Определение № 3411 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3411 гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002100221 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община К. срещу въззивно решение № 260 от 23.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 569/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 78 от 10.06.2024 год., постановено по гр. дело № 137/2024 год. по описа на Районен съд – Каварна, са уважени предявените от А. Т. Д. срещу Община К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 16 от 08.01.2024 год. на кмета на Община К., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ в Община К..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, както и че не е мотивирал решението си.

Изводите в обжалваното решение за неизпълнение на задължението на работодателя 1 по чл. 193 КТ, както и че законосъобразността на уволнението е обусловено от доказването от страна на работодателя, че за всяко едно от визираните в заповедта за увдолнение дисциплинарни нарушения е спазена процедурата по чл. 193 КТ, са неправилни. Всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко нарушение работодателят може да наложи самостоятелна санкция, предвидена в КТ. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, както и да посочи кои факти е приел за установени. Когато са поискани обяснения от работника по реда на чл. 193 КТ и той се яви и даде устни или писмени обяснения и от изявленията му може да се направи еднозначен извод, че те са окончателни и той не възнамерява да представя допълнителни такива, нито да сочи и представи доказателства в подкрепа на защитната си теза, работодателят не е длъжен да изчаква изтичането на определения от него срок за изслушване на работника по чл. 193, ал. 1 КТ и има право да извърши действия по налагане на дисциплинарно наказание. В случая обяснения били поискани от ищеца, след като на работодателя станали известни обстоятелствата за нарушаване на трудовата дисциплина – на 18.12.2023 год. и ищецът дал писмени обяснения.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства по делото и да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал 2 ГПК?

2/ Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 102 от 25.11.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1055/2016 год., ІІ г. о., ГК /първият от тях/ и решение № 307 от 24.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /вторият от тях/, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба А. Т. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № от год. работодателят е 2 възложил, а ищецът А. Т. Д. е приел да изпълнява длъжността „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ на Община К., за неопределено време. С допълнителни споразумения към трудовия договор №№ о т год., от год., от год. и от год. на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „началник отдел“, докато същата бъде заета въз основа на конкурс. С искане № РД- от год. рабатодателят е поискал ищецът да му предостави писмени обяснения, както следва: 1/ относно констатациите в постъпило писмо вх.№ РД- от год. по изпълнение на договор № от год. с предмет: „Системна поддръжка на ИТ средата на Община К.“, с изпълнител „Комтехсис“ ЕООД и въз основа на извършен мониторинг от страна на изпълнителя;

2/ относно посоченото в получена докладна записка с вх.№ РД- от год. от началник отдел „ЕПИР“; 3/ дали е извършено и кога конфигуриране на електронните подписи на новоизбраните кметове на с. С. и с. Т., с цел извършване на възложените им от ЗМСМА задължения; 4/ относно отваряне на сървърното помещение на общината с регистрирани в системата за контрол на достъпа с въведена причина „Планирана профилактика“ и същевременно допускане на външни хора без разрешение от страна на ръководството. В искането е посочено, че на служителя се предоставя писмото по т.

1 и докладната записка по т. 2. Искането по т. 4 не съдържа конкретни дати, на които е било отваряно сървърното помещение и в него са допуснати външни хора, както и кои са били те. Работодателят е определил срок за предоставяне на писмените обяснения до края на работния ден /днес год./. Искането е връчено срещу подпис на служителя на год., в 13.50 ч. Посоченото писмо от „Комтехсис“ ЕООД е постъпило в Община К. на год. и на същата дата е насочено от кмета до Д. Д. и Й. С.. Посочената докладна записка на началник отдел “ЕПИР“ е изготвена на дата год. и на същата дата е насочена до Й. С. и Д. Д. за искане на писмени обяснения от лицето. Докладната записка носи и резолюция от дата год. за насочването й към ищеца за писмени обяснения и предприемане на действия за отстраняване на проблема. Относно искането на писмени обяснения , ищец

