Решение № 110 от 29.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Кърджали, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-000446 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Т. Н. Ф. с ЕГН **********, адрес ****, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на общо 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят Т. Н. Ф. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите в съставения АУАН, че на процесната дата е извършил нарушение. Твърди, че не е използвал мобилен телефон при управлението на лекия автомобил. Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът не му бил предявен. Нарушена била разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката, наказващият орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не извършил разследване на спорните обстоятелства. Наказателното постановление било издадено и от некомпетентен орган. Не било описано също за кое от двете нарушения му се отнемат контролни точки. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че жалбоподателят не бил извършил 1 вменените му нарушения. Разпитаните свидетели давали противоречиви показания, а и се забелязвало предварително наговаряне между тях. В наказателното постановление било посочено нарушение на 21.02.2025 г. в 14.40 часа, но според представената справка от „Йеттел България“ ЕАД, последното ползване на мобилния телефон на жалбоподателя било в 14:31:13 часа. Това доказателство опровергавало нарушението за използавне на мобилно устройство. По отношение на нарушението относно колана, нелогично звучало да се движи патрулен автомобил пред когото и да било и той да управлява без поставен обезопасителен колан и да използва мобилно устройство. Затова не следвало да се кредитират показанията на свидетелите. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира и за направените по делото разноски, съобразно представения договор за правна защита.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2025 г. свидетелите А. А., Н. П. и К. Т. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Около 14.40 часа те се движели със служебен автомобил по бул.„България“ в гр.Кърджали, на кръстовището с кръгово движение на бул.

„България“ и бул.„Беломорски“, до автогарата в града. Тогава свидетелят Н. П., който управлявал патрулния автомобил, забелязал на огледалото за задно виждане, че водачът на движещия се зад тях автомобил използва мобилен телефон. П. споделил това с колегите си, при което свидетелите А. и Т. се обърнали назад и също възприели нарушението.

Полицейските служители отбили в дясно, при което водачът на въпросния автомобил марка „****“ с рег.№ **** ги подминал. Свидетелите А., П. и Т. видели, че водачът на това моторно превозно средство продължава да използва мобилния телефон по време на управление, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете, а и не използвал обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано. Виждайки нарушенията, полицейските служители последвали автомобила марка „****“ с рег.№ ****, който се управлявал от жалбоподателя. Със светлинен и звуков сигнал го спрели на бул.

„България“ в гр.Кърджали, срещу „Джаз кафе“. Контролните органи установили самоличността на нарушителя, който бил водач на автомобила марка „****“ с рег.№ ****, а именно жалбоподателят Т. Н. Ф.. По повод установените нарушения, свидетелят А. А. на място съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.137а, ал.1 и чл.104а от ЗДвП, който той отказал да подпише и получи. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел, 2 чийто три имена и адрес са посочени в акта. Въз основа на съставения акт, на 11.03.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Т. Н. Ф. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на общо 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.

А., Н. П. и К. Т.; Акт за установяване на административно нарушение от 21.02.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Докладна записка от 01.04.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по история на ПС, пълни данни; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и длъжностното лице, издало наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. А., Н. П. и К. Т., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Те са очевидци и категорично сочат, че на 21.02.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете, както и нямал поставен обезопасителен колан. Свидетелите подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила марка „****“ с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението и впоследствие при съставяне и предявяване на акта, който отказал да подпише и получи. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Представената от жалбоподателя фактура от „Йеттел България“ ЕАД от 20.03.2025 г. не опровергава по никакъв начин възприетата от съда и изложена по-горе фактология. Този документ не установява с какво точно мобилно устройство е разполагал жалбоподателя по време на нарушението, както и дали е носел само един телефонен апарат или повече.

Отделно от това, не е необходимо разговор по мобилния телефон да е проведен, достатъчно е използването на устройството по време на управление на МПС.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 3 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил „****“ с рег.№ ****, оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

По т.2 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи по делото, че с действията си на 21.02.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „****“ с рег.№ ****, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Това нарушение също е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Деянията са правилно квалифицирани и достатъчно индивидуализирани с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушенията се явяват 4 доказани от показанията на разпитаните свидетели очевидци, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неоснователно е възражението, че в дадените свидетелски показания се наблюдавали противоречия. Показанията на разпитаните контролни органи, касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване, са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което няма основание да се поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност. Твърденията за предварително наговаряне между свидетелите са напълно голословни и изолирани и не намират опора в доказателствения материал. Не се установи да са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е бил предявен за връчване на жалбоподателя, но той е отказал да го подпише и получи, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подпис на свидетел. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е преценил всички събрани доказателства, а спорни обстоятелства, които да налагат разследване не е имало. Доводите за липса на компетентност на наказващия орган също не се възприемат от съда, тъй като видно от цитираната по-горе заповед, същият е разполагал с необходимите правомощия за издаване на наказателното постановление. Що се отнася до възражението за нарушено право на защита във връзка с отнетите контролни точки на жалбоподателя, то следва да се отбележи, че отнемането на контролните точки се извършва въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а не е вид наказание за нарушението, респ. не е налице пропуск, който да води до неяснота на волята за наложеното наказание и да съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Факт е, че при влизане в сила на наказателното постановление за двете нарушения се следва отнемане на общо 18 контролни точки, както е посочено. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39ad8c04-ce13-43b3-a0c5-8dd8a5675cb3