Определение № 642 от 20.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600775 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 64, АЛ. 6 и сл. от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адвокат И. И., като защитник на обвиняемия И. С. К. ЕГН**********, постановена по ЧНД № 195/2026г. на Районен съд - гр. Никопол, с което по отношение К.– обвиняем по досъдебно производство ДП №ЗМ89/2026г. по описа на РУ Никопол пр.пр.№7486/2026г. на РП - Плевен , е взета МН "Задържане под стража".

С жалбата се прави оплакване за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция се сочи, че мярката е прекалено тежка и процесуално ненужна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по същество от защитника. Иска се от въззивния съд да измени мярката за неотклонение в по-лека. Представя се като писмено доказателство писмо от кмета на община Никопол, в която се съдържат характеристични данни за К..

Обвиняемият поддържа становището на защитника си.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане най-тежката мярка по отношение на обв. К..

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалваното 1 определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.

64, ал. 6 от НПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С определение № 100/12.10.2026 г., постановено по ЧНД № 195/2026г. на Районен съд - гр. Никопол на обвиняемия е взета МН „Задържане под стража“. Деянието,за което му е повдигнато обвинение е за престъпление по чл.129, ал.2, предл.7, вр. ал.1 от НК за това, че на 08.10.2026г., около 20:00часа в гр.Никопол, чрез нанасяне на удар с брадва в областта на главата, причинил на А.В.В. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд в атакуваното определение предвидените в НПК мерките за неотклонение се вземат спрямо обвиняем по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК.Съгласно чл.63 ал.1 от НПК за да се вземе най-тежката м ярка за неотклонение „задържане под стража” следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки

-наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Пред първата инстанция защитата е ангажирала доказателства, че обвиняемия има четири деца. Посочила е, че по делото липсва съдебно медицинска експертиза относно причинената телесна повреда на пострадалия и се е твъряло, че обвиняемият е бил предизвикан от поведението на пострадалия. Обвиняемият пред първоинстанционният съд е дал обяснения за постъпката си, описвайки случилото съобразно своята теза.

Пред въззивния съд се представя писмо от кмета на община Никопол, в което е посочено, че И. К. е работил на длъжност общ работник пред периода 17.11.2025 до 01.01.2026г., пред което време е показал дисциплина като работник и се е справял успешно с работата си.

При определяне на МН от първоинстанционния съд са направени правилни изводи, че е налице първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съобразно чл.63, ал.1 от НПК, позовавайки се на 2 събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

Според въззивният съд обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието е налице. Посочените от районния съд доказателства са напълно достатъчни към настоящият момент, за да се направи този извод. Те са посочени от районния съд- показанията на свидетелите А.В.В. – пострадал, Р.Я.К., протокол за оглед от 09.10.2026г. заедно с фотоалбум с 14 броя цветни снимки, протокол за доброволно предаване от 09.10.2026г. и фотоалбум от 09.10.2026г. с 4 броя цветни снимки, протокол за оглед на предмет – веществено доказателство от 09.10.2026г. с 4 броя цветни снимки, назначена е съдебно медицинска експертиза на жИ. лице и са приложени 3 медицински документа по отношение на пострадалото лице, изготвена е характеристична справка и справка за съдимост на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на убеждение за участие на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен като обвиняем.

Обоснованото предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните към настоящия етап на разследването доказателствени материали. Изразената теза на защитата, че обвиняемият е бил предизвикат от пострадалия, към настоящия момент не намира опора в доказателствата, а и не изключва направените вече изводи за съпричастност на обвиняемия към деянието.

На следващо място, Районен съд - Плевен правилно е приел, че е налице и друга предпоставка за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, а именно опасност обвиняемият да извърши престъпление. Деянието, за което е привлечен обвиняемият към наказателна отговорност, се характеризира с висока степен на обществена опасност. За наличието на реална опасност от извършване на престъпление, при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съдът съгласно съдебната практика, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морал, на лицето. В тази връзка напълно се споделят изводите на РС Плевен ,че макар неосъждан(реабилитиран) за обвиняемия е налице реална опасност от опит за отмъщение, предвид данните съобразно самия обвиняем за наличието на изострени междуличностни отношения. Въззивният съд отново споделя становището на районния, че не е налице опасност обвиняемият за се укрие, т.к. има семейство и четири малолетни и непълнолетни деца.

Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това – съобразно непротИ.речивата практика на ВКС и останалите съдилища в 3

Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес.

В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата съдебна инстанция, счита, че целите предвидени в чл. 57, НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По изложените съображения, атакуваното определение на Районен съд – гр. Никопол, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, Окръжен съд - Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100/12.10.2026 г., постановено по ЧНД № 195/2026г. на Районен съд - гр. Никопол, с което спрямо И. С. К.

ЕГН:**********, обвиняем по досъдебно производство ДП №ЗМ89/2026г. по описа на РУ Никопол пр.пр.№7486/2026г. на РП - Плевен , е взета МН "Задържане под стража", като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4