Разпореждане № 23989 от 11.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23989 гр. Варна, 11.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно гражданско дело № 20253110107033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****“ № 146, сграда А, Бизнес център „****“, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парични вземания срещу длъжника Т. М. Й., ЕГН:**********, за следните суми: сумата от 3700 лв., представляваща главница по договор за кредит №**** от 29.08.2024г., сключен между длъжника и „****“ ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2024г., сключен между „****“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 899,39лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 01.09.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 48,66 лв., представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от 01.10.2024 г. до 05.05.2025г., които суми са заплатени от заявителя „****“ ЕООД в полза на „****“ ЕАД на 12.05.2025 г., сумата от 165,87лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 29.08.2024г., сумата от 14,39 лв. - наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода 01.10.2024г. до 05.05.2025г.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса от 96,58лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

1

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 4 и 5 ГПК пречки. Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите.

Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл– чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

По отношение на вземанията за главница от 3700 лв., сумата от 899,39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита и наказателна лихва в размер 48,66 лв., начислена върху просрочената главница съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

2

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми, в т.ч. тези, установяващи потребителската закрила, както и с добрите нрави, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя, като съображенията за това са следните:

По отношение на вземането за възнаграждение по договора за поръчителство и законна лихва върху него:

По твърдения на заявителя възнаграждението е уговорено в негова полза за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице – негов кредитор по потребителски договор.

От друга, страна, според чл. 4, ал. 1 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „****“ АД обезпечение чрез банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит (10 дни за гаранцията и 48 часа за поръчителството), като при неизпълнение в срок се счита, че заявлението не е одобрено – арг. от чл. 4, ал. 2. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят е сключил със заявителя „****“ ЕООД договор за поръчителство, възнаграждение по който се претендира.

Видно от приложената на л. 4 от делото справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя „****“ ЕООД е „****“ ЕАД.

От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.

Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.

3

Не на последно място следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва не само от гореизложеното, но и от обстоятелството, че поръчителят твърди да се дължи лично на него възнаграждение за поръчителство по сключения с длъжника договор и същевременно излага да е платил в полза на обезпечения кредитор законна лихва върху същото това възнаграждение, респ. да се е суброгирал в правата му срещу длъжника за тази лихва в размер на 14,93 лв.

По изложените аргументи и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно вземанията за възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 28,04 лв. и наказателна лихва върху това възнаграждение в размер на 2,52 лв.

По разноските:

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.

8/24.01.2017г/ и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50 лева.

Дължимо платената държавна такса е в размер на 96,58 лева. Съобразно отхвърлителната част на заявлението, претендираните разноски следва да се преизчислят по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, като на заявителя се присъдят такива в размер на 141,09 лева.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****“ № 146, сграда А, Бизнес център „****“, срещу длъжника Т. М. Й., ЕГН:**********, за следните суми: сумата от 3700 лв., представляваща главница по договор за кредит №**** от 29.08.2024г., сключен между длъжника и „****“ ЕАД, обезпечен чрез договор 4 за предоставяне на поръчителство от 29.08.2024г., сключен между „****“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от

899,39лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 01.09.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 48,66 лв., представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от 01.10.2024 г. до 05.05.2025г., които суми са заплатени от заявителя „****“ ЕООД в полза на „****“ ЕАД на 12.05.2025 г., както и сумата от 141,09лв., представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК;

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 165,87лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 29.08.2024г., сумата от 14,39 лв. наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода 01.10.2024г. до 05.05.2025г., както и за разликата над сумата от 141,09 лв. до сумата от 246,58лв., претендирана като разноски.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си срещу длъжника Т. М. Й., ЕГН:**********, за следните суми: сумата от 165,87лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 29.08.2024г., сумата от 14,39 лв. - наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода 01.10.2024г. до 05.05.2025г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК .

УКАЗВА на заявителя, че в предоставения едномесечен срок следва да представи доказателство по настоящото дело за предявяване на иска срещу посоченото лице.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на

5 обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание чл.

7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6