Определение № 20 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. София, 06.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503265 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Випера Кемикал индъстри“ООД, чрез управителя С. Б. насочена против Определение № 18491/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11784/2024 г. по описа на СГС - ГО, с което на осн.чл.118, ал.2 ГПК производството по делото е било прекратено пред СГС и същото е изпратено по компетентност на РС София.

В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва се преценката на съда с депозираната от дружеството частен жалбоподател с искова молба, по която е образувано първоинстанционното дело, да са предявени два отделни обективно съединени иска и се поддържа, че е предявен иск за плащане на компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1, предл.второ ЗЗД за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността на два от общо осем самостоятелни обекта в сграда. Това задължение било предвидено в обвързващия страните предварителен договор като единно и неделимо по волята и заявеното намерение на страните - т.е. дължало се изпълнение в цялост, а не на части. Затова вземането за обезщетение, което произтича от неизпълнението на процесния договор в количествено отношение било едно.

Раздробяването на исковете за обезщетение на всяка неизпълнена част от общата престация от страна на СГС не държало сметка за характера на задължението, при което частичното неизпълнение на последното не обуславяло n-броя искове за реално изпълнение за всяка неизпълнена част, а само един иск за осъждане на длъжника да престира в цялост. Твърди се при погасяване на задължението поради правна невъзможност за реално изпълнение компенсаторното обезщетение за непрестираната част да е само едно.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези твърдения се иска отмяна на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е ищец по развилото се исково производство пред първоинстанционния съд и поради това заинтересована страна да обжалва постановеното 1 определение от СГС за определяне на родово компетентния съд да разгледа повдигнатия правен спор. Жалбата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол, по арг. от чл.121 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение настоящата инстанция приема за несъстоятелни, по следните съображения:

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът-жалбоподател е изложил твърдения да е кредитор на парично вземане от ответницата, основано на неизпълнение на договорното й задължение да му прехвърли правото на собственост по отношение на два имота - апартаменти №№ 23 и 27 , находящи се в сграда с идентификатор ***.

Апартаментите били част от апортираните в капитала на дружеството недвижими имоти от двамата съдружници, срещу които те поели задължение да достроят и въведат сградата в експлоатация. За тях обаче били налице влезли в сила съдебни решения, по силата на които трети лица, а не обещателите по предварителния договор за прехвърляне правото на собственост, в т.ч. и ответницата, били признати за собственици. Тези решения обвързвали ищцовото дружество, защото били постановени по отношение на праводателите му И. А. и Р. К., а от там и последните не могли да прехвърлят на дружеството права чрез апорт, с които не разполагат.

В изпълнение на първоначалните договорки по предварителния договор бил сключен окончателен такъв за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имоти срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищна сграда, изградена на степен „Груб строеж“ от 28.12.2011 г., с който собствениците-възложители, сред които и ответницата, легитимирайки се за съсобственици на 97,315% ид.ч. от правото на собственост върху прехвърлените обекти, прехвърлили правото на собственост върху осем самостоятелни обекта в сградата, сред които и процесните два, на изпълнителите-приематели.

Поддържано е ищцовото дружество да е изпълнило своите задължения по предварителния договор, като е завършило сградата и я въвело в експлоатация, но ответницата не изпълнила задължението да му прехвърли собственост върху всички недвижими имоти, описани в предварителния договор от 12.10.2011 г. и последващите договори и споразумения към него. Поискано е от съда да постанови решение, с което да я осъди да му заплати обезщетение за неизпълнение на това й задължение в размер на 25 050 лв., като частичен иск от общо сумата от 32 981 лв., която сума представлявала равностойността на припадащата й се част от компенсаторното обезщетение, възлизащо на 6,911% от общо сумата от 122 000 евро, която сума е определена въз основа на таблица за площообразуване в сградата и площта на два идентични апартамента - апр. № 23 и № 27.

Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

При така заявените твърдения и искане към съда първоинстанционният такъв приел исковата молба да е нередовна, поради нередовност на петитума й и е указал на страната /двукратно/ да посочи размер на претенцията си спрямо всеки един от процесните два обекта, описани в обстоятелствената част на исковата молба, в рамките на предявения размер на иска и на заявения размер на пълните искове. След като е сторил това и е посочил, че компенсаторното обезщетение възлиза на по 12 525 лв. за всеки един от двата апартамента, е постановил обжалваното определение, с което като е счел, че е сезиран с предявени два обективно съединени осъдителни иска, заявени като частични, всеки един с цена от 12 525 лв. Предметът на заявените искове на попада в приложното поле на чл.104, т.4 ГПК, т.к. не отговаря на условието цената на заявените искове да надхвърля сумата от 25 000 лв., поради което и били родово подсъдни на СРС.

При гореустановеното решаващия въззивен състав не споделя изводът на първоинстанционния съд да е сезиран с два предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни иска.

Безсъмнено е от изложените обстоятелства в исковата молба и конкретизирания петитум, че заявената претенция е за заплащане на едно компенсаторно обезщетение от неизпълнение на задълженията на обещателя на предварителен договор, съизмеряващо се с паричната равностойност на обектите, за които са твърди, че е налице изначална невъзможност да бъдат придобити в собственост от ищеца, т.к. обещателят по

2 предварителния договор не бил техен собственик. С оглед на това настоящата инстанция приема, че предметът на делото в този случай е един единствен - спорното материално право на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, защото този предмет произтича от един, а не от различни фактически състави. Последното изключва извод да е налице обективно съединяване на искове, при което се разглеждат в едно и също производство няколко иска с различен предмет/чл. 210 от ГПК/. Предявен е един иск с цена над 25 050 лв., който съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК следва да бъде разгледан от СГС.

В установената си трайна и непротиворечива практика ВКС приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение, във връзка с изпълнението по него, претенцията за вземания относно цената представлява един иск, какъвто е и процесния казус.

Поради последното и първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска, с които се претендира по отделно обезщетение за договорно неизпълнение за всеки един от недвижимите имоти, обект на предварителния договор.

Претендираното парично вземане в случая произтича от едно договорно правоотношение твърди се това да е предварителен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за довършване на жилищна сграда и обектите в нея, поради което и предявеният иск за обезщетение във връзка с неизпълнението на задължението на обещателя по този договор е един, независимо че цената му е формирана от стойността на два обекта от имота, предмет на предварителния договор.

По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на СГС, който се явява родово компетентния съд да разгледа повдигнатия правен спор.

При разрешаването му същият следва да даде правна квалификация на предявения иск и извърши преценка за неговата допустимост и основателност, вкл. като се съобразят твърденията на ищеца и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства след обвързването на страните с предварителен договор да е бил сключен и окончателен такъв.

Така мотивиран и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, петнадесети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 18491/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11784/2024 г. по описа на СГС - ГО, с което на осн.чл.118, ал.2 ГПК производството по делото е било прекратено пред СГС и същото е изпратено по компетентност на РС София.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3