Решение № 5299 от 25.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5299 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.К. при участието на секретаря М.АТ.ДР. като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110153210 по описа за 2023 година

Решение по реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска.

Предявен е иск с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец М. ООД, ЕИК 122013040, със седалище и адрес на управление гр.К, ***А, със съдебен адрес гр.София, ул.О ***, ет.2, ап.4, чрез адвокат Т. С. Т., срещу ответник Н.К.Ф.

ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район И, кв. НПЗ И, ул.

"*****" № 1, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С. С. – 13100,70 лева/лв./ с ДДС, представляваща общ размер на задължения по сключени между страните неформални договори за продажба на отпадъчна хартия, обективирани във фактури № **********/7.11.2022г. на стойност 10 338,30 лв. с ДДС, с остатък за плащане в размер на 7338,30 лв. с ДДС, № *********/16.11.2022г. на стойност 4004,70 лв. с ДДС и № ********/21.11.2022г. на стойност 1757,70 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 13100,70лв. от подаване на ИМ в съда – 28.9.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество са били в търговски отношения за извършване на доставка на описаната стока –отпадъчна хартия, като сключените между страните договори са обективирани в посочените три броя фактури - № **********/7.11.2022г., № *********/16.11.2022г. и № ********/21.11.2022г., като само по първата е имало частично плащане от 3000 лв. Ответникът е следвало да заплати дължимата цена при получаване на стоката, но въпреки издадените фактури, плащане не е последвало.

След като сумата не е била платена в продължителен период ищецът предявил настоящата искова претенция пред съда.

Поради изложеното се моли съдът да уважи изцяло предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал в указания срок отговор на исковата молба/ОИМ/ по реда на чл.131 ГПК, не е направил възражения, не е поискал събиране на доказателства, нито е представил такива. Срокът за отговор е изтекъл на 9.12.2023г. Съобщението за отговор е 1 било връчено редовно на седалището на ответното дружество вписано в Търговския регистър.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява от юр.консулт или адвокат, не се явява представител за него. С молба вх.№ 77746/8.3.2024г. постъпила след проведени последно открито съдебно заседание/о.с.з./ по делото се представя списък с разноски и доказателства за извършени разходи по делото, но този списък не може да се приеме от съда, доколкото другата страна не е имала възможност да го оспори, но следва да се вземат от съда предвид доказателствата за извършени плащания от ищеца за запл.по делото ДТ, адв.хонорар, както и платена ДТ, адв.хонорар и такси пред ЧСИ, след обр.производство пред СРС по чл.390 ГПК по ЧГД№ 723/2023г. по опис на СРС.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от управителя си, който признава иска за сумата 13100,70лв., като посочва, че ще заплати след постановяване на решението. Прави възражение срещу адв.възнаграждение на ищеца и иска да се намали.

Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно поведението на ответника и съдът да присъди разноските, които ищеца е направил искане за неприсъствено решение. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против ответника следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото ответника е станал причина за подаване на ИМ в съда.

Следва да се присъдят разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК, но адв.хонорар по настоящото дело и по ЧГД№ 723/2023г. на СРС следва да се присъди в общ размер на 1500,00 лева с включен ДДС, като съдът намира, че тази сума напълно съответства на свършената работа от адвоката на ищеца за подадена ИМ и подадена молба по чл.390 ГПК по ЧГД№ 723/2023г. на СРС. Отделно от това адвоката на ищеца не се е явил в о.с.з. Следва да се допълни, че съгласно Решение от 25.1.2024г. постановено по дело С-438/2022г. на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери определени в НМРАБ и не следва да ги прилага, като нарушаващи конкурентното право на Европейския съюз. От друга страна присъждане на адв.хонорар от по 1884лв. с ДДС за всяко от двете производства по отделно/настоящо исково и по обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК по ЧГД№ 723/2023г. на СРС/ накърнява правата на ответника, доколкото иска е признат, а самото дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да се присъди в полза на ищеца платената ДТ за настоящото производство от 524,03лв. и ДТ по ЧГД№ 723/2023г. на СРС от 40лв. Разноски сторени по изпълнително дело образувано пред ЧСИ не могат да се присъждат в настоящото производство, защото не са част от делата разгледани пред СРС, а 2 същите се събират от ЧСИ в полза на кредитора от длъжника.

Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 2064,03лв. по настоящото производство и по ЧГД№ 723/2023г. на СРС.

Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, а представения с молбата с вх.

№77746/8.3.2024г. не е могло да бъде възразен от ответника, доколкото е получен в съда след последното проведено о.с.з. на 1.3.2024г. Затова съдът приема, че списък от ищеца за сторените разноски не е представен в определените за това срокове от ГПК.

Самия ответник в о.с.з. е направил възражение срещу присъждане на адв.хонорар в полза на ищеца, защото е признал иска.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н.К.Ф. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район И, кв. НПЗ И, ул. "*****" № 1, да заплати на М. ООД, ЕИК 122013040, със седалище и адрес на управление гр.К, ***А, със съдебен адрес гр.София, ул.О ***, ет.2, ап.4, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 13100,70 лева/лв./ с ДДС, представляваща общ размер на задължения по сключени между страните неформални договори за продажба на отпадъчна хартия, обективирани във фактури № **********/7.11.2022г. на стойност 10 338,30 лв. с ДДС, с остатък за плащане в размер на 7338,30 лв. с ДДС, № *********/16.11.2022г. на стойност 4004,70 лв. с ДДС и № ********/21.11.2022г. на стойност 1757,70 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 13100,70лв. от подаване на ИМ в съда – 28.9.2023г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, както и 2064,03 лева за сторени разноски от ищеца по настоящото делото на СРС и по ЧГД№ 723/2023г. на СРС/по чл.390 ГПК/, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3