Определение № 506 от 15.12.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 729/2022
- Вид
- Определение № 506
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Андон Георгиев Миталов, Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341,ал.1 или 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341,ал.1 или 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506 гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600729 по описа за 2022 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 330 /022г. по описа на РС- Б..
С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимата към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.
Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимата в лицето на адв. В. В., който атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице.В жалбата, изготвена от адв.В. се твърди, че липсва яснота относно повдигнатото обвинение поради липса на словесна и текстова идентичност на поведението на подсъдимата, съставляващо основание за повдигане на обвинение за по-тежко квалифицирано престъпление по ал.3 на чл.343 НК, 1 поради непосочване /като номер/ от страна на прокуратурата за коя от шестте на брой хипотези е обвинена неговата подзащитна. Според защитника на подсъдимата нарушението е съществено, тъй като не позволява на последната да узнае релевантните факти, обвинението и да организира защитата си. В този смисъл е цитирана и задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н..
Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- Б. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.
На следващо място- с частната жалба е атакувано определението по чл.248,ал.1 т.2 НПК, отказът на съда да прекрати наказателното производство.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт, в частност диспозитивната част на повдигнатото обвинение, не обуславят предпоставки да бъде споделена позицията на защитата като законосъобразна и правилна. Както законосъобразно се е мотивирал първият съд, отказвайки да прекрати съдебното производство, достатъчно е посочването на словесния израз на потежко квалифициращото обстоятелство- в случая- поведение на подсъдимата по повод на повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна повреда вследствие допуснато нарушение на правилата по ЗДП при управление на МПС, а то се състои в бягство от местопроизшествието. В обвинителния акт е записано още, че бланкентият израз “бягство от местопроизшествието“ в настоящия случай е запълнен с конкретно съдържание, описващо конкретното поведение и действия на подсъдимата, а именно -то се състои в отказ на подсъдимата Й. В. да съобщи на полицейските органи, натоварени с контрол и разследване на настъпили инциденти по пътищата при управление на МПС, както и напускане на мястото на инцидента, ведно с управлявания от нея автомобил, с който е причинила ПТП и че това поведение обективно е затруднило разследването.
По този начин, правилно е заключил първият съд, че не е необходимо цифровото посочване на поредността на хипотезата /от1 до 6/ по която е по2 тежко квалифицирано поведението на подсъдимата по ал.3 на чл.343, вр.ал.1 б.“б“ НК, за внасяне на яснота по повдигнатото обвинение в тази част. При цялостния преглед на обвинителния акт, изложените в него обстоятелства, въззивния съдебен състав, констатира пълното съответствие на съдържанието му критериите за процесуална годност по чл.246 НПК и способност за информираност, без съмнения или колебания относно вменените противозаконни действия на привлеченото към отговорност лице. В обобщение на гореизложеното – изводът на първостепенният съд относно наличие на необходимото и достатъчното съдържание, съгласно цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. е верен и законосъобразен.
Частната жалба против определението по чл.248, ал.1 т.2 НПК е недопустима. По реда на чл.250,ал.4 НПК се контролира определението с което се прекратява наказателното производство, а не- отказът за прекратяване. При липса на хипотези за самостоятелен контрол на това определение на осн.чл.341,ал.1 или 2 НПК, в съответствие с чл.341, ал.3 НПК отказът на съда да постанови определение, с което да прекрати наказателното производство подлежи на контрол само и единствено по реда на контрол по глава XXI- контрол на постановената присъда в първата инстанция.
Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното определение като съответно на закона и правилно, в частта му касателно чл.248,ал.1 т.3 НПК и оставяне на жалбата без разглеждане, вчастта и по отношение отказа на съда да прекрати наказателното производство по делото по чл.248,ал.1 т.2 НПК , предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение от 03.11.2022г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 330 /2022г. на РС- Б., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248,ал.1 т.3 НПК.
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против определението в останалата и част, касателно чл.248,ал.1 т.2 НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4