Определение № 876 от 12.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Плевен, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500433 по описа за 2025 година

Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 967 от 24.02.2025г по гр. Дело № 3001/2024г на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молба вх.№ 35469/19.12.2024 г и молба, озаглавена въззивна жалба, вх. № 35502/19.12.2024г, депозирани от ищеца по делото на осн. чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователни.

Недоволен от така постановеното определение е останал И. Т. Г., който го атакува като възразява, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че неправилно РС е приел въззивната жалба като молба за изменение в частта за разноските, тъй като съгл. Чл. 258 от ГПК решението може да се обжалва и в отделни негови части, а не само в цялост.

Възразява се, че разноски са присъдени само на другата страна, а не е бил представен списък на разноските в срок, а и не е бил налице договор за правна помощ, в който да е посочено колко и как е било заплатено възнаграждението.

В този смисъл, според жалбоподателя, не може да се присъждат разноски в полза на другата страна.

Липсва възражение от друга страна.

1

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен

ДОПУСТИМА И В СРОК . СЪЩАТА Е е приел, че в срока за обжалване на решението ищецът, чрез пълномощника адв.К., е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, с твърдения, че му се дължи адвокатско възнаграждение, а такова не е присъдено

– молба вх.№

35469/19.12.2024год./л.93 от делото/. На същата дата, с вх.№ 355502/19.12.2024год., ищецът, чрез пълномощника, е подал въззивна жалба, от чието съдържание и отправено искане към съда, се налага извод,според РС, че представлява също искане за изменение на решението в частта за разноските, с оглед присъдено в полза на ответника възнаграждение за адвокат – 716,83лв. С подадената въззивна жалба не се атакува решението на съда относно произнасянето по някой от обективно съединените искове, поради което съдът следва да се произнесе по същата в рамките на производството по чл.248 от ГПК - като по искане за изменение на решението в частта за разноските. Споредс РС и двете подадени молби /едната от която е озаглавена въззивна жалба/ са допустими, но по същество неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Съдът се е произнесъл по четири обективно съединени иска, като два от тях са уважени частично, а два – изцяло. Претендираните от ищеца суми са в общ размер 3494,11лв., уважената част по всички искове е за сумата 800,82лв., а отхвърлената – 2693,29лв. В мотивите съдът е посочил изрично, че определя разноските съразмерно уважената част на исковете и по компенсация, като е присъдил в полза на ответното дружество разноски – 716,83лв. Т.е., компенсирането на разноски означава, че съдът е изчислил поотделно разноските, които се дължат на ищеца и тези, които се дължат на ответника. РС е приел, че с оглед отхвърлителната част по два от исковете по делото, на ищеца се дължат разноски в много по-малък размер от тези, които се дължат на ответника. Ето защо именно ищецът е осъден да заплати на ответника разноски и то след направена компенсация с оглед изложеното погоре, което означава, че са изчислени дължими разноски на ищеца, но с оглед изхода на делото и отхвърлената част на исковете в много по-голям размер от 2 присъдения и с оглед извършената компенсация, се присъждат разноски в полза на ответника. Поради гореизложеното РС е оставил молбите без уважение.

Определението на РС е законосъобразно като краен резултат В решението по гр. Дело № 3001/24 г на Пл РС първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че определя разноските след компенсация. В мотивите е следвало за се конкретизират дължимите разноски на двете страни, да се посочи процентното уважаване на предявените искове и съответнопроцентното отхвърляне на същите, да се изчислят и посочат дължимите разноски на двете страни и по компенсация да се определи кой на кого дължи разноски. Това не е сторено от първоинстанционния съд.

Въззивният съд обаче счита, че съображенията и оплакванията в частната жалба на И. Г., са неоснователни.

Неоснователно е твърдението, че при непредставен списък в срок разноски не следва да се присъждат. Непредставянето на списък на разноските няма отношение към присъждането на същите. Те могат да бъдат присъдени от съда, но при липса на списък на разноските, страната, която не го е представила, няма право да иска изменение на решението по чл. 248 от ГПК. В този смисъл и не следва повече да се обсъжда кога е представен списъкът за разноски на ответника пред ПлРС.

Неоснователно е и възражението, че решението може да се атакува с въззивна жалба само в частта за разноските. Трайната съдебна практика сочи, че в този случай подадената въззивна жалба има характер на молба за изменение в частта за разноските и правилно ПлРС е преценил, че това е така и се е произнесъл общо по двете молби, едната от които е озаглавена «въззивна жалба».

Неоснователно е и оплакването, че по делото липсва договор за правна помощ за установяване колко и как е заплатено възнаграждение за адвокат. На л.60 от първоинстанционното дело е представен договор за правна 3 защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено възнаграждение в брой от 1150 лв. С оглед изхода на делото пред първата инстанция се установява, че исковете са уважени в размер на 23% и са отхвърлени за 77% като в този смисъл на ищеца пред първата инстанция са се дължали разноски от 170,20 лв, а на ответника – в размер на 885,50 лв като сумите са закръглени процентно и като размер с оглед на следващия десетичен знак. След извършване на компенсация правилно са определени разноски за заплащане само от ищеца на ответника пред първата инстанция с оглед отгвърлянето на исковете в поголямата им част. Подобни мотиви е следвало да изложи по – подробно првоинстанционният съд с оглед изясняване на страните на начина на изчисляване на разноските по делото.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение.С оглед материалния интерес и при частично прекратяване настоящето определение не следва да подлежи на обжалване. В производството по чл. 248 от ГПК разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 967 от 24.02.2025г по гр. Дело № 3001/2024г на РС – Плевен

КАТО

ПРАВИЛНО

И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4