Решение № 14616 от 28.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4864/2020
- Вид
- Решение № 14616
- Подписан
- 28.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4, изр. първо · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 8 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 14616 гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20201110104864 по описа за 2020 година
РЕШЕНИЕ
№ ………... гр. София, …...2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ....... при участието на секретаря ВЕРЯ С. Д. като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 4864 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молбазаявление с вх. № 5090479 от 08.07.2020 г., подадени от етажните собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: ........, представлявани от управителя ......, представлявано от изп. директор ........, чрез адв. Д. С. от САК, с която срещу ......, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от изп. директор ...., чрез ..., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 8 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 713.56 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2019 г., от които 3992.80 лева за разходи за управление за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., 6301.54 лева за разходи за управление и поддържане на сградата за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 2866.90 лева за разходи за управление и поддържане на сградата за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019 г., 472.07 лева за потребление на природен газ и такса за топлинно счетоводство за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и сумата от 60 лева за такса за топлинно счетоводство за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се намирал в 1 посочената сграда в режим на етажна собственост. Сочи, че с решение на ОС на ЕС било прието решение относно определяне на такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС в посочения в ИМ размер. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания на дължимите суми за такси за поддръжка и управление на етажната собственост за процесния период. При тези и останалите съображения моли за уважаване на предявения искове.
Претендира и съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по допустимост по аргументи, че ищецът не бил процесуално легитимиран да е управител на ЕС и да представлява ЕС, както и да предявява настоящия иск. По същество оспорва иска по основание и размер по съображения, че претендираните разходи не са за поддръжка на общите части и не са определени по реда на ЗУЕС, същите не се дължат поради това, че не е ползван имотът, както и поради наличие на договор за послужване между ответника и трето за делото лице.
Релевира възражение за настъпила погасителна давност на претендираните суми, като същото е направено и в становище от 22.04.2021 г., което е подадено извън законоустановения срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл.
8 ЗУЕС.
По допустимостта на производството:
Исковата молба е предявена на 30.01.2020 г. от ......, представлявано от изпълнителния директор ........, в качеството му на управител на Етажна собственост на .... Видно от т. 2 от Протокол на Общо събрание на собствениците на ЕС в ... от 15.03.2018 г. ищците са избрали именно посоченото дружество ... (в случая същото е преизбрано) за Управител на ЕС. Няма твърдения, съответно надлежни доказателства, за прекратяване правомощията на избрания управител, както преди завеждане на делото, така и в хода на производството. Напротив, в хода на производство, дружество ... е преизбрано за управител на ЕС, видно от т. 2 от представения по делото Протокол на ОС на ЕС от 05.03.2020 г., както и отново преизбрано на 29.03.2022 г., видно от т. 2 от представения по делото Протокол от проведеното ОС на ЕС от 29.03.2022 г. Дружеството – управител на ЕС е упълномощило адвокат съобразно правата му по чл. 23, ал. 4, изр. първо от ЗУЕС, според който председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По делото не са ангажирани доказателства решенията, обективирани в посочените протоколи на ОС на ЕС да са били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС успешно, с оглед на което същите са породили правно действие, респективно са установили съществуването на представителна власт на избрания управител, поради което към датата на подаване на исковата молба и към приключване на устните състезания, съдът е сезиран надлежно от процесуално легитимиран ищец, поради което предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС за заплащане на сумата от 13 713.56 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2019 г., от които 3992.80 лева за разходи за управление за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., 6301.54 лева за разходи за управление и поддържане на сградата за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 2866.90 лева за разходи за управление и поддържане на сградата за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019 г., 472.07 лева за потребление на природен газ и такса за топлинно счетоводство за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и сумата от 60 лева за такса за топлинно 2 счетоводство за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата - чл. 11, ал. 5 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.
Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в приложима редакция доп, ДВ, бр. 26 от 2016 г.), разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
От изложеното до тук следва, че правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва следните факти и обстоятелства: 1) ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сградата, 2) наличие на валидни решения на общото събрание на етажните собственици, създаващи задължения за ответника за заплащане на вноски за управление и поддръжка, в размер, в който се твърди да се дължат същите.
При установяване на горните факти и обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на обстоятелствата, от които черпи възраженията си за недължимост на сумата, респективно да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи основания за спиране и прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК, обективиран в определение № 41555 от 20.11.2023 г., приет при липса на възражения от страните, съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че ответното дружество е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: ........, а именно на: офис № 55, с идентификатор ....., със застроена площ от 66,92 кв. м., заедно с 0.649 % идеални части от общите части на сградата; офис № 56, с идентификатор ....., със застроена площ от 91,01 кв. м., заедно с 0.883 % идеални части от общите части на сградата; подземно паркомясто № 21, със застроена площ от 17,96 кв. м. и подземно паркомясто № 22, със застроена площ от 18,00 кв. м., като тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – устав на ответното дружество и извлечение-справка по лице от Имотния регистър по партидата на същото .
От горното следва, че ответното дружество има качеството на етажен собственик с всички следващи му се права и задължения по ЗУЕС, между които и за изпълнение решенията на Общото събрание на ЕС и това за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
От представения по делото Правилник за вътрешния ред в ... се установява, че съгласно чл. 27, ал. 1 същия общите разходи за поддържане на общите части (осветление, вода, отопление, текущи ремонтни работи, ползване и поддържане на асансьорите и други системи и инсталации на сградата, разходите на управителя, съгласно приетия бюджет, както и другите свързани с използването на общите части разходи) се разпределят съразмерно дела на всеки собственик в общите части на сградата.
3
Видно от представения по делото протокол на ОС на ЕС на ... от 28.02.2007 г. методиката, размерът и начинът на формиране на месечните вноски за поддръжка и управление на ЕС са регламентирани с Решение на ОС на ЕС, обективирано в т. 6 от същия протокол, съгласно което месечните парични вноски се формират въз основа на реално направените от страна на управителя, но за сметка на ЕС, разходи за предходния месец, планираните инвестиционни разходи, както и възнаграждение за управителя в размер на 3% надценка върху сумата на гореописаните разходи.
От решение № 1, буква „е“ по т. 3 от дневния ред на проведеното на 28.10.2009 г. ОС на ЕС се установява, че единодушно е прието, че „Разпределението на общите разходи се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред, а именно – пропорционално на разгънатата застроена площ, която притежава всеки собственик, отнесена към разгънатата застроена площ на сградата на ..., т. е. съобразно притежаваните от всеки собственик идеални части. В същия протокол е обективирано и решения № 1 и № 2 на ОС на ЕС по т. 1 от дневния ред, с които е възложено на управителя да сключи договор за доставка на природен газ със ... и договор за топлинно счетоводство с ....., както и решение № 4 по т. 1 от дневния ред, което задължава собствениците да заплащат индивидуалното си потребление на газ и топлоенергия съгласно фактурите, издадени от управителя въз основа на изготвените от ..... справки. Видно от решение № 2 по т. 3 от дневния ред на проведеното на 28.10.2009 г. ОС на ЕС единодушно е прието, че „с оглед спецификата на разходите и формирането на бюджета на ЕС и вноските в него от страна на отделните собственици, дължимостта им не се влияе в зависимост от това дали имотите в ЕС се използват реално или не, поради което към настоящия момент и до приемането на нов бюджет не е възможно и не следва да се приема частично намаление на дължимите суми поради неизползване на даден имот.“.