Решение № 852 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330206277 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. С. С. срещу Наказателно постановление № 16-2200094 от 30.06.2022 г., издадено от *** А.А.Ч. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). На първо място жалбоподателят оспорва редовността на процедурата по връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като моли жалбата му да бъде приета за подадена в срок. Твърди при издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, които счита, че препятстват разкриването на обективната истина и недопустимо ограничават правото на защита. Поддържа в обстоятелствената част на НП да следва да бъде посочен часът на проверката, за да се установи дали деянието е извършено в рамките на приетото от наказващия орган работно време.

Твърди още да не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението.

Оспорва фактическия извод на наказващия орган, че жалбоподателят е стопанисвал оранжерия в землището на с. Й.Г. през 2022 г. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. С. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира направените по 1 делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от *** Н. К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са неоснователни и да излизат извън предмета на правния спор. Намира за доказани по делото всички обстоятелства, които обуславят ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението, вменено му във вина с обжалваното НП. Мястото на извършване на нарушението счита за доказано по делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Л. К. Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 26.10.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.11.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен. В тази връзка съдът приема, че по делото не е доказано наличието на предпоставките за връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което същото не се цени като редовно извършено и не е породило правно действие. Отбелязването на обратната разписка на „непотърсена пратка“ не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес. Не се доказва, че към датата на извършеното отбелязване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е изследвано дали жалбоподателят е напуснал известния адрес или само инцидентно не е намерен, дали има представител, който да приеме съобщението, има ли известен нов адрес, ако този е напуснат. За да се счита наказателното постановление за връчено по този ред, то е необходимо след щателно издирване на нарушителя, да е установено, че той не пребивава на посочения адрес и нов адрес не е известен.

В процесната хипотеза това не е сторено от наказващия орган, поради което с отбелязването в известието за доставяне, че пратката е непотърсена, процедурата не е надлежно изпълнена. В този смисъл е и съдебната практика:

Определение № 2537 от 15.12.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3376/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Определение № 1205 от 12.05.2014 г. по к.ч.а.н.д. № 1125/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Определение № 2251 от 10.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3002/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Определение № 2082 от 24.10.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 2861/2017 г. на Административен съд – Пловдив. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

2

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.04.2022 г. свид. А. Д. П. – ***, извършил проверка в оранжерия, находяща се в землището на с. Й.Г., общ. С., която била стопанисвана от жалбоподателя Л. К. Г. в качеството му на ***. На място в оранжерията свид.

П. установил свид. М. И. Л., която заедно с още една жена плевяла трева.

Свидетелката Л. нямала сключен трудов договор със земеделския стопанин Л.

Г., нито друг договор в писмена форма. След като свид. П. се легитимирал, той провел разговор със свид. Л., в който последната споделила, че работи в оранжерията от предния ден с уговорено възнаграждение от 35 лева на ден и с работно време от 06:45 ч. до 13:30 ч. Л. посочила още, че нямала сключен нито трудов, нито граждански договор. На място свид. П. предоставил на свид. Л. да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която тя декларирала същите обстоятелства. Свидетелката Л. обяснила пред актосъставителя, че работи при жалбоподателя Г. и предоставила телефонния му номер на контролния орган. Свидетелят П. обаче не успял да се свърже с Г., поради което оставил призовка до жалбоподателя чрез свид. Л., с която изискал да бъдат представени трудови договори с лицата, установени да работят в обекта по време на проверката.

На 12.04.2022 г. жалбоподателят Г. се явил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, където пред свид. П. обяснил, че към 05.04.2022 г. не е имал сключен трудов договор със свид. Л.. Жалбоподателят попълнил саморъчно декларация, в която записал като причина, че не бил „закупил еднодневни трудови договори“.

На 18.04.2022 г. свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2200094 срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

На 21.04.2022 г. в Дирекция „ИТ“-Пловдив постъпило възражение с вх.

