Решение № 17 от 18.02.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. ЛЕВСКИ, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Д.а като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20214410200317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Б. Б. Б., с адрес: гр.***, ЕГН **********, срещу НП №2/22.04.2021г. на началник при РУ на МВР – Белене, с обстоятелствената част на което се приемало за установено, че на 31.03. 2021 г., около 02,50 часа, в град Белене, ул. „Люлин" №2, вход „Б", ап.

№7, Б. Б. Б. не изпълнил писмено полицейско разпореждане на полицейски орган на МВР-мл. инспектор Б.П.Б., ст.полицай в РУ на МВР- Белене, да не нарушава нощната тишина за времето от 22,00-08,00 часа, а в празнични и почивни дни от 22,00-08,00 часа с рег. №241р-571/19.01.2021 г. на РУ-Белене, относно чл.5 от Наредба №1 на ОБС-Белене, изразено в пускане на силна музика.

Твърди се, че с обжалваното НП е вменено виновно нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, със същото постановление на Б. Б. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

Жалбоподателят Б. Б. Б. счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно като противоречащо на закона, необосновано, 1 издадено при непълнота на доказателствата и като постановено при съществени процесуални нарушения и отрича да е извършил вмененото му деяние.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно на посочените основания.

В с.з. жалбоподателят се явява и лично и чрез упълномощения защитник поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало с издаване на АУАН от 06.04.2021г., за това, че на 31.03 .2021г., в 02:50 часа, в гр. ***, вх. Б, ет.3, ап.7, не изпълнява писмено полицейско разпореждане на полицейски орган на МВР – мл. инсп. Б.П.Б. – ст. пол. в РУ – Белене, да не нарушава нощната тишина за времето от 22-06 ч., а в празнични и почивни дни – от 22 до 8 ч., с рег. №241р-571/19.01.21г. на РУ – Белене, относно Наредба №1 на ОбС – Белене, изразено в пускане на силна музика.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №2/22.04.2021 год. от началник РУ на МВР - Белене, с което на основание чл.

257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя за извършеното нарушение е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М. ИВ. Д., свидетелите СВ. ЕМ. Н., Д. Б. Б. и по искане на жалбоподателя свидетелят В.А.Н..

В показанията си актосъставителят Д. – служител в РУ – Белене, заявява, че e получeн сигнал на служебния телефон от Д.Б. – техен колега.

При влизането в жилищния блок чули музика. Установили, че музиката се чува от ап. 7 на трети етаж. В продължение на 10 минути звънели, чукали, но никой не отворил, след което си тръгнали. Заявява, че им е известно, че там живее жалбоподателят.

2

Актосъставителят Д. потвърждава, че докладната записка, която е приложена е подписана от него и че е издадена във връзка с получен сигнал, подаден на 31.03.2021г. в 02:50ч.

Свидетелят С.Н. – служител в РУ – Белене сочи в показанията си, че през м. март е имало нарушение на нощната тишина. Служителите на РУ – Белене не са успели да реагират на място, тъй като никой не отворил, а от апартамента се чувала музика и крясъци. Разяснява, че сигналът е поучен от техен колега, който живее в същия вход. Разказва за друг случай, при който отново е бил посетен апартаментът на жалбоподателя заради силна музика.

Тогава Б. отворил вратата сънен, извинил се изключил телевизора.

В показанията си Д. Б. Б. – също служител в РУ – Белене заявява, че той е подал сигнала на служебния телефон на колегите си. Заявява, че жалбоподателят системно нарушавал тишината, поради което сигнализирал.

Според поясненията му жалбоподателят живеел в апартамент под неговия, през етаж и поради общата ревизия, която ползват живеещите там, се чували всички звуци.

От показанията на св. Венцислав Н. се установява, че Б. Б. е конфликтна личност. Разяснява, че блокът е панелен и абсолютно всички шумове се чували. Според показанията му отношенията между жалбоподателя и Б. Б. не са добри, като според свидетеля, Б. бил такава личност. Свидетелят разказва, че лично той е имал разправия с Б., тъй като живеещият под наем в един от апартаментите включил климатика, който вдигал силен шум според Б. Б..

Свидетелят сочи в показанията си, че в блока им не е имало сбирки.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, като в НП се твърди, че жалбоподателят на 31.03.2021г. около 02:50 ч. в гр. Белене, не изпълнил писмено полицейско разпореждане на полицейски орган на МВР мл. инспектор Богданов да не нарушава нощната тишина за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. сутринта, разпоредено, с рег.№ 241р-571/19.01.2021г. на РУ Белене.

Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал. 5 на чл. 64 от ЗМВР са въведени задължителните реквизити на писменото полицейско разпореждане.

Разпореждането, на което се позовават актосъставителят и 3 административнонаказващият орган, с дата на издаване 16.01.2021г. е приложено към преписката.

Съдът споделя възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че в разпореждането липсва реквизит, предвиден в т.5 на чл. 64, ал.5 от ЗМВР пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същото. Посочено е, че разпореждането може да се обжалва по реда на Закона за административното производство, който закон е отменен с АПК от 2006г.

Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.

От събраните гласни доказателства се установи, че подалите сигнала свидетелят Б. Б. и неговият баща са в трайно лоши отношения с жалбоподателя. Според показанията на свидетеля Н., който е очевидец, Б. Б. е в лоши отношения с живеещите в блока и че причината е, че не се удовлетворяват неговите искания.

Свидетелят Н. изясни, че Б. е останал недоволен от жалбоподателя като домоуправител, тъй като не бил получил дължимото съдействие във връзка с оплакване от шум за климатик, ползван от трето лице. Установи се от показанията на свидетеля Н., че през м. март 2021г. Б. се е обърнал за съдействие за шум, предизвикан от силен вятър и ламаринени плоскости към жилищен блок и е вменил този шум на жалбоподателя. Отделно от това самият Б. е вдигал шум чрез удари по вертикалната ВиК инсталация на блока.

В показанията си св. Н. сочи, че предвид конструкцията на жилищния блок – панелен, всички шумове се чуват от съседите.

Свидетелят Н. не е възприел шумове, които се твърдят от административнонаказващия орган, още повече според показанията му живеещият на същия етаж с две малки деца обитател му е споделял за липсата на такова поведение от страна на жалбоподателя.

Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в случая не е сторено.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е 4 договорено възнаграждение 300 лв., от която е заплатена в брой сумата от 200лв.

Следователно претенцията е основателна до размер от 200 лв.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2/22.04.2021г., издадено от началник при РУ на МВР – Белене, с което на Б.

Б. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН, да заплати на Б. Б. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5