Решение № 499 от 24.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100502005 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Екометал Холдинг“ ЕООД, ЕИК 203827530, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 11 чрез адв.

Маргарит Иванов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 15, против Решение № 2128 от 19.10.2023г. по гр.д.№ 370/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на „ЕСДЖИ“ ЕООД, ЕИК: 102812859, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.5, вх.Г, ет.3, представлявано от Станчо Атанасов Георгиев, следните суми: сумата от 6480 лв., представляваща възнаграждение за извършване на три превоза – на 18.07, 19.07. и 20.07.2022г., на опасен товар – отработена сярна киселина, с място на приемане на стоката: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и място на доставяне: с. Цар Асен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 319,35 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6480 лв., считано от 04.08.2022г. до 23.01.2023г. - датата предхождаща предявяването на иска,както и сумата от 590,20 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като намира, че същото е неправилно, необосновано и несправедливо, постановено в противоречие с приложимите материални и процесуални норми. Според него съдът не е обсъдил задълбочено възражението на въззивника, че между двете дружества не са налице валидни облигационни 1 правоотношения, породени от заявки - договори за транспортни услуги. Поддържа становището си, че дори въззиваемото дружество да е изпълнявало транспортни услуги, то твърдените такива в исковата молба не са били нито заявени, съответно- не са били в полза, нито получени от въззивното дружество.

Според въззивника, представените по делото писмени доказателства са тълкувани превратно и тенденциозно от съда, в полза на едната страна, с което бил нарушен принципа на равнопоставеност. Първоинстанционният съд не изпълнил процесуалните си задължения да разпредели коректно доказателствената тежест в процеса след направените от въззивника оспорвания на представени по делото документи -3 бр. товарителници с номера 4027, 6636 и 4028, както и разпечатки от ел. страници/ел. поща. Същият неправилно, прилагайки презумпцията на чл.161 ГПК приел, че издадената от страна на въззиваемото дружество фактура № **********/20.07.2022 г. е била осчетоводена в счетоводството на въззивника, въпреки че вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ясно и категорично заявило, че процесната фактура не е била включена в дневниците за покупко - продажби и за ДДС на дружеството въззивник. Не било обсъдено и възражението, че дружеството не е получавало нито процесните товарителници, нито процесната фактура, като вместо това необосновано съдът приел, че от представената по делото кореспонденция по имейл се установява, че на 20.07.2022г. дружеството ги е получило.

Заявява, че по делото не се установява процесните транспортни услуги да са били заявявани от дружеството въззивник, нито да са извършени в негова полза, нито да са били надлежно приети от представител на “ЕКОМЕТАЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД .

Твърди, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест за ищеца, че следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на валидни облигационни правоотношения между двете дружества, породени от заявки договори за транспортни услуги; размера на уговореното между страните възнаграждение, както и изискуемостта на вземането за превозно възнаграждение, ищецът не е успял да докаже наличието на нито една от тях по претенцията си за заплащане на 3 бр. транспортни услуги. Сочи, че липсват доказателства за заявки или поръчки от страна на въззивното дружество за извършването на претендираните превози, като счита за безспорно обстоятелството, че между страните не е подписван договор и за извършване на автомобилен превоз на товари по ТЗ и ЗАП.

Изложени са оплаквания, че съдът не е анализирал правната природа и характера на претендираните за заплащане три отделни договора за автомобилен превоз на опасни товари. Сочи се, че общата правна уредба на договора за превоз на товар е установена в ТЗ, като цитира разпоредбата на чл.371, ал.1 от закона. Същата е доразвита в Закона за автомобилните превози- чл.49. Макар и договорът за превоз да е неформален договор, във всички случаи същият бил консенсуален такъв, поради което изисква съвпадане на насрещната воля на страните по него- превозвачът и изпращачът. Всички документи, удостоверяващи и установяващи сключването и изпълнението на договора се подписват и подпечатват от страните по него - превозвачът и изпращачът. В случая, по делото нямало твърдения, нито било установено, че въззивникът има качеството на изпращач по 2 отношение на трите процесни договора.

Сочи се също, че съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗАвтП, договорът за превоз се установява с товарителница. По делото били представени товарителници с номера 4027/18.07.2022 г., 6636/19,07.2022 г. и 4028/20.07.2022 г., верността на първата и третата от които били оспорени от въззивника с отговора на исковата молба, относно отразяването в тях, че получател на стоката е „Екометал Холдинг“ ЕООД, а по отношение на товарителница 6636/19.07.2022 г. дружеството заявило, че същата е неотносима към спора.