№ 22040339 от същата дата срещу акта за установяване на административно нарушение. Възражението било прието за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. А. Д. П.. От тях се установяват мястото на осъществената проверка, извършваната дейност от лицата, които са заварени да работят в обекта, както и информацията, която те са споделили с контролния орган за уговорките си с лицето, наело ги да полагат труд.

3

Изяснява се, че обектът представлява оранжерия, нахояща се в землището на с. Й.Г. и в която са заварени две жени да плевят трева. Установява се още, че това е бил втори ден, в който жените работят на обекта, като конкретните задачи за изпълнение да са им били възлагани от жалбоподателя Г.. От показанията на свид. П. се установява и че по време на проверката двете работнички са предоставили на контролния орган за връзка с лицето, наело ги на работа, телефонния номер на жалбоподателя Г., но последният да не е отговорил на отправеното повикване, поради което актосъставителят да е оставил призовка, с която изискал да бъдат представени трудови договори за двете работещи в обекта лица. На следващо място от показанията на свид. П. се установяват обстоятелствата по довършването на проверката в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, като свидетелят изяснява, че по оставената призовка се е явил именно жалбоподателят Г., който да е знаел имената на двете установени по време на проверката жени и да не е оспорил, че те са наети от него работници. Свидетелят пояснява още, че жалбоподателят не е представил сключен към датата на проверката трудов договор с М. И. Л., но за по-късна дата да са му издадени от „Инспекцията по труда“ бланки за еднодневни трудови договори по чл.114а от КТ за същия обект. Съдът дава вяра на показанията на свид. П., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец и при изпълнение на служебните си задължения. Твърденията на свидетеля намират подкрепа и в отделни писмени доказателства като декларацията по чл. 402 от КТ от свид. Л. и трудов договор № 16-1496779, издаден на основание чл.

114а, ал. 1 от КТ на жалбоподателя Г. в качеството му на работодател.

Показанията на свид. М. И. Л. също се ползват с доверие. В тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, възприела като очевидец и по времето, докато е работила в процесната оранжерия. От тях се установяват вида на извършваната работа в обекта – плевена на трева, както и че възнаграждението й е заплащано от жалбоподателя Г., който също така й е предложил и работата там. В показанията си свидетелката потвърждава авторството на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, както и че е присъствала по време на проверката, когато й е предоставена бланката на тази декларация.

От анкетна карта за регистриран земеделски стопанин – ЗП Л. Г. (лист 68) от делото се установява, че през стопанската 2020/2021 г. жалбоподателят е регистриран да стопанисва 2 броя оранжерии, ползвани на основание наем, с номера на имотите *** и *** в землището на гр. П., обл. П..

От анкетна карта за регистриран земеделски стопанин – ЗП Л. Г. (лист 911) от делото се изяснява, че през стопанската 2021/2022 г. жалбоподателят е регистриран да стопанисва 2 броя оранжерии, ползвани на основание наем, с номера на имотите *** и *** в землището на гр. П., обл. П..

От трудов договор № 16-1496779, издаден на основание чл. 114а, ал. 1 от КТ (лист 26 от делото) се установява, че на 05.05.2022 г. жалбоподателят Г. в 4 качеството на работодател е получил регистриран образец на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, с място на работа – ***8; с характер на работата – краткотрайна сезонна селскостопанска работа, обработка на насажденията/ръчно прибиране на реколта от оранжерийни домати.

От справка от Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (лист 27 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Л. К. Г. е получил регистрирани образци на трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ през месец април 2022 г. за дейност, осъществявана в землището на с. Й.Г. и относно селскостопанска работа с оранжерийни домати.

От договор за наем от 01.11.2021 г., сключен между „Джи Ен Си“ ООД в качеството на наемодател и ЗП Л. Г. в качеството на наемател (лист 28 от делото) се установява, че през стопанската 2021/2022 г. жалбоподателят е наел за ползване 2 броя земеделски имоти, находящи се в землището на гр. П. и представляващи оранжерии.

От Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).