Решение № 20524 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20524 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110122237 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от *****, ЕИК ***** срещу *****, ЕИК ***** осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 1117, 62 лв., представляваща неизплатена част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 16.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.08.2023 г., при което вследствие виновното поведение на водач на МПС „*****“ с рег. № ***** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № ***** в размер на 3578,20 лв. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, заедно с 25 лв. ликвидационни разходи, като последният е изплатил сумата в размер на 2485,58 лв. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който твърди, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски е одобрена и изплатена на ищеца в размер на 2485,58 лв., поради което не е налице основание за предявяване на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.08.2023 г., при което вследствие виновното поведение на водач на МПС „*****“ с рег. № ***** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № *****. Ищецът е изплатил на доверен сервиз за извършения ремонт сумата в размер на 3578,20 лв. До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, заедно с 25 лв. ликвидационни разходи, като последният е изплатил сумата в размер на 2485,58 лв.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.

2

411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Спорен по делото е единствено размерът на вредите.

По делото бе прието без оспорвания от страните заключение на съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че стойността за възстановяване на лек автомобил „*****” с рег. № *****, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3290,45 лв. В открито съдебно заседание вещото лице разясни, че разликата между средни пазарни цени и изплатеното обезщетение е в стойността на новите части, които са значително по-скъпи от тези, които се предлагат на пазара като алтернативни. Вещото лице дава заключение, че застрахователят е използвал оригинални части.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съдът намира, че доколкото бе установено по делото, че увредения автомобил е отремонтиран с оригинални части, то това е действителният размер на претърпените вреди, който застрахователят е изплатил и съответно на основание чл. 411 ГПК следва да се възстанови от ответника в качеството му на застраховател по ГО на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Поради изложеното съдът намира, че доколкото вещото лице даде 3 заключение в открито съдебно заседание, че автомобилът е поправен с оригинални части, чийто размер е по-висок от алтернативните такива на пазара, от където според вещото лице идва разликата между платеното застрахователно обезщетение и редните пазарни цени, то съдът намира, че изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на действителните вреди и именно това е стойността, която ответникът следва да му възстанови, а не средните пазарни цени.

Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът в размер на 894,11 лв. съобразно списък и представени доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД *****, ЕИК ***** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 1117,62 лв., представляваща неизплатена част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, настъпили във връзка с пътнотранспортно произшествие на 15.08.2023 г., при което вследствие виновното поведение на водач на МПС „*****“ с рег. № ***** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № ***** с валидна застраховка Каско при ищеца, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 16.04.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД *****, ЕИК ***** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 894,11 лв., представляваща съдебни разноски за производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5