Решение № 5261 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5261 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от В. Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100510065 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 18.06.2021г. по гр. д. № 39776/2019 г. на СРС, 79-ти състав е отхвърлен предявения от „А.Т.“ ЕООД срещу „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 19 060. 50 лв. без ДДС, представляваща неоснователно начислена и прихваната от ответника неустойка с дължимата цена за доставени стоки поради неизпълнени доставки по договор за продажба на хранителни продукти - „Рамково споразумение - общи условия на системата за доставки в Метро“ от 20.12.2013г., от която: 14 412 лв. - за неизпълнена доставка на захарни изделия през 2018 г. с доставчик № 25565, съгласно фактура № 7000358998/30.06.2018г.; 595. 94 лв. - за неизпълнена доставка на консерви през

2018г. с доставчик

№

25838, съгласно фактура

№

7000358582/30.06.2018г.; 1 581. 26 лв. - за неизпълнена доставка на консерви през 2018г. с доставчик № 25838, съгласно фактура № 7000360159/30.06.2018 г.; 832. 54 лв. - за неизпълнена доставка на основна група хранителни продукти през 2018 г. с доставчик № 25138, съгласно фактура № 7000356540/31.05.2018г. и 1 638. 76 лв. - за неизпълнена доставка на консерви през 2018 г. с доставчик № 25138, съгласно фактура № **********/30.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.07.2019г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „А.Т.“ ЕООД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се доводи, че е налице неправилна квалификация на спорното право, тъй като претенцията се основава на договорна отговорност по чл. 327 ТЗ – неизпълнение на договорно задължение да се плати цялата цена на доставени стоки в периода м. януари 2018г. – м. май 2018г. при търговска продажба, неправилно прихваната като неустойка. Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените доводи относно особеностите на търговските отношения между страните, включващи случаи на неполучени заявки, приети в по-малко количество доставки, изпълнение на доставки с погрешно посочени номера, спиране на доставки с оглед подписването на логистичен анекс, с оглед спецификата на продуктите. Поддържа се, че ответникът не е установил, с оглед носената от него доказателствена тежест, достигнали заявки до ищеца и тяхното потвърждаване от него, неизпълнение на доставките, както и тяхната цена, с оглед определяне размера на неустойката.

Изложени са съображения, че при изготвяне на заключението на съдебносчетоводната експертиза, вещото лице не се е съобразило с всички относими писмени доказателства, като неправилно е изчислилo и размера на неустойката. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че с осчетоводяването на фактурите за начислените неустойки, ищецът е извършил признание на задълженията си по тях. Въззивникът поддържа, че клаузата, въз основа на която са начислени неустойките, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. В тази връзка твърди, че между страните е налице значителна неравнопоставеност, тъй като ответникът не се задължава да закупува постоянно стоки от ищеца, като не е налице фиксиран срок за заявка или минимален брой заявки, нито задължение да се приеме по-малко от заявеното количество, а в случай, че такова се приеме – ответникът има право да начисли неустойка върху разликата между стойността на заявените и доставените стоки. Излага доводи, че изводът за нарушение на добрите нрави се поддържа и от задължението на ищеца 10 дни преди и 10 дни след промоционалния период да доставя стоки с отстъпка, независимо от цената на която ответника ги продава, като последният има право да върне доставените, но нереализирани стоки. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД в депозиран от отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, независимо от неправилната правна квалификация на иска от СРС. Основателен е довода в жалбата, че предявеният иск е с правно основание чл. 327 ТЗ, тъй като процесната сума съгласно твърденията на ищеца представлява незаплатена 2 цена на доставени на ответника стоки. Твърденията, че сумата не е заплатена от ответника на ищеца поради неправилно извършено материално прихващане, след фактурирането й като неустойки от ответника, не налага различен извод. Независимо от квалифицирането на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е разгледал подробно в мотивите си съдържанието на процесното правоотношение по търговска продажба и изпълнението на всяка от страните по договора, като е приел, че ищецът е неизправна страна по отношение доставката на процесните стоки. Ето защо не се налага обезсилване на обжалвания акт, а преквалификация на спорното право по чл.

327, ал. 1 ТЗ.

Производството е образувано по предявен от „А.Т.“ ЕООД срещу „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД иск за заплащане на сумата 19 060. 50 лв. без ДДС. Сочи се, че сумата представлява остатък от дължима незаплатена цена за доставени за периода м. януари – м. май 2018г. стоки по договор за продажба на хранителни продукти - „Рамково споразумение - Общи условия на системата за доставки в Метро“ от 20.12.2013г., формирана като неправилно начислени от ответника неустойки по издадени от последния фактури: сумата 14 412 лв.

