Решение № 778 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100503422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 09.12.2021г. по гр.д. № 54111/20 19 г. на СРС, 175 състав е отхвърлен предявения от Министерството на вътрешните работи срещу Р. Т.

Т. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията, действала до 05.10.2018г./ за заплащане на сумата от 372.

35 лева, получена през периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. за явяване в съдебни заседания за изслушване на изготвени експертни заключения по дела в СГС, ОС- Враца и ОС- Пловдив, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на МВР, ведно със законната лихва от 24.09.2019г. до изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Министерство на вътрешните работи, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в чл. 19 от Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /Наредбата/ е уредено принципното положение, че вещото лице има право да получи възнаграждение за изготвената експертиза. Навеждат се доводи, че когато вещото лице е служител на МВР, на основание чл. 22 от Наредбата възнаграждението се изплаща на МВР. Твърди се, че по делото безспорно е установено, че задълженията на ответницата като служител на МВР са свързани с извършването на експертизи, в което се включва и защитата им в съдебни заседания. За тази си дейност тя получаваа 1 ежемесечно възнаграждение от МВР. В случай, че се приеме, че на нея се дължи и възнаграждение за явяване в съдебно заседание, то тя би получила заплащане за една и съща дейност два пъти. Сочи се, че експертнокриминалистичната дейност е комплекс от действия и завършва с явяване на вещото лице пред съд за изслушване и защита на заключението. Предвид изложеното, действията по явяване в съдебно заседание се включват в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР /отм./, както и чл. 22, ал. 1 /стара редакция/. Поддържа, че всички разходи, свързани с изработване на експертизата – от изготвяне на експертното заключение до защитата му пред съда, следва да се подчиняват на един и същи режим. Излага съображения, че относно служителите на МВР не се прилага общото правило на чл. 150 от НПК. Твърди, че по делото безспорно се установява, че ответницата е получила възнаграждение за явяване в заседания по процесните дела по нейна лична сметка, вместо тези суми да бъдат изплатени на ищеца, поради което се е обогатила неправомерно за сметка на МВР. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Р. Т. Т. в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, че на ответницата, в качеството й на вещо лице, са изплатени възнаграждения за явяване в съдебни заседания по процесните дела на годно основание, независимо, че е служител на МВР. Излага доводи, че тези възнаграждения не могат да се подведат под правилото на чл. 22 от Наредбата /стара редакция/. Твърди, че вещото лице има право да получи възнаграждение за изслушване на заключението в заседание на основание чл.

21 от Наредбата, като същото е определено с акт на съда и е предназначено поименно за вещото лице взело участие в делото. Излага съображения, че МВР е получило паричните средства за самото изготвяне на заключението на експертизата, а до изменението на Наредбата от 05.10.2018г. не е съществувало основание възнагражденията за явяване в заседания да бъдат превеждани по сметка на МВР. Сочи, че ако това възнаграждение се е дължало на ищеца по старата редакция, не би имало причина за изменение на подзаконовия нормативен акт. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявен от Министерството на вътрешните работи срещу Р. Т. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията действала до 05.10.2018г./ за заплащане на сумата 372. 35 лева, получена през периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. за явяване в съдебни заседания за изслушване на изготвени експертни заключения по дела в СГС, ОС- Враца и ОС- Пловдив, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на МВР, ведно със законната лихва от 24.09.2019г. до изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответницата е навела доводи, че е получила възнаграждения за явяване в съдебни заседания по процесните дела на основание чл. 21 от на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./. Посочила е, че до изменението от 05.10.2018г. на чл. 22 от Наредбата, не е имало основание тези възнаграждения да бъдат изплащани в полза на МВР.

С изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на процесния период ответницата Р. Т. Т. е била служител на НИК K- МВР и е заемала експертни длъжности в сектор „Трасология и балистика“. Установява се, че основно задълженията й се изразявали в осъществяването на експерти изследвания. Не е спорно също така, че в периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. се е явила в съдебни заседания за изслушване и разясняване на изготвени от нея експертни заключения по следните дела: нохд № 3807/2015г., нохд 695/2016г., нохд 5419/2016г. по описа на СГС; нохд № 67/2016г. на ОС- Враца и нохд № 488/2016г. по описа на ОС-Пловдив, за което е получила възнаграждения в общ размер на процесната сума от 372. 35 лева.

Фактическият състав на претендираното вземане по чл. 59 от ЗЗД включва в случая следните елементи: установяване на имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответницата, в резултат на което ответницата да се е обогатила за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, която произтича от един и същи факт, липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали ответницата, в качеството й на вещо лице, назначено по процесните наказателни дела е имала право да получи възнаграждения за явяване в съдебни заседания, респ. дали вместо нея тези възнаграждения е следвало да бъдат получени от ищеца, който се е обеднил със стойността им.

Процесните възнаграждения са изплатени в полза на ответницата по време на действието чл. 60 /в редакцията му в ДВ, бр. 53 от 2014 г./ и Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министъра на правосъдието /отм/, в редакцията й преди изменението и допълнението с ДВ, бр. 82/05.10.2018г. издадена на основание 3 чл. 403, ал. 1 от ЗСВ.

Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР /Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г./, държавните служители, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложни институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски.

В чл. 20 от Наредба № 2/29.06.2015г. е предвидено, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986г., /обн. ДВ, бр.

11/1987г. и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004г.). Съгласно чл.

21, ал. 1 и 2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото, освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в ч. 20, ал. 2 разноски, се заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Съответно според разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата, при извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Следователно възникването на вземането за възмездяване на разходи във връзка с назначена експертиза е предпоставено от изготвяне на сметка по предварително определен образец.

В конкретния случай, не се доказва претендираните суми да съставляват разходи за ищеца за изготвяне на експертизите по процесните дела. Дори да се приеме, че извършените от ответницата действия по явяване в съдебни заседания като вещо лице съставляват „труд“ по смисъла на чл. 60 от ЗМВР и чл. 22, ал. 1 от Наредбата, разходите за това не са били включени в представените по делата сметки по чл. 23, ал. 3 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че са надлежно установени. Отделно, от представените от ищеца заповеди, издадени въз основа на делегацията на чл. 23, ал. 3 от Наредбата, не се установява да е приет механизъм за определяне на разходите за явяване на вещо лице – служител на МВР в съдебно заседание за изслушване и разясняване на изготвено от него заключение, вкл. когато заседанието бъде отложено по независещи от вещото лице причини.

От друга страна, не може да намери приложение нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, съгласно която определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на 4 министерството, тъй като тя е приета след процесния период – с изм., обн.

ДВ, бр. 82/2018 г. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие и не може да се приеме, че регулира спорното правоотношение. Отделно това не изключва общото изискване на чл. 23, ал. 3 от Наредбата всички разходи да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

Не се налага различен извод от мотивите на решение № 2983/25.02.2020г. по адм.д. № 11286/2019г. на ВАС, 5 членен състав, както се поддържа в жалбата. Предмет на проверка в него е съответствието на нормата на чл. 22 от Наредбата с чл. 60, ал. 3 ЗМВР, но за период извън процесния по делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 302 ГПК за относими за спора факти.