обоснове своя правен интерес от обезпечението, като наведе ясни твърдения за вида и съдържанието на конкретното бъдещо производство, за чийто нужди е необходимо предварителното събиране на доказателствата, както и да обоснове обезпечителна нужда – т.е. наличието на обстоятелства от обективен характер, които биха довели до изгубване на съответните доказателства или до затрудняване на тяхното събиране в рамките на бъдещото производство, което се обезпечава.

В случая липсват и двете предпоставки за допускане на обезпечението.

От изложените в молбата за допускане на обезпечение и уточнителната молба твърдения се налага изводът, че молителят не цели предварителното събиране на доказателства за нуждите на бъдещо съдебно производство, а се домогва да ползва настоящото производство за да установи факт с правно значение – неистинността на посочените в молбата два документа – който факт впоследствие да ползва за отмяна на влязлото в сила решение. Предметът на производството по чл. 207 и сл. ГПК, обаче, не обхваща установяване на факти, а единствено събиране на доказателства, и обезпечителното производство не представлява надлежен съдебен ред за установяване на обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Що се отнася до наведеното под евентуалност с молбата-уточнение бъдещо производство по иск за установяване неистинността на документите, въпросът за неговата недопустимост в описаната от молителя хипотеза, е изяснен с т. 3 от Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Липсва и поддържаната от молителя обезпечителна нужда, изразяваща се в опасност доказателствата да се загубят или събирането им да се затрудни. Противно на наведените в молбата твърдения за съхранявани от ЦРОЗ оригинали на заявлението за вписване на договора за лизинг, описа и писменото съгласие, изричните норми на чл. 30, т. 2 – т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/ предвиждат, че при уважаване на искането за вписване, длъжностното лице по вписванията заснема на скенер заявлението, съответно документите, въз основа на които е получено съгласието за вписване, издава потвърждение за съдържанието на извършеното вписване в регистъра и връща оригиналното заявление и приложенията към него на заявителя заедно с потвърждението.

Единствената хипотеза, в която оригиналните документи остават приложени по преписката, е при постановяване на отказ за вписване съгласно чл. 31, ал. 3 ПУДЦРОЗМП, като при отмяна на отказа оригиналите също се връщат /чл. 34, ал. 2 ПУДЦРОЗМП/. Предвид така изложената правна уредба и при липсата на каквито и да било доказателства, че ЦРОЗ съхранява оригиналните документи, послужили за вписването конкретно процесния договор 2 за лизинг, следва изводът, че липсват каквито и да било съхранявани в регистъра оригинали, които да са поставени в опасност от унищожаване, а искането се явява лишено както от обезпечителна нужда, така и от фактическа възможност да бъде удовлетворено.

Относно искането за допускане на съдебно-почеркова експертиза с поставените в молбата задачи, искането е неоснователно и поради липса на нужда от предварително събиране на това доказателствено средство. Липсва обективно обстоятелство, което да налага допускането и изслушването на експертизата в рамките на настоящото производство, вместо в бъдещото такова /какъвто и да е неговият характер/. Изложените в молбатауточнение опасения на молителя, че състоянието на документите би могло да не позволява по-късното изготвяне на експертизата, са изцяло хипотетични и не обосновават обезпечителна нужда.

Предвид гореизложеното, искането за допускане на обезпечение на доказателства е изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Драгоево“ ЕООД молба с вх. № 7717 от 28.05.2021г. за обезпечение на доказателства чрез изискване в оригинал от архива на Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието на Заявление за вписване на договор за лизинг № 2008041101147 и Опис № 253924 на заложеното имущество и чрез допускане на съдебно-графическа експертиза.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3