Решение № 581 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. В*, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110105014 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: град А*, Община А*, Област В*, ул. „*, първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит № */21.03.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и В. Д. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2018 г., сключен между „*“ ЕООД /поръчител/ и В. Д. Д. /потребител/, като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.: сумата от 1 607,55 (хиляда шестстотин и седем лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща главница по Договор за кредит № */21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 283,71 (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) лева – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 21.03.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 983,54 (деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки ) лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 21.03.2018 г. до 28.06.2024 г.; за които суми е издадена Заповед № 3894 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8776/2024 г. по описа на Районен съд – В*, 50 състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. В тази връзка, у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от Договор за кредит № */21.03.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и В. Д. Д., въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 1 607,55 лева, представляваща заета сума. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 30.09.2019 г., на осемнадесет вноски, всяка от по 1

105,07 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал на 21,24% при ГПР 50%. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума на съответните падежи, поради което неговите задължения били изискуеми.

Сочи се, че на 02.03.2021 г. между ищеца и „*“ АД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението по ел. поща. По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски. Обективирани са и доказателствени искания.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват се твърденията в исковата молба, включително сключването на процесния договор за кредит между страните, последното да е станало при спазване на императивните разпоредби на ЗПК и на ЗЕДЕЕУ и при предоставяне на цялата изискуема документация от ищеца, съгласяването на ответника с Общите условия по кредита и получаването на заетата сума от него, неплащането на задълженията по кредита и покана от страна на ищеца за тяхното заплащане, твърдяната от ищеца цесия.

Твърди се в отговора на искова молба, че ответникът не се е задължавал по процесния договор за кредит, не е получил заетата сума, а в случай на установяване, че е получил същата, е погасил изцяло задълженията си. Наведени са възражения за нищожност на процесния договор за кредит, поради противоречието им с императивни правила на ЗПК и ЗПУФР и липса на съгласие.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище се поддържат предявените искове като основателни и доказани. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове, като излага подробни съображения за липсата на валидно облигационно правоотношение между страните в производството, както и за недоказаност на предоставяне на паричната сума за главница от ищеца към ответника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени в производството са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 8776/2024 г. по описа на Районен съд - В*, 50 състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът да установи следните обстоятелства: наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „*“ ЕАД, учредено въз основа на Договор за кредит № */21.03.2018 г., по силата 2 на който на ответника е предоставена сумата в размер от 1 607,55 лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

По делото е представен Договор за кредит № */21.03.2018 г., за който се твърди, че е сключен между „*“ ЕАД /кредитор/ и В. Д. Д. /кредитополучател/ по електронен път по силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

При съобразяване на посочените разпоредби се достига до извода, че използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР предвижда, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – горепосочения договор за потребителски кредит, общи условия към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника.

Настоящият съдебен състав намира за неустановени твърденията на ищеца, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, доколкото в случая не бе категорично установено, че сумата в размер на 1 607,55 лева по договора за кредит е реално усвоена от ответника. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства във връзка с възложеното в доказателствена тежест на ищеца обстоятелство, а именно: че е предоставил заетата сума на ответника. Такива не са представени и към становище от 13.11.2025 г. от ответника, въпреки че в същото е посочено противното.

Поради изложените съображения съдът намира, че не е налице пълно и главно доказване на валидно сключен между страните договор за кредит, респективно възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на претендираните в производството суми.

В този смисъл и само на посоченото основание /липса на първата от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на исковите претенции/ предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива подлежат на отхвърляне. В тази връзка, останалите ангажирани в производството доказателства не следва да бъдат коментирани, доколкото същите не могат да променят направения краен правен извод. По същия начин съдът намира, че не следва да обсъжда и останалите направените от особения представител на ответника възражения.

3

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Доколкото обаче такива не са сторени и претендирани от него, разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: град А*, Община А*, Област В*, ул. „*, първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит № */21.03.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и В. Д. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2018 г., сключен между „*“ ЕООД /поръчител/ и В. Д. Д. /потребител/, като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.: сумата от 1 607,55 (хиляда шестстотин и седем лева и петдесет и пет стотинки ) лева, представляваща главница по Договор за кредит № */21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 283,71 (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) лева – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 21.03.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 983,54 (деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки) лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 21.03.2018 г. до 28.06.2024 г.; за които суми е издадена Заповед № 3894 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8776/2024 г. по описа на Районен съд – В*, 50 състав.