Решение № 2302 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2302 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д Л. Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20241110204647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „против Наказателно постановление № 38-6/24.01.2024 г., издадено от Председателя на ДАНС, с което, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 5 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 76, ал. 1 ЗМИП вр. чл. 54, ал. 1 ППЗМИП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за обективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от упълномощен служител. Предлага атакуваното НП да бъде потвърдено, като развива съображения по същество в писмен вид. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2022 г., чрез свой пункт за обмяна на валута, находящ се в гр.(съгласно Приложение № 25 към Удостоверение за вписване на обменно бюро № 674 от 09.02.2004 г.), „, вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро с Удостоверение № 674 от 09.02.2004 г., продало в брой на свой клиент - Райфайзен Банк (България) ЕАД, клон Варна 1, сумата от 41 160 (четиридесет и една хиляди сто и шестдесет) евро по курс 1

1.9549 лв. за 1 евро, за сумата от 80 436,68 лева (осемдесет хиляди четиристотин тридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки). Сделката била регистрирана с издадени от обменното бюро, стопанисвано от „ ЕООД фискален бон № (17:13 ч.), бордеро № . и банково бордеро за операция № С Искане № 3 на документи към Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. от 07.06.2023 г. от дружеството била изискана нарочна писмена информация, относно изпълнението на чл. 76, ал. 1 ЗМИП, а при наличие и на документи, по сделки по бордера, изчерпателно изброени в т. 3 на същото искане, сред които и бордеро № 4574 от 27.06.2022 г. Информация или документи не били предоставени, от страна на проверяваното лице.

С Искане № 4 на документи към Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. от 08.06.2023 г. било поискано предоставянето на писмени разяснения, във връзка с непредоставянето на документи за уведомления на САД ФР – ДАНС, по реда на чл. 76, ал. 1 ЗМИП за сделките по т. 3 от Искане № 3 от 07.06.2023 г. В отговор, с Допълнение към писмени обяснения от 09.06.2023 г. от страна на „ постъпило възражение за субективна несъставомерност.

С цел изясняване на фактите и обстоятелствата, във връзка с изпълнението на чл. 76, ал. 1 ЗМИП, по така описаната сделка с Искане за справка per. № ФР- 10-8853/21.11.2023 г. била извършена писмена служебна проверка в деловодната система на САД ФР-ДАНС, при която се констатирало, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2023 г. от не са постъпвали уведомления по чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; операция по обмяна на валута; кореспонденция; писмени обяснения с допълнение; искане за справка; заповеди; констативен протокол.

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен. Уместно е да се отбележи, в тази връзка, че обвинителната теза се базира изцяло на писмени доказателства и в този смисъл отсъствието на разпит на актосъставителя не застрашава разкриването на обективната истина, а и доколкото предмет на спор между страните е не релевантната фактология, а съставомерността.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е 2 връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Действително, макар възражение в тази насока да не е направено, в атакуваното НП не се сочи твърдяна дата на неизпълнение на задължението към държавата. Доколкото, обаче, се сочи период, в който надлежно уведомяване е било дължимо, началната дата е изводима, което е било коментирано от касационната инстанция (напр. Р 4610/2015 АССГ, II кас. с-в) като несъществен пропуск (още повече, че се касае за продължено деяние - създава едно трайно противоправно състояние и трае, докато бъде преустановено – Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р 6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р 3934/2010 АССГ, VI кас. с-в).

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.

Императивната норма на чл. 76, ал. 1 ЗМИП вр. чл. 54, ал. 1 ППЗМИП изисква, по отношение на подконтролните лица (сред които, по аргумент от разпоредбата на чл. 4, т. 4 ЗМИП, попадат и обмениите бюра, т. е. налице е годен субект на отговорност), да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен, безвиновен характер, обсъждане на субективна страна е безпредметно.

Възражението на жалбоподателя за обективна несъставомерност е неоснователно, доколкото почива на икономически, а не – на правни аргументи. Действително, строго формално, покупката и продажбата на валута имат и разменно естество, доколкото паричните знаци са законово платежно средство и носители на стойност, на собствено основание. Доведена до край, обаче, подобна теза би обезпредметила законовата регламентация на договора за продажба, доколкото същият, като двустранна, неформална, възмездна сделка, на практика неизменно представлява замяна на парични знаци с определен номинал за стока с определена пазарна стойност (неслучайно, графите на информационните табели на обменните бюра са наименовани „курс купува“ и „курс продава“, а не – „курс заменя“), нещо повече – валутните сделки изрично са регламентирани и като самостоятелна категория търговски такива – чл. 1, ал. 1, т. 7, пр. 2 ТЗ. Нещо повече – и покупната, и продажната цена на валута са финансови параметри, едностранно определяни от търговеца – обменно бюро, със съответен марж между тях (в съответствие с утвърдени пазарни пронципи, обезпечаващи придобиване на печалба), което е допълнителен аргумент, в подкрепа на изводите на съда – че се касае не до механична замяна, осъществявана винаги и всякога при едни и същи параметри, а до типична търговска, възмездна сделка по продажба, съпътствана от съответно плащане, по смисъла на закона.

Отново тук е мястото да се отбележи, че задължението по чл. 76, ал. 1 ЗМИП има специален характер и съществува, независимо от тези по чл. 3 ЗМИП и предхождащи и/или съпътстващи мерки по проверка, идентификация, оценка на риска и обмен на информация са винаги удачни, но без да се отразяват върху задължението за уведомяване на контролния орган за определени категории сделки (тук е мястото да се отбележи, че законодателят не е подходил лимитатично към очертаване на кръга субекти, с които сделки се сключват и от или към които плащания се извършват, т. е. задължението е общовалидно и формулирано по начин, който не 3 кореспондира с трактовката на жалбоподателя).

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци в сферата на финансови операции – съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което и с оглед сумата по процесната сделка, която не би могла да бъде разглеждана, като незначителна, като разлика над подлежащ на уведомяване размер, следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.