Решение № 1138 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***, чрез адв.Н. Н. от САК, против наказателно постановление №25-4332-018304/23.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОППСДВР, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева /153,39 евро/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. и

Навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, същевременно представляващо и допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото в санкционния акт се сочи като нарушена разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, но не е визирана конкретната хипотеза на многосъставната правна норма, тъй като последната съдържа различни случаи на управление без правоспособност или при лишаване от такива права.

Счита още, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН – да провери фактите по случая, като е преповторил в НП направените констатации в АУАН, с оглед на което в санкционният акт липсва позоваване на факта, че на 10.06.2025 г. жалбоподателят е бил адресат на издадена на същата дата ЗППАМ, чиято редовност и действителност на връчването не е проверена, не е проверен и момента, от който мярката или АУАН пораждат своето действие. Навежда доводи, че осъществяване на проверка от АНО в горния смисъл е съществено, доколкото е възприето, че МПС-то е управлявано, след като лицето е лишено от право да управлява, а на практика се касае за хипотеза, при която в един ден в рамките на няколко минути разлика, проверяващите органи са съставили няколко АУАН и ЗППАМ, които имат напълно различни правни последици, в зависимост от момента на връчване и влизането им в сила. Извежда извод, че АНО без да установи и анализира времевата последователност на актовете, автоматично е приел, че жалбоподателят е управлявала МПС след лишаване от право да управлява, поради което не е доказано дали е налице влязъл в законна сила акт за лишаване от право да управлява МПС, настъпил ли е моментът, от който такава последица поражда действие, както и дали въпросната ЗППАМ изобщо може да се приеме като „лишаване“ по смисъла на чл.177 от ЗДвП, т.е. не е установен най-важния елемет от фактическия състав на посочената правна норма – реално и действащо лишаване към момента на управление.

Навежда доводи, че в АУАН и НП липсва ясна и точна фактическа квалификация на вмененото нарушение, доколкото се твърди, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по административен ред, позовавайки се на ЗППАМ, а от друга страна се сочи, че основанието за лишаването е съставения АУАН, което е фактически невъзможно, тъй като АУАН не е акт, който поражда лишаване от право да се управлява МПС, а 1 съставлява констативен документ, предхождащ издаването на НП. В този смисъл твърди още, че въпросните ЗППАМ и АУАН са съставени на една и съща дата – 10.06.2025 г., като в НП липсва каквото и да е обсъждане на момента, от който ПАМ поражда действие, респективно – дали същата е влязла в законна сила или поне действително връчена към момента на проверката. Счита, че горното от своя страна прави невъзможно да се установи на коя правна хипотеза от чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП се позовава АНО – управление след лишаване по съдебен ред, по административен ред или липса на правоспособност изобщо, а това представлява нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, препятстващо правото на защита на жалбоподателя.

Отделно от горното се позовава на правния анализ на приложената санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждаща санкция за лице, което управлява МПС, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред. Последното предполага наличие на влязъл в законна сила акт за лишаване от право на управление – съдебно решение или НП, какъвто акт в настоящия случай не е налице, с оглед на което АНО неправилно е приел, че налагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП представлява лишаване. Развива доводи, че ПАМ не е наказание, не представлява лишаване от право да се управлява МПС, доколкото има временен и превантивен характер и не води до загуба на правоспособност или до лишаване по смисъла на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Развива доводи, че ако АНО е счел, че жалбоподателят управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето с ПАМ, е следвало да приложи разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, изрично предвижда наказуемост именно в тази хипотеза. Отчита горното като нарушаване на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Навежда доводи за настъпили изменения в санкционната разпоредба на чл.177, ал.1 от ЗДвП, след датата на извършване на вмененото нарушение – 10.06.2025 г., както и след датата на издаване на НП – на 23.07.2025 г., а именно: измененията с ДВ, бр.64/2025 г., влязло в сила на 07.09.2025 г., предвиждащи глоба в размер от 100 до 300 лева за нарушението. Сочи, че АНО, налагайки санкция в максимален размер от 300 лева, е бил длъжен да приложи действащата към датата на деянието санкционна разпоредба по силата на чл.3 от ЗАНН, като посочи точния размер на глобата, при съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, и като не е направил това, процесното НП се явява немотивирано в частта на определената санкция, което също води до незаконосъобразност на санкционния акт, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощените си процесуални представители – адв.Н. Н. от САК и В.О.П. – майка, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък на разноските.

