Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4385 от 17.12.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13394/2018
Вид
Решение № 4385
Подписан
17.12.2018
В сила
22.04.2019
Състав
ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 4385 Година 2018 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 17.12

Година 2018

В публично заседание на 21.11.2018 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 13394 по описа за

2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.124, ал.1, чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

Ищецът П.М.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните в гр.

Пловдив Договор за паричен заем № ***/31.01.2014 г. е изцяло недействителен поради липса на посочена обща сума, дължима от потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и нейният размер, поради липса на погасителен план, респективно – посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по Договора измежду различните суми – главница, възнаградителна лихва и ГПР, както и поради липса на вписано право на отказ на потребителя от Договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване – включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден, както и да осъди ответника да му заплати сумата 69, 64 лева, платена от ищеца без основание по недействителния Договор за паричен заем № ***/31.01.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, ако съдът отхвърли тези искове като неоснователни и недоказани – да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата относно годишния процент на разходите, предвидена в Договор за паричен заем № ***/31.01.2014 г., е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, както и да осъди ответника да му заплати сумата 300 лева, получена без основание поради нищожност на клаузата за годишния процент на разходите, предвидена в Договор за паричен заем № ***/31.01.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от