Решение № 77 от 27.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бяла Слатина, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101281 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност, както следва: главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, а в условията на евентуалност – иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр с чл.19, ал.4 от ЗПК и иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, от Л. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. П.Х. №30, със съдебен адрес: гр.Софиям ул.“М.“ №30, чрез адв.М. П. от САК, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско Шосе“ №115, вх.Е, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), с които е поискал съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №994364/04.01.2024г. като противоречащ на закона, заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №994364/04.01.2024г., по силата на който ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на Д. сумата в размер на 1600 лева, която ищецът се задължил да върне на 10 месечни вноски, при лихвен процент по кредита от 47.00 %, годишен процент на разходите от 58.4 %. Твърди, че в чл.6 от Договора страните се споразумели последният да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Съгласно чл.18 от Договора ако не се предостави уговореното в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер 1685,81лв.

Ищецът релевира доводи за нищожност на процесния договор поради противоречие на 1 същия с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди, че посоченият ГПР не отговаря на реалния приложен по Договора, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Излага доводи за нищожност на уговорката за договорна лихва поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че Договорът е нищожен поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Инвокира доводи за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен. Излага подробни доводи във връзка с твърдението на ищеца за нищожност на договора.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като същото се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.01.2024г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №994364. Видно от приложения по делото договор, размерът на отпуснатия заем възлиза на 1600лв., които подлежат на връщане на 10 месечни вноски с последно плащане 04.11.2024г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 47,00%, а годишният процент на разходите на 58,40%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 374лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 3740лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 2048,33лв. Предвидена е отстъпка в размер на 5,86лв.

В чл. 6, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от два дни от сключване на договора да предостави обезпечение банкова гаранция или поръчители, отговарящи на изискванията по чл.6, ал.1, т.2 от Договора. Съгласно чл.18 при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 1685,81лв. В чл.6, ал.6 е предвидено, че договорът не би бил сключен от страна на кредитодателя без представяне на обезпечение.

Между страните не се спори, че ищецът Д. е получил сумата в размер на 1600,00лв.

По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно, от което се установява, че ако предвидената в чл.18 от Договора неустойка бъде включена към ГПР, същият би бил в размер на 740,29%.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др. /. Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за 2 недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др. /, настоящият съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, т.е. основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. В този смисъл, основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД изключва приложението на останалите. При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността, са идентични. В този случай съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл.26 от ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане.

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №994364/04.01.2024г като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че между Л. Б. Д. и „Кредирект“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между страните Договор за потребителски кредит №994364/04.01.2024г, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1 600 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в 3 разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ответника-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото са представени процесния договор за кредит, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 1600 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е 4 недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.