2

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Славина Кондова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, че безспорно се установява осъществяването на състава на вмененото нарушение, че същото е ясно и подробно описано, с посочване на всички съставомерни признаци, дадена е правилна правна квалификация на деянието, като е приложена съответната на него санкционна разпоредба, а наложеното наказание е пропорционално на тежестта на нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 01.12.2025 г., видно от посочената дата в разписката върху него, а жалбата е изпратена по пощата на 12.12.2025 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.06.2025 г., около 19:26 часа, в гр.***, полицейски служители при 01 РУ-СДВР спрели за проверка лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№СВ ***, движещ се по ул.“Иван Димитров-Куклата“, с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към бул.“Шипченски проход“. В хода на проверката, полицейските служители установили правоспособен водач на процесното МПС в лицето на жалбоподателя М., с валидно издадено СУМПС №286265623 за категорията на управляваното ППС. В хода на проверката, жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, поради което против него е съставен от полицески служител при 01 РУ-СДВР - АУАН, Серия GA, бл.№4185166, за извършено на 10.06.2025 г., около 19:26 часа нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. На същата дата е издадена и ЗППАМ №1489479/10.6.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ЗППАМ е надлежно връчена на жалбоподателя на 10.06.2025 г., срещу негов подпис. С така издадената 3

ЗППАМ е отнето жалбоподателя. валидно издаденото

СУМПС

№286265623 на

На същата дата – 10.06.2025 г., и на същото място в гр.***, около 19:30 часа, на жалбоподателя е извършена втора проверка от полицейски екип при ОПП-СДВР, изпратени по повод оказване на съдействие на служители при 01 РУ-СДВР относно реализирано ПТП от жалбоподателя при управление на процесното МПС, чрез отнемане предимството на движещият се по път с предимство служебен автомобил на МВР /ползван от полицейските служители при 01 РУ-СДВР/ - „Шкода Рапид“, с рег.№СВ ***, при извършена маневра за излизане от реда на паркирани МПС. В хода на проверката полицейските служители констатирали, че водачът в лицето на жалбоподателя М. е лишен по административен ред да управлява МПС с АУАН, Серия GA, бл.№4185166 и ЗППАМ №1489479 от 10.06.2025 г.

Въз основа на така направените констатации при втората проверка по повод реализираното ПТП, компетентно длъжностно лице - Т. С. И., заемащ длъжността: младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта /също длъжностно лице при СДВР/, съставил втори АУАН, Серия GA, бл.№4250503 против жалбоподателя М., за това, че на 10.06.2025 г., около 19:30 часа, в гр.***, по ул.“Иван Димитров-Куклата“, срещу бл.53, управлява лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№СВ ***, с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към бул.“Шипченски проход“, като при маневра излизане от реда на паркирани МПС отнема предимството на движещият се по път с предимство лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег.№СВ *** /служебен автомобил на МВР/ и реализира ПТП. При извършената проверка е установено, че водачът е лишен по административен ред с АУАН, Серия GA, бл.№4185166 и ЗППАМ №1489479 от 10.06.2025 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Актосъставителят посочил още, че като доказателства за извършеното нарушение са иззети 2 броя регистрационни табели СВ *** и СРМПС №008687383.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, на датата на неговото съставяне, срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения против акта пред АНО.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ООП-СДВР, след като възпроизвел дословно описаната в акта фактическа обстановка, издал процесното НП на 23.07.2025 г., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лева /153,39 евро/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена 4 от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И.; от приобщените писмени доказателства – процесните АУАН и НП, включително и АУАН, Серия GA, бл.№4185166, ЗППАМ №1489479/10.6.2025 г. и НП №254332-017009/14.07.2025 г.; писмени сведения; справка АИС „Първоначална регистрация и собственици на ППС“; докладни записки; справка картон на водач; три броя заповеди, удостоверяващи териториалната и материалната компетентност на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи: