Решение № 19 от 01.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500432 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №126 от 03.04.2023г., постановено по гр.дело №173/2022г. по описа на Окръжен съд-С.З., са отхвърлени като неоснователни предявените от Община-Г., Булстат №...., със седалище и адрес на управление: гр.Г., бул.“Р.“№48, срещу „Н.“ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ЖК“И.“, ул.“К.ш.“№16, евентуално обективно съединени ревандикационен иск за собственост на недвижим имот по чл.108 от ЗС и негаторен иск по чл.109 от ЗС, с които се претендира признаване за установено по отношение на „Н.“ООД, че Община-Г. е собственик по силата на закона на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда – РУМ“С.“, със застроена площ от 1372кв.м., въведена в експлоатация през 1988г., а съгласно документ за собственост със застроена площ от 1550кв.м., заедно с прилежащия й терен: дворно място с площ от 1570кв.м., находящо се в гр.Г., 1 съставляващо ПИ №.... в кв.155 по ПУП на гр.Г., утвърден със заповед от 01.11.1985г., при граници на поземления имот: улица, улица с о.т. 147-150, УПИ ..-за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, и осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху имота, респективно осъждането на „Н.“ООД да премахне построената в поземления имот сграда, и Община-Г., Булстат №...., със седалище и адрес на управление: гр.Г., бул.“Р.“№48, е осъдена да заплати на „Н.“ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ЖК“И.“, ул.“К.ш.“№16, сумата от 48361,80лв. – съдебно-деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Община-Г., която чрез пълномощника адв.Б. Е. го обжалва с конкретни доводи за неправилност, според които по силата на пар.7 от ЗМСМА и считано от 17.09.1991г. процесната сграда, ведно с прилежащия й терен, са станали общинска собственост, а нормата на чл.2,ал.3 /отм./ от ЗОбС, приета през 1996г., няма обратна сила и не може да дерогира вече придобитите от общината права на собственост, като тя касае само и единствено обекти, които не са придобити от общината по силата на изброяването на пар.7 от ЗМСМА, и предпоставките й не са налице, предвид доказателствата в строителството и инвестицията на процесната сграда да са участвали множество субекти, при което да не е изградена от кооперативния съюз.

Поддържа процесната сграда да е незаконна поради липса на надлежни строителни книжа – разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна линия, и като изградена в отклонение от действащия устройствен план, тъй като попада частично в уличната регулация, одобрена през 1985г., която като такава да пречи на общината като собственик на УПИ 4 и на улицата, в които частично попада сградата, да реализира инвестиционните си намерения, съгласно действащия устройствен план, предвиждащ изграждане на улица, поради което сградата да подлежи на премахване. По подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Заявено е като евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна „Н.“ООД е депозирала чрез пълномощника адв.М.

М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната 2 неоснователност, подкрепящи приетото с обжалваното решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Община-Г. против „Н.“ООД в условия на евентуалност искове по чл.108 и чл.109 от ЗС да бъде признато за установено, че тя е собственик по силата на закона – чл.6,ал.2,т.8 от ЗС във връзка с пар.7,ал.1,т.6 от ЗМСМА, на двуетажна масивна сграда – РУМ „С.“, ведно с дворното място, съставляващо ПИ .... в кв.155 по ПУП на гр.Г., в което е построена, и да се осъди дружеството да й предаде владението върху посочения имот, а в случай, че искът за постройката бъде отхвърлен, да се осъди дружеството да я премахне.

Исковете се основават на твърдения П.к.И. като праводател на ответното дружество никога да не е притежавала правото на собственост върху имота, а същият да е общинска собственост, тъй като постройката е предвидена за изграждане през 1980-1981г. в плана за строителство на ОНС-С.З. и съгласно приетата от Националната планова комисия Комплексна програма за социално икономическо развитие на комплекс „М.и.“, в която е залегнало и изграждането на супермаркет в гр.Г. и в изпълнение на която Министерство на строителството и архитектурата е възложило проектирането на обекта на държавното предприятие „М.“-С. с предвидени средства за изграждането му от не повече от 230000лв., като строителството е финансирано и от ОбНСгр.Г., осигурил 80000лв. за започването му, и то окончателно е приключило през 1988г., от когато обектът е предоставен за ползване на местната ПК“Н.“, която не би могла да го придобие по давност, за което се е снабдила с нотариален акт от 24.07.1997г., с оглед действалата до 1996г. разпоредба на чл.86 от ЗС и въведения с пар.1 от ЗД ЗС мораториум за придобиване по давност на общински имоти. Ищецът счита, че след изменението на чл.6,ал.2,т.8 от ЗС във връзка с пар.7,ал.1,т.6 от ЗМСМА и с влизането в сила на посочените разпоредби процесният имот, проектиран като супермаркет и използван за задоволяване на търговските потребности на населението на 3 общината, е станал общинска собственост. В случай, че се приеме, че общината не е собственик на постройката, то при всички случаи тя е собственик на поземления имот, върху който е изградена, и като незаконна подлежи на събаряне.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения процесните земя и сграда да не са били държавна собственост, като каквато не са актувани, които по силата на пар.7,ал.1,т.6 от ЗМСМА да са преминали в собственост на общината. Поддържа, съгласно действалата разпоредба на чл.2,ал.3 от ЗОбС /Обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., отм., ДВ, бр.101/2004г./, сградите на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., включително и прилежащият терен, да се изключват от обхвата на общинската собственост и стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили без учредено право на строеж, като отмяната на посочената разпоредба няма обратно действие и не може да се отрази на вече придобитото по силата на закона право на собственост от кооперативните организации. В тази връзка твърди обектът да е окончателно изграден от потребителната кооперация-инвеститор през 1988г. и въведен в експлоатация с акт обр.16, от който момент до датата на извършената в полза на дружеството продажба с НА ....., да се владее от нея, като в редица издадени от самата община документи за собственик да се сочи именно ПК“И.“. Ответникът оспорва да е във владение на имота и твърди той да се държи от ищеца въз основа на Заповед №213/25.05.2021г. на кмета, с която е спрял извършвания от дружеството основен ремонт на сградата и е забранил достъпа до обекта. Твърди по въпроса за законността на сградата да е налице висящо административно производство по адм.дело №316/2021г. на Административен съд-С.З., постановеното по което решение да е обжалвано от кмета на общината пред ВАС, както и на 05.01.2021г. Община-Г. да е издала Удостоверение №АБ-1, според което процесната сграда е въведена в експлоатация с Протокол обр.16 от 1988г.

С обжалваното решение е прието въз основа на събраните доказателства сградата на РУМ“С.“ да е била построена в периода от 28.01.1985г., когато на СП“Б.К.С.“ е било дадено разрешение за строеж и е била определена строителна линия и ниво, до м.септември.1988г., когато сградата е била 4 въведена в експлоатация с протокол обр.16, като изграждането й е станало върху държавна земя след проведена процедура по отчуждаване на частни имоти, поради което и по силата на чл.6 от ЗС /редакция, ДВ, бр.14 от 19.02.1988г./, правото на собственост върху нея е възникнало за държавата, доколкото липсват доказателства за учредено в полза на РПК“Н.“ право на строеж. Прието е с промяната на обществено-икономическия строй в Р.

България, настъпила след 10.11.1989г., с изменения в Конституцията от 1971г., приети през 1990г., и приемането на ЗМСМА в сила от 17.09.1991г., на общините като основни административно-териториални единици да е бил признат статут на самостоятелни правни субекти, които имат право на собственост, във връзка с което е изменена нормата на чл.6 от ЗС с пар.6 от ПЗР на ЗМСМА и е предвидено кое имущество е общинска собственост, а с пар.7,ал.1,т.6 от ЗМСМА е предвидено прехвърлянето в собственост на общините на обекти на общинската инфраструктура с местно значение, какъвто представлява и сградата на РУМ „С.“, предназначена за търговско обслужване на жителите на гр.Г., поради което същата е придобита от Община-Г.. Разпоредбата на чл.86 от ЗС, действала до изменението й през 1996г., е предвиждала забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, поради което ПК“И.“ като праводател на ответника не е могла да придобие на това основание, удостоверено с констативния нотариален акт от 1997г., собствеността върху процесната сграда. С приемането на ЗОбС, в сила от 01.06.1996г., обаче, в чл.2,ал.3 е било предвидено, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991г., включително и прилежащия им терен, въпреки отмяната на която разпоредба /ДВ, бр.101/2004г./ тя е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, от когато както сградата, така и прилежащият й терен, се считат за собственост на съответната кооперация, запазването на които права се потвърждава и от впоследствие приетата разпоредба на пар.26 от ПЗР на ЗИД ЗК /ДВ, бр.41/2007г./. Прието е в случая процесната сграда на РУМ“С.“ да е била построена до 13.07.1991г. със средства на РПК“Н.“ като инвеститор по представената строителна документация, финансирана със заем от ЦКС, който е върнала за срок от 10 години, поради което сключеният между правоприемника й ПК“И.“ договор за покупко-продажба с ответника да е 5 породил вещно-прехвърлителното си действие и дружеството да е придобило правото на собственост върху имота. Прието е за установено, че Община-Г. е собственик на УПИ .. по КРП на гр.Г., одобрен със заповед №2101/01.11.1985г., както и, че част от ПИ .... по кадастралния план на гр.Г., одобрен със заповед №283/15.08.2001г., в който се намира процесната сграда, с площ от 211кв.м. попада в участък, предвиден за изграждането на улица по регулационния план от 1985г. Действалият към момента на проектирането и започване на изграждането на процесната сграда ЗРП е бил изменен с предвиждането на тупикова улица, заемаща част от поземления имот, отреден за тази сграда. В този план е нанесено отреждане за УПИ ..-За универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост и самата сграда съответства на отреждането в този план. След изменението на ЗРП и към настоящия момент мероприятието „изграждане на улица“ не е реализирано и изменението на ЗРП не е било съобразено с последващо започналия вече строеж на сградата, както и не са предприети действия по изменение на одобрения архитектурен проект, което дава основание да се приеме, че предвидената за изграждане улица е имала предназначение да обслужва достъпа до сградата на РУМ „С.“ и тъй като до въвеждането й в експлоатация тази тупикова улица не е била изградена, то при приемането на ПУП през 2001г. именно общинската администрация е следвало да съобрази това положение в аспекта на чл.14 от ЗУТ, като предвиди изменение на съществуващата към момента по силата на предходния ПЗР регулация съобразно фактическото положение.