– неустойка за неизпълнена доставка на захарни изделия през 2018г. с доставчик № 25565, съгласно фактура № 7000358998/30.06.2018г.; 595. 94 лв. за неизпълнена доставка на консерви през 2018г. с доставчик № 25838, съгласно фактура № 7000358582/30.06.2018г.; 1 581. 26 лв. - за неизпълнена доставка на консерви през 2018г. с доставчик № 25838, съгласно фактура № 7000360159/30.06.2018 г.; 832. 54 лв. - за неизпълнена доставка на основна група хранителни продукти през 2018г. с доставчик № 25138, съгласно фактура № 7000356540/31.05.2018 г. и 1 638. 76 лв. - за неизпълнена доставка на консерви през 2018г. с доставчик № 25138, съгласно фактура № **********/30.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.07.2019 г. до окончателното плащане. В исковата молба са наведени доводи, че от страна на ответника неправилно са начислени неустойки по процесните фактури в общ размер на исковата сума, тъй като за процесния период ищецът е бил изправна страна по договора и му се дължи заплащането на претендираната продажна цена за всички доставени стоки. В исковата молба са релевирани и възражения за нищожност на клаузите за заплащане на неустойки в размер на 20 % от покупната цена на недоставени стоки в промоционален период поради противоречието им с добрите нрави.

Изложени са съображения, че за недоставените стоки, върху стойността на които са начислени неустойките, не е налице потвърждение от страна на ищеца за доставката им. Твърди се, че относно стоките, доставени в период на ценово намаление, неустойката следва да се определя спрямо тяхната промоционална, а не редовна цена. В хода на производството, ищецът е поддържал, че с оглед установените между страните търговски отношения, е било допустимо потвърждаването и получаването на заявки в по-малък обем, като са били налице случаи на заявки с погрешно сочени номера, спиране на заявки и др.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск, с доводи, че по делото е доказано вида, количеството и стойността на заявените, 3 но недоставени стоки. Изложени са твърдения, че неустойката следва да бъде изчислена върху стойността, която ответникът е заплатил за тях, като e без значение стойността, на която ги продава в търговската си мрежа.

В първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата за наличието на търговски отношения между страните по силата на Рамково споразумение – общи условия за системата за доставки в „Метро“ от 20.12.2013г. Между страните са подписани споразумения за търговски условия от 30.04.2015г., 18.03.2016г. и 10.02.2017г., по които на ищеца са присвоени идентификационни номера съответно 25565; 25838 и 25138, под които той е доставял стоки на ответника.

В чл. 8.6 от рамковото споразумение е предвидена неустойка при недоставяне на стоки съгласно поръчката в размер на 10 % от стойността на недоставените стоки. Съгласно чл. 2.15 от всяко от съответните споразумения за търговски условия, при недоставяне на стоки в период на ценово намаление, неустойката възлиза на 20 % от стойността на недоставените стоки. В чл. 9.3 от рамковото споразумение е уредена възможност за ответника да прихваща свои вземания към насрещната страна по договора срещу задълженията си към нея.

По делото са представени Фактура № 7000358998/30.06.2018г. на стойност 14 412 лв., с основание „Неустойка – недоставки по време на МП яну“, Фактура № 7000358582/30.06.2018г. на стойност 595. 94 лв., с основание „Недоставена/част.доставена стока Май“; Фактура № 7000360159/30.06.2018г. на стойност 1 581. 29 лв. с основание „Неустойка-недоставки по време на МП яну, юли 2018“; Фактура № 7000356540/30.06.2018г. на стойност 832. 54 лв., с основание „Недоставена/част.доставена стока Април“; Фактура № **********/30.06.2018 г. на стойност

1 638. 76 лв., с основание

„Недоставена/част. доставена стока Май“.

За да постави решението си, първоинстанционният съд е приел, че като е осчетоводил фактурите за начислените неустойки, ищецът е извършил признание с конклудентни действия за наличието на дълг, като в тази връзка е посочил, че част от възраженията срещу фактурите са отправени след осчетоводяването на последните. Изложил е мотиви, че видът, количеството и цената на недоставените стоки се установява от представените с отговора на исковата молба 5 броя справки. Приел е, че уговорените неустоечни клаузи не са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като не излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съответстват на търговските отношения между страните и интереса на ответника.

Въззивният съд намира, че искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ е частично основателен и доказан – до размера на сумата 5 956. 79 лв., съобразно приетото в хода на въззиввното производство заключение на съдебно счетоводна експертиза.

Неоснователен е поддържаният от въззивника довод, че е потвърдил заявените стоки в по-малки количества. Съгласно чл. 3.3 от Рамковото споразумение, изричното приемане на отправена от ответника заявка не е необходимо и тя се счита за приета от доставчика, освен ако той не я откаже 4 писмено през следващите два дни. Договорът не урежда възможност за частично приемане, респ. отказ на заявката. В тази връзка в чл. 5.7 от Рамковия договор е уговорено, че ответното дружество приема частични доставки единствено ако са одобрени предварително от него. Изложени са твърдения, че изявлението на ищеца за приемане на заявките при намалени количества е било обективирано във формуляри за потвърждение на цени на стоки, влизащи в метропост и проведена електронна кореспонденция. Дори да се приеме, че посочените в съответните фомуляри, в графа „нето-нето рекламна цена“, стойности съставляват количествата, с които ищецът желае да участва в съответната промоционална кампания, следва да се посочи, че по делото не са налице данни ответното дружество да се е съгласило да получи частично изпълнение на заявката по реда на чл. 5.7 от Рамковия договор.