Определение № 814 от 22.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Стара Загора, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500246 по описа за 2026 година Производството е образувано по частната жалба на „Д.З.“ АД, гр.С. чрез юриск. Г.Р., против определение № 37 от 11.02.2026г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се оставя без уважение молбата на „Д.З.“ АД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на Определение рег. №378/03.12.2025 г. по гр. д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че неправилно РС – Гълъбово приел, че производството по чл.

251 ГПК било несамостоятелно и в рамките му не можело да се породи отговорност за разноски. Счита, че това становище противоречи на практиката на ВКС. В цитираното в молбата по чл. 248 ГПК Определение № 740/27.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4801/2013 г. ВКС изрично бил обсъден въпроса дали производството по тълкуване на решението е самостоятелно и дали в рамките на същото се дължат разноски на страните. ВКС приел, че това производство възниквало по спор между страните и сезираният съд се произнасял с решение, което имало съдържанието на чл. 236, ал. 1 ГПК, вкл. т.6 /указание в тежест на кого се възлагали разноските/. Отговорността за разноски и в това производство се извеждала от принципа за възмездяване на страната, спрямо която в случая били предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да организира защита срещу тях и да направи разноски за нея - арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК. Независимо от гореизложеното, PC Гълъбово не се съобразил със посочената практика и изложил свои собствени съждения по въпроса. Считат, че горното съставлявало злоупотреба с правно положение, доколкото първоинстанционният съд, постановявайки незаконосъобразно определение, принуждавал молителя да извърши нови разноски, които не можел да претендира в своя полза /тъй като били 1 направени в несамостоятелното производство по чл. 248 ГПК/ Моли съдът да отмени обжалваното определение на PC - Гълъбово като незаконосъобразно и да постанови друго определение, с което да уважи искането им по чл. 248 ГПК.

В срока за отговор другата страна В. Б. М., чрез адв. Ж. З. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, позовава се на съдебна практика на ВКС и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е дължимата държавна такса за образуване на въззивно частно производство.

С обжалваното определение Районен съд – Гълъбово по молба на молителя „Д.З.“ АД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение №378 от 03.12.2025 г., с което е оставена без разглеждане депозираната молба от процесуалният представител на ищцата В. М. - адв. З. по чл.251 ГПК е постановил обжалваното определение.

С молба от 08.10.2025 г. адв. З. е поискала тълкуване на Решение № 114/20.11.2024г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово.

По направеното искане за тълкуване другата страна „Д.З.“ АД е представил писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна. Отговорът е представен от юрисконсулт Г. Р.. В отговора на „Д.З.“ АД не е направено искане да му бъдат присъдени направените във връзка с искането за тълкуване разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С Определение №378/03.12.2025 г., молбата по чл.251 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима.

Въззивният съд споделя съображенията на районния съд.

В производството по тълкуване на влязло в сила решение, уредено в чл. 251 от ГПК, по общо правило не се присъждат самостоятелни разноски на страните.

Този извод се основава на правната природа на производството и трайната съдебна практика, според която производствата по поправка, допълване и тълкуване на съдебни актове нямат самостоятелен характер. Производството по тълкуване има за цел единствено да отстрани неясноти в диспозитива на вече постановено решение, без да променя неговата същност, валидност или решаващата воля на съда. Тъй като това производство е продължение на дейността на съда по същия правен спор, то не поражда ново, самостоятелно задължение за разноски.

Според трайната практика на Върховния касационен съд, производствата по чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК имат за задача да отстранят пороци на съдебния акт, които не променят решаващата съдебна воля. В този смисъл те нямат самостоятелно значение, а единствено спомагат за проявлението на действието на основното решение. В Определение № 197 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1801/2023 г., II г. о., ГК изрично е прието, че извършените от страните процесуални действия в тези 2 производства не съставляват източник на самостоятелно задължение за възлагане на разноски. Това разрешение се прилага еднакво за всички производства по отстраняване на пороци на решението, включително и за тълкуването му. Тъй като спорът по същество вече е решен, действията на страните в производството по тълкуване не са основание за нови разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК. Независимо дали тълкуването е поискано от една от страните или е инициирано служебно от съда, насрещната страна няма право на разноски за подадения отговор или за участието си в това производство.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 37 от 11.02.2026г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се оставя без уважение молбата на „Д.З.“ АД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на Определение № 378 от 03.12.2025 г., по гр. д. № 418/2023 г. по описа на РС - Гълъбово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3