Във вразка с искането за писмени обяснения, ищецът е предал докладна записка на год., получена на ръка от Д. Д. в 17.30 ч., като съобразно посоченото в уволнителната заповед, тя е входирана в деловодната система на Общината с вх.№ РДо т год. Докладната записка е с обем от една страница, изцяло възпроизвежда съдържанието на отправеното искане за писмени обяснения, като по отделните пунктове са дадени кратки отговори /1-2 изречения/ и без голяма конкретика: по т. 1 – констатираните активности били по повод работата на служителя, свързана с решаване на определени проблеми; по т. 2 – провел разговор с представител на фирмата, обслужваща Общината, който констатирал проблема и поел ангажимент за търсене на фирма, която да г о отстрани и съответното ценово предложение за ремонта, както и отправил запитване до мобилен оператор, изпратил ценова листа и наличности на Е.

В.; по т. 3 – липса на необходимост от инсталиране на нов софтуер, поради което е 3 направен тест за работоспособност от сайта на фирма“Борика“АД; по т. 4 – сървърното помещение било отваряно въз основа на получено на 30.11.2023 год. устно разпореждане от кмета за оказване на съдействие на персонала на фирма “Сектрон“ във връзка с изграждане на градското видеонаблюдение по предварително обаждане от тях и в негово присъствие. Дадените от служителя писмени обяснения са били коментирани в уволнителната заповед, като е посочено, че тези по т. 1 и т. 2 от искането са лишени от конкретика – не били посочени проблемите, които служителя целял да разреши с използването на софтуери и файлове, кои са фирмите, от които бил получавал писма /оферти/, съответно за какво и в каква връзка, като с тях не се обяснявало наличието на файл с потенциално опасно съдържание; не се сочели доказателства, че служителят притежава лиценз за ползване на програмен продукт; не се сочели обстоятелства във връзка с пробното запознаване със софтуерни продукти; не била посочена датата на проведения разговор и името на представителя на фирмата, с когото бил разговарял служителя, така също и не бил уточнил с кого и кога бил разговарял по повод закупуване на нов мобилен апарат, а по т. 3 обясненията не съответстват на въведената от служителя информация в системата за контрол на достъпа.

Със заповед № 16 от 08.01.2024 год. на кмета на Община К., въз основа на документи и сигнали достигнали до него: устни оплаквания на началник ГРАО, докладна записка с вх. № РД- о т год. от началник отдел „ЕПИР“, постъпили съобщения в електронната поща на кмета в периода 11 – 15 год. от системата за контрол на достъпа до сървърното помещение и допълнителна проверка за допускане в него на външни лица, както и писмо вх. № РД- о т год. на „Комтехсис“ ЕООД, поради описаното в заповедта поведение на служителя, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, 8 и 10 КТ и на основание чл.

188, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение б и л о прекратено на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта – в частност на 08.01.2024 год., съобразно отразяването върху заповедта за връчването й срещу подпис на наказания служител.

На първо място въззивният съд е счел за неоснователно възражението на работодателя за неоснователност на предявените искове поради изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяването им. Посочил е, че съгласно ал. 2 т. 1 на същата разпоредба, срокът започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание. Уволнителната заповед е връчена на служителя на год. и по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ изтича на год., а исковата молба с рег.№ от год. е изпратена по пощата на 07.03.2024 год., съобразно поставеното пощенско клеймо. Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /предявяване на иск – с искова 4 молба/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, то съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат.

На следващо място въззивният съд е приел, че възражението на ищеца за неизпълнено задължения на работодателя по чл. 193 КТ преди да му наложи дисциплинарното наказание се явява основателно. Изложоил е съображения, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ установява задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на трудовата дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната процедура. Непоискването на обяснения е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание – чл. 193, ал. 2 КТ.

Неизвършването на действието прави незаконно дисциплинарното наказание само на процесуално основание и тъкмо поради това законът повелява на съда да не разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.