Протокол № 1423 от 29.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 156/2023
- Вид
- Протокол № 1423
- Подписан
- 29.09.2023
- В сила
- 29.09.2023
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за държавния служител
- чл.104, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.122, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 7 · Конституция на Република България
ПРОТОКОЛ
№ 1423 гр. В., 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. ГеоргиЕ. и прокурора Д. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100100156 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Ищецът Г. Й. Р. , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът НС на РБ редовно призовано, представлява се от М. Г. - гл. юрисконсулт в отдел „Правни дейности“ в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Д. ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МФ НА РБ, редовно призована, не изпраща представител. Постъпила е молба за гледане на делото в тяхно отсъствие.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – В. редовно призована, представлява се от прокурор Д. К., приет от съда от днес.
Вещото лице М. В. П., редовно призована, явява се лично.
Адв. В.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се даде ход на делото.
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се даде ход на делото.
Прокурор К.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че предвид редовното призоваване на страните не са налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Съдът докладва постъпила молба от ищеца с вх. № 2365 / 27.01.2023 г., с която прави уточнения във връзка с указанията на съда дадени с Определение № 289 / 24.01.2023 г., с което производството по делото е оставено без движение.
Съдът докладва постъпила молба от Г. Й. Р. с вх. № 13208 / 29.05.2023 г., с която изразява становище във връзка с Определение на съда № 1769 / 09.05.2023 г.
Съдът докладва постъпила молба от Г. Й. Р. с вх. № 13208/ 29.05.2023 г., с която прави уточнения във връзка с Определение на съда № 1769 /09.05.2023 г.
Съдът докладва постъпило Становище от Д. представлявана от МФ с вх. № 23371 /28.09.2023 г., с което изразява становище по хода на делото и по съществото на правния спор. Заявяват, че оспорват исковата молба и поддържат подадения писмен отговор и всички изразени становища и възражения в производството към настоящият момент.
Адв. В.: Поддържам депозираният главен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ с ответник НС и в условията на евентуалност иска по чл. 7 от КРБ вр. чл. 49 от ЗЗД с ответник Д. както и всички уточняващи молби с вх. №№ 2365 /27.01.2023 г., вх. № 13208/29.05.2023 г. и допълнения, които сме подали след завеждането им. Запознах се с доклада по делото. Установих, че има известни разминавания в обективирания в Определение № 1769 /09.05.2023 г. проект за доклад на делото с уточненията, които сме направили с молба вх. № 2365 /27.01.2023 г. и молба с вх. № 13208/29.05.2023 г. по отношение на обезщетението, което трябва да получи доверителят ми, което включва неполучената от него основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 19.02.2021 г., която е в размер на 1396 лв. Както сме изложили в депозирана от нас молба с вх. № 13208 /29.05.2023 г. нито аз, нито доверителят ми имаме специални знания в областта на счетоводството, поради което по делото беше допусната съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице да определи с точност размера на исковите претенции, като съобрази, както действителните размери на основната заплата за претендираният период на същата длъжност, така и направените изменения в тази заплата, които несъмнено биха се отразили на размера на основната заплата, която ищецът би получил, ако в резултат на приетата норма от НС не беше уволнен. Същото се отнася и за претендираното ДВПР. В приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза от вещото лице М. П. с вх. № 2887 / 07.02.2022 г. /на стр.102 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско отделение, 6-ти състав/, в таблица № 2, вещото лице е направило изчисления за евентуално следващото се трудово възнаграждение на ищеца за времето, за което е бил отстранен от длъжност, при условие, че лицето е било на работа за посочения период от 08.07.2019 г. до 19.02.2021 г. на база на полученото трудово възнаграждение от двамата служители, за които са представени данни за основната работна заплата през изследвания период. /писмо от Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница В. с вх. № 550 /11.01.2022 г.- стр.94 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско отделение, 6-ти състав/, където в таблицата е посочено по месеци от м.01.2019 г. до м.01.2021 г. основното трудово 2 възнаграждение на 1-вия служител в размер на 1787.00 лв. и 2-рия служител в размер на 1780.00 лв. С оглед на изложеното по реда на чл. 214 от ГПК , претенцията на доверителят ми е за неполучената основна заплата в размер на 1780 лв. , която следва да се счита и по двата иска. В случая сме взели на база по – ниското месечно възнаграждение на 2-рия служител, който е получавал основна работна заплата в размер на 1780.00 лв. или както вещото лице е посочило в заключението си остатък за изплащане в нетен размер /след приспадане на дължимия ДДФЛ/ е сумата от 1602 лв. т.е доверителят ми следва да получи обезщетение, поради незаконно уволнение общо в размер на 31166,18 лв. и по двата иска, а не както е посочено в доклада по делото, за обезщетение по чл. 7 от КРБ вр. чл. 49 от ЗЗД с ответник Д. общ размер на обезщетението 26 524 лЕ., представляваща неполучено от ищеца основно възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в размер на по 1396 лв. месечно. Отделно от това искам да отбележа, че моят доверител е един от най- високо оценяваните служители и надвишава изискванията от атестационните оценки. Искам да отбележа, че въз основа на тези атестационни оценки доверителят ми щеше да получи по-високо възнаграждение, тъй като атестациите също оказват влияние върху определяне на размера на възнагражденията на служителите и ако той не беше уволнен би получил това свое възнаграждение. Считам, че в случая се касае за два вида нарушение. Заявявам, че претенциите ни са за двата иска и моля това да бъде коригирано в доклада обективиран по делото.
