Определение № 122 от 09.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502463 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 95, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7440/30.10.2024 г. по регистратурата на Районен съд – Девня от В. В. срещу протоколно определение от 09.10.2024 г. по гр.д. № 506/2024 г. по описа на Районен съд - Девня, с което съдът на осн. чл. 95, ал. 5 ГПК е отказал предоставяне на правна помощ на ищеца В. В..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с което е отказано предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят твърди, че отказът на съда е необоснован. Сочи, че всички адвокати, с които е осъществил контакт, и които се е опитал да наеме във връзка с процесуално представителство по делото, отказват да го представляват, доколкото на страната на ответника участва съдия от Районен съд – Варна. Отделно излага, че процесуален представител на ответната страна е адвокат И., която е в роднински връзки със съдия И..., който е етажен собственик в сградата в режим на етажна собственост, която е ответник по спора. Всички адвокати, с които е преговарял жалбоподателят отказват да го представляват, защото познават адвокат И., респ. не желаят да се заемат със случая. Горното според жалбоподателя налага предоставяне от съда на правна помощ чрез служебно определен адвокат, който да го представлява по делото.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, като му се предостави правна помощ.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна с оглед естеството на спора.

Съдът намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество настоящият състав намира, че същата e неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба на В. А. В., с която срещу собствениците на обекти в сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. Варна, кв. „********“, бул. Вл. ****** 1

*********, е предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, взети на 13.09.2023 г.

С определение по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК по в.ч.гр.д. № 978/2024 г. по описа на ВОС, Окръжният съд е определил Районен съд-Девня за компетентен да разгледа спора след отвод на всички съдии от Районен съд-Варна, като делото е било препратено на ДРС и е било образувано под номер 506/2024 г. по описа на ДРС.

С писмена молба от 08.10.2024 г. ищецът е поискал да му бъде назначен служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ (ЗПП), доколкото след запознаване на няколкото адвокати с делото, същите са установили, че на страната на ответника участва лице, което е съдия в Районен съд – Варна, съответно са отказали да поемат защитата на ищеца по делото.

С протоколно определение от 09.10.2024 г. ДРС е отказал предоставяне на правна помощ, като е приел, че не са налице основанията по ЗПП, които да налагат предоставяне на такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗПП, правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в ЗПП и в други закони.

Съгласно чл. 21, т. 2 ЗПП един от видовете правна помощ е процесуално представителство, като според чл. 23, ал. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗЗП се предоставя в случаите, когато по силата на закон се предвижда задължителна адвокатска защита. По изключение на осн. чл. 23, ал. 2 ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

В настоящия случай производството е по реда на чл. 40 ЗУЕС, като същото не налага задължителна адвокатска защита. Не са налице и основанията за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23, ал. 2 ЗПП, доколкото причините, поради които жалбоподателят и ищец желае да му бъде предоставена правна помощ не са свързани с липсата на средства за заплащане на такава, а се обосновават на твърдения за невъзможност да се намери адвокат, който желае да поеме защитата му, предвид участието на съдия по делото.

Съдът намира, че в случая не се доказа наличието на предпоставки за предоставяне на правна помощ. Невъзможността на ищеца да намери адвокат, който желае да поеме защитата му не е сред основанията, посочени в ЗПП, които налагат предоставяне на правна помощ посредством назначаване на служебен адвокат.

Следва да бъде отбелязано, че оплакванията в жалбата за евентуална заинтересованост на адвокати предвид участието на съдия от Районен съд – Варна на страната на ответника се явява несъстоятелно, доколкото и делото е изпратено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на друг съд в съдебния район на Окръжен съд – Варна, а именно Районен съд- Девня.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, като депозираната частна жалба следва да се остави без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 7440/30.10.2024 г. по регистратурата на Районен съд – Девня, подадена от В. В. срещу протоколно определение от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 506/2024 г. по описа на Районен съд - Девня, с което на осн. чл. 95, ал. 5 ГПК е отказано предоставяне на правна помощ на ищеца В. В..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3