Решение № 61 от 05.04.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. В., 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500044 по описа за 2022 година

Произовдството е въззивно, образувано по въззивна жалба на О. Д. НА МВР –В. срещу решението на ВРС № 408/20.07.2020г по гр.д. № 3467/2019г, с което е осъдена да заплати на Ц.С. В. следните суми: 1683.97 лева, представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 20.12.2016г -20.12.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на молбата на 20.12.2019г до окончателното изплащане, както и сумата 217.66 лева,представляваща лихва за забава върху главницата по периоди от възникване на задължението за всяко плащане до датата на предявяване на иска -20.12.2019г. Жалбоподателят е осъден да заплати и разноски в размер на 647.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 197.36 лева разноски за ДТ и възнаграждение на вещо лице. С определение от 01.12.2021г. по делото е допуснато изменение на решение №408/20.07.2020г. в частта на разноските като е намален размера н аадвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца от 647.00 лева на 363.11 лева, съответно размерът на присъдената в полза на РС В. ДТ е намалена на 76.07 лева.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно , постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че 1 страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и актовете по неговото приложение, че няма препращаща норма, въз основа на която да намират субсидиарно приложение КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. За процесния период приложение намира ЗМВР и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

Освен това се сочи, че от 01.01.2018г до 20.12.2019г трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн.ДВ бр.41/2017 в сила от 01.01.2018г./.По-късно, по силата на пар.3 от ПМС 131/05.07.2018г. за изм. и доп.на НРВПО, в сила от 17.07.2018г. в чл.9г думите”без рлевръщане на нощните часове в дневни “ се заличават, поради което се излага , че и в двата случаяотчетените в повече часове са извънреден труд, като броят им е повече от броя на отработените часове ,определени по чл.9б от наредбата.

Иска да бъде отменено решението и исковете да бъдат отхвърлени, евентуално се иска отмяна на решението в частта 01.07.208г.-17.07.2018г., в който се прилага чл.9гот НРВПО/изм. ДВ бр.58 от 13.07.2018г./и отхвърляне на иска като неоснователен.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски и юриск. възнаграждение в минимален размер, определен от съда.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.Сочи, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на ВРС правилно и законосъобразно, постановено след пълен анализ на нормативната уредба ,регламентираща правоотношенията между страните.

Претендират се разноските пред въззивния съд.

Производството е образувано по исковата молба на Ц.С. В. за следните суми,след допуснато изменение на размера на исковите претенции с определение от 18.06.2020г. : 1683.97 лева, представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 20.12.2016г 20.12.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на молбата на 20.12.2019г до окончателното изплащане и 217.66 лева, представляващи лихва за забава върху главницата по периоди от възникване на задължението за всяко плащане до датата на предявяване на иска 20.12.2019г.

Твърденията, от които ищецът черпи права са, че се намира в служебно правоотношение с ответника за длъжност „младши експерт и водач на ОА в НТЛ В. към ОД МВР В. и съгласно ЗМВР бил държавен служител на сменен режим на работа , по утвърдени протоколи и графици при работа със 2 специфични условия. С оглед характера на работата, работният процес е 12часови работни смени. Полагал значителен брой часове извънреден труд през посочения период, за което не е получил дължимото възнаграждение в пълен размер.

Твърди, че през целия исков период нощните дежурства на месец са 7 или 8, като общо за периода е 820 часа.При коефициент 1.143 по НСОРЗ се равнява на2080 часа , от които след приспадане на 1820 часа се получава 260 часа извънреден труд. За преобразуването на часовете нощен труд в извънреден се позовава на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407,а след отпадането и, при липсата на специална уредба за служителите на МВР - на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Ищецът претендира заплащане на допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи норми на КТ, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Ответната страна ОД МВР В. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което се отнася само за работещите по трудово правоотношение.

Сочи, че в чл.187, ал.3 ЗМВР е разписано, че работното време на работещите на смени се изчислява сумарно, а съгласно ал.5 на същия текст работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 2.08.2016г/. , в която липсва изрична норма , съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г.за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която наредба е отменена с Наредба №8121з-592/2015г. на МВР ,считано от 01.04.2015г. и въобще не е действала през процесния период. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

3

Така предявените в условията на кумулативно о бективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр. чл. 187, ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заема длъжността „младши експерт и водач на ОА в НТЛ В.” към ОД МВР В., като има статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза е видно, че за процесния период на ищеца са заплащани отработените часове нощен труд по 0.25 лева на час, съгласно чл.20 НЗСДА и чл.1 от Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.на Министъра на вътрешните работи. Посочено е от вещото лице, че за периода, от ищеца са отработени 205,4 бр. нощни дежурства по 8 часа, което означава 1643 часа нощен труд. При преизчисляването на положените часове нощен труд /1643/ с дневен с коефициент 1,143 е получило 235 часа дневен извънреден труд, т.е. над установената месечна норма работни часове, които следва да бъдат остойностени със сумата от 1683.97 лева.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.

Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция.

Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред 4 втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че са доказани твърденията в молбата, че за периода от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 235 часа, получени след преизчисляване на нощен в дневен труд. Това се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ.

Основният спорен въпрос между страните по заявената искова претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За регламентирането на отношенията до края на исковия период последователно са издавани Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г ., за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 5