Гл. юрисконсулт Г.: Нямам възражения по доклада. Искам само да отбележа, че законодателството не допуска търсенето на обезщетение за неполучено „допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати“ за период, през който лицето не е изпълнявало служебните си задължения. Тези допълнителни възнаграждения се дават въз основа на вътрешните правила в даденото административно звено, където работи служителят и са съобразени с бюджета на съответната администрация. Отделно от това може да има няколко души, които да заемат една и съща длъжност, но да вземат различно допълнително възнаграждение, т.к същото се определя в зависимост от квалификацията на служителя и неговата атестационна оценка за определен период от време и т.н. Смятам, че ако съдът приеме, че се дължи допълнително възнаграждение на служителите, то същото не следва да се изчислява върху размера на заплатата на друг служител на същото ниво. По кориците на делото е представена заповед за възстановяване на лицето Г. Й. Р. № 217 / 22.02.2021 г. /л.12 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско отделение, 6-ти състав /, където за основен размер на основната заплата е посочена сума в размер на 1465.00 лв. Считам за недопустимо изплащане на възнаграждение, изчислено на по – висок размер на основна работна заплата, от този на който е възстановено лицето на работа. Оценката на съответните служители представлява комплексна оценка, която е обективна и няма субективен характер или ако има такъв, субективният характер е намален до минимум. Ние не можем да кажем как би следвало да бъде изчислено такова обезщетение. Затова е назначена съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице да 3 отговори на поставените въпроси, на които ние не можем да отговорим, тъй като нямаме специални знания. Тогава въпросът към вещото лице би бил: Какво обезщетение би получил ищеца съобразно заеманата от него длъжност при условие, че служебното му правоотношение не е прекратено?
Реплика адв. В.: Ако разгледаме заключението на вещото лице М. П. с вх. № 2887 /07.02.2022 г. прави впечатление, че единият служител се осигурява на основно месечно възнаграждение в размер на 1462.09 лв., а другият служител се осигурява на основно месечно възнаграждение в размер на 1456.36 лв. т.е в случая нито един от двамата служители не е незаконно уволнен от работа, но въпреки това има разлика в основната им заплата. Приготвила съм да Ви представя препис от служебната книжка на доверителят ми.
Считам, че едно незаконно уволнение не следва да бъде в ущърб на служителя. Оспорвам депозирания писмен отговор от ответника НС на РБ с вх. № 9753 /20.04.2023 г., като считам, че посочената съдебна практика е недобросъвестно използвана. Посочено е, че искът срещу НС би бил процесуално недопустим в случай, че същият е бил предявен като главен – ако НС е било посочено от касатора – ищец като предпочитан ответник, а Д.-като евентуален ответник. Посочена е практика по главния иск, за да се обоснове недопустимост на евентуалния и обратно – практика по евентуалния, за да се обоснове недопустимост на главния.
Прокурор К.: Нямам възражения по доклада. Не се противопоставям по направените искания.
Съдът намира, че следва да се допълни и поправи доклада, в посочените от ищеца части, поради което и основание чл. 146 от ГПК, пристъпи към нов /поправен/ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ .
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото.
Производството делото е образувано по предявени искове от Г. Й. Р. , с ЕГН:********** и адрес: гр. В., ул. ****, ПРОТИВ:
1.НС на РБ, с административен адрес гр. ****, както следва /в условията на кумулативност/:
А. сумата от
31166,18 лЕ., представляваща неполучено от ищеца основно
4 възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в размер на по 1602 лв. месечно и
Б. Сумата от 3807 лЕ., представляваща неполучено от ищеца ДВПР /допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл., начислявано на служителите, заемащи същата длъжност, всеки месец и изплащано всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата за предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, представляващи вреди от неправомерното поведение на ответника, приел параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., който представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл.2 в от ЗОДОВ, и в условията на евентуалност ПРОТИВ:
2.Д. представлявана от МФ на РБ и адрес гр.****, както следва /в условията на кумулативност/:
А. сумата от 31166,18 лЕ., представляваща неполучено от ищеца основно възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в размер на по 1602 лв. месечно и
Б. Сумата от 3807 лЕ., представляваща неполучено от ищеца ДВПР /допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл., начислявано на служителите, заемащи същата длъжност, всеки месец и изплащано всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата за предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, представляващи вреди от неправомерното поведение на ответника, приел параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., с който е променен чл.10, ал.1 Закона за Митниците, обявен за противоконституционен с Решение №7/17.07,2019 год. по к.д. №7/2019 год. (обн. ДВ бр. 75 от 24.09.2019 г,). влязло в законна сила на 28.09.2019 год., на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ.