Решение № 72 от 24.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500034 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалби и на двете страни по спора, разгледан с обжалваното решение № 1137/05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1215/2025 г. по описа на ОС – Варна.

Ищците С. Р. Д. и Н. М. М., чрез процесуалния си представител, обжалват първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от тях против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди за горницата над присъдените суми от по 7 000 лева на всеки един до предявените размери от по 100 000 лева.

В жалбата си излагат оплаквания, че определените от съда размери на следващите им се обезщетения са занижени и не съответстват на действително претърпените от тях вреди, както и на установеното от доказателствения материал. В тази връзка се сочи, че неправилно съдът е приел, че воденото дело за отнемане на имущество и наложените обезпечителни мерки, са се отразили само на взаимоотношенията им като родители. Излагат аргументи за това оспорване. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете им изцяло.

Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество 1

/КОНПИ/, чрез процесуалния си представител, обжалва решението на ОС – Варна в неговата осъдителна част с доводи за неправилност. Оспорва изводите на съда за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Комисията, в частност за незаконосъобразни актове и действия от нейна страна, за доказаност на претендираните от ищците неимуществени вреди и за причинната им връзка с воденото производство за отнемане на незаконно придобито имущество. В условията на евентуалност се оспорва и размера на присъдените обезщетения като прекомерен. Изложени са подробни доводи и правни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна на решението в обжалваната от тях част и постановяване на акт, с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално да бъде определен размер на обезщетения, съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл.263 ГПК нито една от страните не е подала отговор по депозираната от насрещната страна въззивна жалба.

Участващата на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратура на РБ също не е подала отговор.

В с.з. всяка една от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Представителят на Прокуратурата - прокурор от Апелативна прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност и на двете жалби.

За да се произнесе съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по предявени от С. Р. Д. и Н. М. М. против КОНПИ искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.

В исковата си молба ищците са изложили твърдения, че през 2020 г.

КПКОНПИ е предявила срещу тях искове за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 279 486.56 лева, по които е било образувано гр. д. № 1816/2020 г. по описа на ОС – Варна. С постановеното по него решение от 15.05.2023 г. същите са отхвърлени като неоснователни. Прието е било, че по отношение на Н. М. искането е неоснователно само поради недоказано фактическо съжителство по см. на § 1, т. 18 ЗПКОНПИ, а по отношение на С. Д. – поради недоказано несъответствие в изискуемия се от закона размер. Решението на окръжния съд е било потвърдено от АпС – Врана с решение от 03.11.2023 г. по в. гр. д. 309/2023 г., недопуснато до касационно обжалване съгласно определение на ВКС от 26.11.2024 г. по гр. д. № 284/2024 г. Преди предявяване на исковете, по искане на КПКОНПИ, с определение от 07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 390/2020 г. на ОС – Варна, е било допуснато обезпечение на същите, като са наложени обезпечителни мерки – запори върху банковите им сметки и върху иззети по воденото срещу С. Д. досъдебно производство парични знаци. Това 2 обезпечение е било отменено на 01.12.2024 г. Считат и излагат доводи за това, че с оглед така постановения резултат по предявените искове, действията на КПКОНПИ, в т. ч. и по налагането на обезпечителните мерки, са незаконосъобразни, поради което и на основание чл. 2а ЗОДОВ същата им дължи заплащане на обезщетения за претърпените от тях в периода 07.02.2020 г. – 26.11.2024 г. в резултат на тези действия неимуществени вреди. Относно последните се сочи, че се изразяват в емоционален и психически стрес, притеснения и безпокойство, страх от последиците на отнемане на имущество и за невъзможност за елементарна издръжка като резултат от ограничаване правата им на собственост, вкл. и с наложените обезпечителни мерки, чувство за несправедливост, уронване на доброто им име след близки и приятели, ограничаване на социалните контакти, влошаване на взаимоотношенията им и фактическа раздяла.

С оглед на горните твърдения са претендирали присъждане на обезщетения в размер на по 100 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2024 г. до окончателното им изплащане.

С депозирания писмен отговор по чл. 131 ГПК КОНПИ е оспорила предявените срещу нея искове като недопустими и неоснователни. Излага доводи за липса на предпоставките на фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ.

На първо място счита, че не са налице незаконосъобразни действия, тъй като органите на Комисията действат в условия на обвързана компетентност - при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган, те са длъжни да започнат проверка; предприетите след извършената проверка действия по обезпечаване на исковете и внасяне на искането в съда за отнемане на незаконно придобито имущество са законосъобразни и в съответствие с разписаната в закона процедура; валидността, допустимостта и законосъобразността на решенията на Комисията са проверени от съда, който е допуснал обезпечителните мерки. Оспорва и всички фактически твърдения по исковата молба за претърпени неимуществени вреди и за причинната им връзка с воденото производство за отнемане. Твърди, че фактическата раздяла между ищците е настъпила още преди започване на проверката по ЗПКОНПИ, както и че евентуално изпитваните от ищците психически и морални страдания са резултат от наказателното преследване, приключило със споразумение, с което С. Д. е признат за виновен и осъден. В евентуалност оспорва претендираните обезщетения като прекомерни.

Съдът приема, че исковете са надлежно предявени – изложените твърдения в исковата молба обосновават правния интерес от търсената защита срещу настоящия ответник – КОНПИ, в качеството му на процесуален субституент на държавата и явяващ се правоприемник на КПКОНПИ - орган, от чиято дейност се претендира да са претърпени вредите.

Наведените в писмения отговор доводи за недопустимост, основани на твърдения за липса на незаконосъобразни действия и основание за търсене на отговорност по ЗОДОВ са относими към основателността на исковите 3 претенции.

По съществото на спора:

Между страните липсва спор, а това е установено и от ангажираните по делото доказателства, че по подадено от ОП – Варна уведомление от 24.04.2019 г. за повдигнати срещу С. Д. обвинения за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 108 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр. 84/2023 г./, Комисията е образувала проверка по чл. 107 от с.з., като с Решение № 252/05.02.2020 г. е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество от него и ищцата Н. М., приета при проверката за лице във фактическо съжителство за част от проверявания период. По искане на КПКОНПИ, с определение № 486/07.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 390/2020 г., ОС – Варна е допуснал обезпечение на бъдещите искове за отнемане, с цена 297 356.56 лева, чрез налагане на обезпечителни мерки – запор върху иззети в досъдебното производство парични суми на обща стойност 88 782.53 лева и запори върху банкови сметки /сметка на С. Д. в ЦКБ, една сметка на Н. М. в ЦКБ и една нейна сметка в У. Б./. На 24.07.2020 г. е предявена и исковата молба по чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане на следното имущество: от С. Д. и Н. М. – иззети в наказателното производство парични знаци в различна валута на обща равностойност 66 137.53 лева; от С. Д. – 22 645 лева, иззети парични средства по същото наказателно производство, 300 лева, равностойност на притежавани от него дружествени дялове и сумата от 51 276.35 лева, включваща претендирани за отнемане суми – равностойност на отчуждено имущество, вноски по сметки и преводи от трети лица; от Н. М. – 100 лева, равностойност на притежавани дружествени дялове и сумата от 139 027.70 лева, съставляваща сбор от претендирани за отнемане суми за отчуждено имущество, направени вноски и преводи от трети лица. С решение № 574/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1816/2020 г. на ОС – Варна, исковете са били отхвърлени като неоснователни. Същото е потвърдено с решение № 189/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 309/2023 г. на АпС – Варна. По повод предприето от Комисията касационно обжалване и направен от нея след подаване на касационната жалба частичен отказ от исковете, с определение № 5460/26.11.2024 г. по гр. д. № 284/2024 г. ВКС е обезсилил въззивното решение и е прекратил производството в частта по заявения отказ, а в останалата част не е допуснато до касационен контрол. С оглед този резултат, с определение от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 309/2020 г. допуснатото обезпечение е било отменено.

Предявяването на иск по чл. 153 ЗПКОНПИ, както и предшестващите го действия в т. нар. административна фаза на производството за отнемане, са действия при или по повод на изпълнение на вменените със закона правомощия на КПКОНПИ. Съдебната практика непротиворечиво приема, че отхвърлянето на този иск като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че проверяваното лице и свързаните лица по чл. 142 ЗПКОНПИ нямат незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане. Направеното от 4

Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 107, ал. 1 ЗПКОНПИ, а впоследствие и за предявяване на исковете, се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие на държавния орган, поради което и всички причинени на проверяваните лица вреди, които са в резултат на воденото производство, в това число и от предприетите действия по обезпечаване на искането, подлежат на обезщетение, по реда и на основание чл. 2а ЗОДОВ /съгласно редакцията на нормата към датата на отпочване на производството по ЗПКОНПИ, предявяване на исковете и разглеждането им по същество/.

Няма спор, че сезирането от разследващите органи за повдигнати обвинения за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108 ЗПКОНПИ задължава Комисията да извърши проверка относно имущественото състояние на обвиненото лице и свързаните с него лица. Вземането на решение от Комисията обаче за предприемане на действия по сезиране на съда за налагане на обезпечения е част от тази проверка в т.нар. административна фаза на производството по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и също предпоставя извършването на преценка за наличието на данни, сочещи за незаконно придобито имущество и несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 ЗПКОНПИ. Изрично в разпоредбата на чл. 116 от този закон е посочено, че искането за налагане на обезпечителни мерки се взема въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.