Решение № 2872 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2872 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100507730 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5902 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. № 11793 по описа за 2022 г. на СРС, 25 състав, е осъдена Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Западен парк, ******* сумата от 4870,10 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******* вследствие на пътно транспортно произшествие от 14.11.2020 г., причинено от ответницата и сумата от 642,90 лева, представляваща стойността на разходите по остойностяване на повредите по МПС – л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № *******, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 26.02.2021 г. до окончателното им плащане, както и по иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД сумата от 3026,90 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена за МПС в неувредено състояние и получената продажна цена при прехвърлянето му на нов собственик след настъпване на увредата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията за сумата над присъдения размер от 3026,90 лв. до пълния предявен размер от 4029,90 лв. С решението е осъдена Н. Г. Г. да заплати на „Л. ЕМД“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1325, 98 лв. С 1 решението е осъдено „Л. ЕМД“ ЕООД да заплати на Н. Г. Г. на основание чл.

78, ал. 3 ГПК разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 210, 73 лв.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н. Г. Г., който го обжалва в частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Излага, че в исковата молба ищецът твърди, че е продал процесният автомобил в увредено състояние след ПТП, а от доказателствата по делото се установявало противното. Счита, че не може да бъде установена стойността на възстановяването поради липса на разходо-оправдателни документи, поради което искът за обезщетение на вредите, причинени от наемателя не бил доказан по размер. По същите съображения поддържа, че недоказана по основание и размер е и претенцията за обезщетение за пропусната полза. Счита, че към датата на продажбата автомобилът е отремонтиран и без увреждания, а липсата на разходооправдателни документи, които да доказват стойността на ремонта е довело до търсене от ответницата на по-големи суми за отстраняване на вредите чрез добавяне на допълнителни щети като „челно стъкло”. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК ******* – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита доводите в жалбата за неоснователни. Излага, че по делото е доказано, че между страните е сключено валидно облигационно наемно правоотношение за процесния автомобил, който бил предаден на ответника в добро и технически изправно състояние, което се установявало както от липсата на рекламации в деня на предаването му, така и предвид лисата на възражения и ангажирани доказателства в тази насока от ответника в първоинстанционното производство. От сключеното споразумение между РП-Луковит и ответницата, което имало значение на влязла в сила присъда, се установявало, че вредите по процесния автомобил са причинени виновно от ответницата. От приетите писмени доказателства и от САТЕ се установявал и размерът на претенциите. С писмени и гласни доказателства била доказана и вредата под формата на пропусната полза. Счита останалите доводи на въззивника за неотносими към предявените искове. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението в частта, с която предявеният от ищеца иск е отхвърлен е влязло в сила като необжалвано.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, с която са предявени срещу Н. Г. Г., с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 4870, 10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответницата през време на ползването на наетия от нея лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф А6 Трендлайн“, рег. № *******, ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 642, 90 лева, представляваща стойността на разходите по остойностяване на повредите по МПС, ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното плащане; и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 4029, 90 лева, представляваща разликата между договорената продажна цена за процесното МПС и получената продажна цена при прехвърлянето му на нов собственик – неремонтиран и в увредено състояние и след приспадане на обезщетението в размер от 4870, 10 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че на 13.11.2020 г. страните са сключили договор за наем, по силата на който „Л. ЕМД“ ЕООД е отдало за временно и възмездно ползване на ответницата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф А6 Трендлайн“, рег. № *******, за периода от 13.11.2020 г. до 15.11.2020 г., срещу наемна цена от 80 лева на ден. Поддържа, че на 14.11.2020 г. в гр.

Луковит, ул. „******* ответницата е реализирала ПТП с паркиран лек автомобил марка „Мазда 323 Ф“, с рег. № ******* вследствие на което са нанесени имуществени вреди върху отдадения под наем лек автомобил, подробно описани в исковата молба. Настъпването на ПТП било констатирано с протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г., съставен от 3 органите на „Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Луковит, като на ответницата били съставени два броя АУАН за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал.

3, т. 1 ЗДвП. С протокол № 44/26.11.2020 г. по НОХД № 20204320200284/2020 г. на Районен съд – Луковит било одобрено споразумение, по силата на което обвиняемата Н. Г. Г. се е признала за виновна за това, че на 14.11.2020 г., около 6:00 ч., в гр. Луковит на ул.

„******* е управлявала лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф А6 Трендлайн“, рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че не е завел застрахователна претенция за причинените на собствения му лек автомобил щети, тъй като управлението на застрахованото имущество под влиянието на алкохол или други упойващи вещества представлява изключен риск по сключената с ЗАД „Армеец“ застраховка „Каско“. Сочи се, че съгласно чл. 5 от сключения договор за наем наемателят няма право да използва наетото МПС за пътувания, когато той или шофьорът са под влияние на алкохол, наркотик или медикаменти, които влияят на нормалните реакции на човек, като в противен случай същият поема всички разноски по нанесените от него и/или пълноправно отговорните лица щети и загуби на наемодателя, без оспорване. Поддържа още, че за установяване на щетите по процесния лек автомобил, по възлагане на ищеца, на 18.11.2020 г. бил извършен оглед на увредения лек автомобил от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, за което възложителят заплатил сумата от 130,50 лева с ДДС, съгласно проформа фактура от 27.11.2020 г. Поради високата стойност на ремонта, дадена от посоченото по-горе дружество, ищецът се обърнал към Съюза на независимите автотехнически експерти в България за оценка на пазарната му стойност към датата на ПТП и разходите за поправяне на причинените увреждания. Според експертното заключение пазарната стойност на процесното МПС към м.11.2020 г. била в размер на 11 262 лева, а сумата необходима за възстановяването му– 4 870,10 лева. За извършената оценка ищцовото дружество заплатило сумата от 512,40 лева с ДДС. С покана за доброволно изпълнение, получена на 19.02.2021 г. на ответницата бил даден 7-дневен срок за заплащане на причинените от нея вреди, но такова не постъпило. На следващо място ищецът твърди, че преди сключването на договора за наем с ответника, на 29.10.2020 г. между „Л. ЕМД“ ЕООД и М.А. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС, като била договорена продажна цена в размер на 12 000 лева. Предвид настъпилото ПТП купувачът М.А. била уведомена за настъпилата невъзможност за сключване на окончателен договор в уговорения срок, в резултат на което сключеният предварителен договор бил прекратен по взаимно съгласие. На 17.03.2021 г. ищецът продал увредения лек автомобил в състоянието, в което се е намирал след ПТП за сумата от 3 100 лева, с оглед на което претендира разликата между договорената и получената продажна цена за процесното МПС. Претендира посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице 4 имуществена вреда под формата на пропусната полза, представляваща разликата между договорената и получената продажна цена за процесното МПС. Излага, че увреденият лек автомобил е застрахован по застраховка „Автокаско“, като в застрахователния договор е записано, че същият ще се използва изключително за лични нужди, като с отдаването му под наем, ищцовото дружество е нарушило клаузите по застрахователния договор, което е самостоятелно основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Счита, че приложеният към исковата молба предварителен договор е съставен изцяло за нуждите на процеса. Поддържа, че не е налице достоверна дата на сключения договор, което го прави непротивопоставим на трети лица, каквато е ответницата. Оспорва обема и стойността на твърдените увреждания и техния ремонт, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява, че претенцията на ищеца надвишава действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП.