Решение № 905 от 18.05.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 905/18.05.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав :

Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева

Светлана

Методиева при секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 780/2022г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Г.М.С.,*** с пълномощник адв.В.С. обжалва Решение № 48/13.01.2022г., постановено по адм.д.№ 1001/2021г. на АС – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на обезщетение. Решението се счита за незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържат се доводите от исковата молба и се твърди, че присъденото обезщетение не е съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ по делото И. и други срещу България, както и др. /К., Й., Б. и т.н./. Поискана е отмяна на решението с цялостно уважаване на иска и присъждане на разноски.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. Ч.

– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив обжалва Решение № 48/13.01.2022г., постановено по адм.д.№ 1001/2021г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Г. М.С. сума в размер на 1 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 21.02.2019г. до 01.08.2020г. вкл., за престоя му в Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на иска. В обжалваната част решението се счита за неправилно и необосновано, с твърдение за несъобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Поддържа се, че не е преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Твърди се неустановени по категоричен начин - вреда, бездействие на администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че Г.С. е търпял присъдата си в Затвора – Пловдив, където : всички спални помещения, в които е пребивавал, са с тоалетна и течаща вода; през светлата част на денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност да излизат по коридорите и да посещават съседни спални помещения; два пъти седмично лишението от свобода имат право да ползват банята с достъп до топла вода. Посочено е, че действително е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което е компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Налице са сключени договори за ДДД обработки и представени протоколи за ДДД обработки, които свидетелстват за полаганите грижи в борбата с насекоми и гризачи. Твърди се, че не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /Г./, в частност – Затвора в Пловдив. Затворите са пенитенциарни заведения, поради което не следва да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуални битови навици и предпочитания на всеки лишен от свобода. Поискано е в обжалваната осъдителна част решението да бъде отменено с отхвърляне претенциите на ищеца или да бъде отменено решението в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения размер от 1 500лв.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Стоянова счита жалбите за неоснователни.

Касационните жалби са подадени в срок от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт, които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.

1. Искът пред АС – Пловдив е с цена 20 000лв. за причинени неимуществени вреди, претърпени при престоя на ищеца в Затвора – гр.Пловдив за период : 21.02.2019г. – 01.08.2020г. /л.1/ с твърдение, че С. е бил жертва на нарушение по чл.3 от ЕКЗПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. Заявени са следните оплаквания : - във всички затворнически килии, в които е пребивавал ищецът в Затвора – Пловдив нетната площ е била под 3 кв.м.; - лоша хигиена – има дървеници, хлебарки, гризачи; - през цялото време на изтърпяване на наказанието в килиите не е имало течаща топла вода. Посоченото причинило неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт.

1.1. При ясно заявени в исковата молба периоди, които еднозначно е посочено да касаят престоя на ищеца в Затвора – гр.Пловдив, АС – Пловдив е съпоставил оплакванията спрямо затвора. Съдът е събрал относимите доказателства по отношение претенциите в исковата молба : - становище и таблица /л.26 и сл.; л.29 и сл./ от Затвора-Пловдив - към 21.02.2019г. С. е настанен в трета група, стая № 33, където е пребивавал до 21.02.2020г. когато е преместен в стая № 27; в стая № 27 е пребивавал до 10.04.2020г. когато е преместен в стая № 37, а от 16.04.2020г. отново е преместен в стая № 27; за два кратки периода /от 25.09.2019г. до 03.10.2019г. и от 06.11.2019г. до 18.11.2019г./ не е бил налице критерия „пренаселеност на килиите“, като са се падали 4 кв. м. нетна площ на човек; за останалата част от исковия период, при съотношение квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали по-малко от 4 кв. метра нетна площ на човек; - според становище и справки от Затвора-Пловдив - всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените л.св., има постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление; помещенията са добре осветени и разполагат с отваряеми прозорци за естествена вентилация; при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими, вкл. лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо; изпирането на личното и постелъчно бельо и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода.; за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода; посредством проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна; на всички лишени от свобода е осигурена възможност да използват банята по предварително утвърден график за разпределение на времето /всеки ден по график има баня за л.св., л.36/, като топлата вода се осигурява ежедневно, посредством котел, работещ на въглища, закупен през 2017г.; осигурен е достъп до течаща топла вода /график баня/ и всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода; във всяка стая в Затвора – Пловдив има достъп до денонощно течаща вода; - за исковия период са приложени протоколи за извършени услуги /л.40 и сл./ – дезинсекция /химична/ - насекоми, гризачи.

В хода на делото ищецът не е посочил свидетел по уважено доказателствено искане за установяване условията в Затвора – Пловдив. Прието е уведомление за освобождаване на С. от затвора на 31.07.2021г. /л.55/.

1.2. При тези данни АС-Пловдив е съобразил приложимите норми към заявените претенции в исковата молба - съгласно чл.43 ал.4 ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20 ал.2 ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгл. чл.20 ал.3 ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Цялостната преценка на доказателствата обосновала извод за незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установени факти по делото: относно пренаселеността на помещенията в затвора гр.Пловдив за подпериоди в обхвата на исковия период, като изключенията са няколко дни /20/ – „За посочения исков периоди от 21.02.2019г. до 01.08.2020г. при престоя в Затвора-Пловдив от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., с изключение на периодите от 25.09.2019г. до 03.10.2019г. и от 06.11.2019г. до 18.11.2019г.” По отношение оплакванията за лоша хигиена и липса на течаща топла вода претенциите основателно са отречени :

„През исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал С. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода,… в Затвора – гр.Пловдив на всеки лишен от свобода е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период 21.02.2019г. до 01.08.2020г.” – с оглед представени от ответника доказателства за извършени в Затвора-Пловдив ДДД обработки.

2. Съдът е обсъдил всяка претенция поотделно при съпоставка със събраните доказателства за исковия период, при правилна преценка за допустимост и частична основателност на иска. Анализирани са приложимите за спора норми с позоваване на съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ.

Основателно е прието, че за периодите от 21.02.2019г. до 01.08.2020г. при престоя в Затвора-Пловдив ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., с изключение на периодите от 25.09.2019г. до 03.10.2019г. и от 06.11.2019г. до 18.11.2019г. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС. По отношение останалите оплаквания изводите на съда произтичат от доказателства, които не са оспорени, нито опровергани. Правилно за неоснователни са приети оплакванията относно нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Хигиената в затворническата баня е задоволителна. Приети са множество протоколи за извършена дезинсекция за насекоми и гризачи.