Оспорените товарителници са частни документи, които са издадени от страна на въззиваемото дружеството и не носят подписа на представител на дружеството въззивник, и по правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността пада върху страната, която ги е представила, т.е. върху въззиваемото дружество. И в трите товарителници в същите като изпращач било посочено дружеството „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като в две от товарителниците в графата подпис на изпращач фигурира подписа на лицето Р.Ц., докато на товарителница № 4028/20.07.2022 г. липсва подпис на изпращач. В товарителници 4027/18.07.2022 г. и 4028/20.07.2022 г., като получател на товара бил посочен ЕКО Метал Холдинг Бургас, докато в товарителница 6636/19.07.2022 г. получател не бил посочен. И в трите товарителници липсвал подпис на управителя или представител на дружеството „Екометал Холдинг“ ЕООД. Това следвало да бъде отчетено при съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, тъй като според чл. 64 и 65 от ЗАвтП, товарът заедно с товарителницата, се предават на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник, като след пристигането на товара, получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис. Т.е. законът предвиждал предаването на товара на получателя и удостоверяването на това обстоятелство да се доказва чрез подписване на товарителницата от страна на получателя и предаване на втория екземпляр от документа. В процесния случай такова подписване от страна на получателя не било установено по делото.

На следващо място се сочи, че в товарителница с № 6636/19.07.2022 г. като превозвач било посочено дружеството „ТОНИ НОВА“ ЕООД, но по делото липсват данни въпросното дружество да е извършвало превоз по заявка на ответното дружество.

Намира за неправилен извода на съда в мотивите на решението, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с направените от него оспорвания на верността на отразеното в товарителниците обстоятелства. Сочи, че съдът е разместил доказателствената тежест като приел, че самият оспорващ следва да проведе обратно доказване на отричания факт, което води до съществено процесуално нарушение от страна на съда при прилагане на последиците й.

Представените като писмени доказателства 3 бр. приемо- предавателни протоколи от дати 18, 19 и 20.07.2022 г., също не доказвали твърдението на ищеца, че товарите били получени от представител на ответника. И в трите протокола липсвали данни за предаване на превозваната стока от страна на въззиваемото дружество на представител на въззивника.

В самите протоколи било записано, че те са по неустановен по делото договор от 2022 г., който нямал нищо общо с претендираните от ищеца договори за превоз. И в трите протокола 3 липсвало волеизявление /подпис/ на представител на ответника. В графа „за Възложителя“ било посочено лицето И.С., но това лице не било представител или пълномощник на ответното дружество и съответно няма право да извършва каквито и да е действия от името и за сметка на “ЕКОМЕТАЛ ХОЛДИНГ ЕООД. Въпреки оспорването в тази насока, по делото липсвали данни каква е връзката на лицето И.С. с претендираните превози и може ли това лице да извършва волеизявления от името на въззивника.

На следващо място, по делото не били събрани никакви доказателства за това страните по делото да са договаряли възнаграждение за евентуално заявените и извършени 3 броя превози на товари.

В заключение се посочва, че между страните липсва договорка за извършване на превоз на товар, още по-малко има договорка за извършване на превоза изцяло или отчасти с участието на друг превозвач, в случая „ТОНИ НОВА“ ЕООД. При липса на правоотношение между страните и на валидно извършени и приети от страна на ответника услуги, въззивникът счита, че процесната фактура не може да обоснови задължението за изплащане на възнаграждение, още повече, че ответникът изобщо не я е получавал и съответно не е изпаднал в забава на 04.08.2022 г. Представените в тази връзка извадки/разпечатки от електронни страници нямат характера на писмени документи, същите не са годни доказателства. Първоинстанционният съд не вникнал в производството по представяне и оспорване на електронен документ, а удобно за фаворизираната страна в процеса приел, че щом като ответникът не бил поискал оригинала, то оспорването на истинността на възпроизведения на хартиен носител ел. документ било неоснователно.

В процесният случай товародател по смисъла на чл.371, ал.1 ТЗ и по трите оспорени товарителници било дружество, различно от дружеството въззивник, а именно „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, което при липса на други писмени или гласни доказателства следвало да заплати превозното възнаграждение.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Станимир Стоичков – процесуален представител на „ЕСДЖИ“ ЕООД. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата страна счита за несъстоятелно оплакването във въззивната жалба, че между страните не е възникнала и не съществува облигационна връзка, а именно договор за автомобилен превоз на товари. Товарителниците за процесните превози, с които се установява възникването и съществуването на договора за превоз, били представени по делото, както и три приемо- предавателни протокола от: 18.07.2022 г., 19.07.2022 г. и 20.07.2022 г., с които било установено, че представител на „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД е предал на представител на „ЕКОМЕТАЛ ХОЛДИНГ ЕООД превозения товар.

Със събраната електронна кореспонденция между страните от 19 и 20.07.2022г. било установено, че договорните отношения с предмет извършването на процесните превози са възникнали между страните по делото, както и че ищецът е извършил отчет пред ответника за извършването им, прието от възложителя без възражения.

4

Изтъква се още, че не е задължително да съществува идентичност между изпращача лицето, което предава товара на превозвача и товародателят, в смисъл на възложител по договорът за превоз. Според въззиваемата страна няма никаква пречка- правна или фактическа, възложител по договора за превоз да е получателят на стоката, в каквато насока била цитираната от нея съдебна практика.