Определение № 13568 от 06.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13568 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110133621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „....“ ЕООД дължи на „....... ЕАД следните суми: 485,65 лева (248,31 евро), представляваща неплатена цена на месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 504118856 от 17.07.2018 г., за отчетен период от 23.04.2022 г. до 22.08.2024 г., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 27,01 лева (13,81 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 27.06.2024 г. до 23.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2025 г. по ч. гр. д. № 11042/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба „....... ЕАД, представлявано от адв. Л. Р., твърди, че между него и ответника „....“ ЕООД е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 504118856 от 17.07.2018 г., като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, съдържащи описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Поддържа, че с договор от 15.06.2018 г. за срок от две години е била активирана услугата „Достъп до интернет“, с месечна такса в размер на 40 лв. без ДДС, като договорът е бил подновен за нови 24 месеца с анекс от 08.07.2020 и след това за още 24 месеца с анекс от 24.03.2022 г. С Приложение № 1 от 2019 г. са били активирани услуги с планове А1 М клас Промо XL, с месечна такса в размер на 20 лв. без ДДС, за номера ***, ***, ***. С Приложение № 1 от 14.07.2020 г. за срок от две години е била активирана услугата „фиксиран интернет“ за номер 101002338553, с план А1 Нет 50, със стандартна месечна такса от 10,99 лв. С друго Приложение № 1 от 14.07.2020 г. за срок от две години е била активирана и телевизионна услуга с номер 201002338563, с план А1 ТВ 100+, с месечна такса от 10,99 лв. Сочи, че с Анекс от 24.03.2022 г. е бил удължен срокът на ползване на услугите за номера ***, ***, ***, 201002338563, 101002338553. Допълва, че през месец март 2022 г. месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с 3,3%, през месец март 2023 г. - с 15,3 %, а през месец март 2024 г. - с 9,5%. В обстоятелствената част на исковата молба е индивидуализиран размерът и падежът на всяко едно от отделните вземания, както и номер на фактура, в която са отразени. Сочи се, че поради забавеното плащане на претендираните суми, на ответника е начислена и лихва за забава от датата, 1 представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли предявените искове на бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „....“ ЕООД признава наличието на облигационно правоотношение между страните по договор 504118856, като сочи, че последният подписан между страните анекс към договора бил на 24.03.2022 г., след което действието на договора не било продължено чрез подписване на нов анекс, поради което на основание т.4.5 от анекса от 24.03.2022 г., считано от 25.03.2024 г. станал безсрочен. Излага, че на 20.05.2024 г. подал до оператора заявление за прекратяване на договора за следните услуги: интернет 101002338553 и телевизия 201002338563, които съгласно разпоредбата на т.4.5 от анекса от 24.03.2022 г. твърди да са прекратени, считано от 21.06.2024 г. Ето защо счита, че сумата, начислена с фактура ***/25.07.2024 г. за 54,42 лева (27,82 евро) и фактура ***/26.08.2024 г. за 69,98 лева (35,78 евро) или общо в размер на 124,40 лева (63,60 евро) е недължима, поради обстоятелството, че договорът е прекратен. Допълва, че на 27.06.2024 г. подал заявление за прекратяване на договора за услуга 301001210469 гарантиран интернет 20 Mbps, който съгласно разпоредбата на т.4.5 от анекса от 24.03.2022 г., твърди да е прекратен, считано от 27.07.2024 г., като след тази дата не дължи суми за посочената услуга. Ето защо счита, че сумата, начислена с фактура № **********/26.08.2024 г. за 62,65 лева (32,03 евро), е недължима, доколкото договорът за посочената услуга е прекратен. При изложеното моли за отхвърляне на исковете. Ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 83,95 лева (42,92 евро), представляваща недължимо платена от ответника сума по фактури № 0448167711/27.04.2022 г. и № 0449663591/25.05.2022 г.

Твърди, че в посочените фактури неоснователно били начислени от ищеца като „други такси“ (колона 3 от обобщена информация към фактурата) сумите, както следва: 10,33 лева за телефон ***, 30,99 лева за телефон ***, 20,66 лева за телефон ***, 21,56 лева за А1 Нет 50 и 1,99 лева за А1 TV100+. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 504118856 от 17.07.2018 г. и сключените към него анекси и приложения с посоченото в исковата молба съдържание, изпълнение на задълженията си по тях чрез предоставяне на съответните мобилни услуги, както и тяхната цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, в случай че твърди това.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг в твърдения размер, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си на падежа, в случай че твърди това.

По направеното възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – в тежест на ответника е да установи твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от ответника на посочените суми, а в тежест на ищеца е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, евентуално – да докаже, че е погасил задълженията си за връщане на сумата.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за заплащане в полза на ищеца на посочените суми по възражението за прихващане.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни 2 и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на процесния договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 504118856 от 17.07.2018 г., сключването на посочените към него анекси и приложения с посоченото в исковата молба съдържание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 11042/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 10:15 часа, за която дата да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за заплащане в полза на ищеца на посочените суми по възражението за прихващане.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 11042/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът 3 може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4