Решение № 175 от 12.02.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5198/2024
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Плевен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430105198 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н.-упр., чрез юрисконсулт А. С. Г., СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1 против И. Е. И. с ЕГН **********; адрес:
***, в която се твърди следното : на 23.02.2022г. дружеството-ищец сключило, в качеството на кредитодател, с ответника, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №375125, при условията на ЗПФУР.
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания за претендираната лихва.
Видно от възражението и установеното от съда И., чрез нейния представител, е признала, че дължи главница в размер на 50.00 лв. Поради това счита, че е признат факта на сключване на договора за кредит, както и че сумата по него е усвоена от И.. Това следва по необходимост от признаването на дължимостта на главницата. Тези обстоятелства са признати и с решение № 1
712 от 28.05.2024г. по гр.д. № 98/2024г.,7 с-в. Делото е с влязло сила решение, с което със СПН е установено наличието на договор между страните и усвояването на сумата от страна на И.. Решението е постановено на основание чл.237 от ГПК.
Вследствие признанието на главницата в размер на 50.00 лв. и обстоятелството, че няма доказателства за нейното погасяване, то следва и дължимостта на претендираната мораторна лихва. Същата е дължима на основание чл.86 от ЗЗД. Поради което единствените предпоставки са дължимостта на вземането и липсата на своевременното му погасяване.
Обстоятелството, че вземането е дължимо - И. е признала. Втората предпоставка, че вземането не е погасено следва от факта на оспорването му от И. Доколкото е естествено, че при оспорване, то няма как да има плащане на оспореното. Също така липсват и доказателства в тази насока. Поради това счита, че вследствие на признанията на дължимостта на главницата от И. следва, че тя е признала предпоставките за дължимостта на мораторната лихва. Въпреки формалното й оспорване то тя е признала правопораждащите факти на лихвата, която оспорва. Поради това счита, че доказване на дължимостта на оспорената от И. мораторна лихва е ненужна.
Заявява се, че И. е признала дължимостта на законната лихва от датата на входиране на заявлението върху признатата вноска от 50.00 лв. Тъй като се касае за две вземания, почиващи на едно и също правно основание - чл. 86 от ЗЗД. Не става ясно защо едното се е породило, а другото не, като фактологията и при двете е идентична.
Посочва се, че крайната дата на претендираната лихва - 29.07.2024г., е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното претендира се вземане за законна лихва в размер на 8.07 лв. за периода 19.05.2023г. до 29.07.2024г., на основание чл.422 от ГПК, след проведено заповедно производство по ч.гр.д. №4394/2024г., 9 с-в.
Претендират се и съдебни разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з., редовно призована, ищцовата страна не се явява и не се представлява. Направено е искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение – в самата искова молба.
2
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по предявения иск, не попълва делото с доказателства и не са направени искания за попълване на същото с такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.
При това положение съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Претендират се разноски, които следва да се присъдят, а именно – държавна такса 50лв. и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 100лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото в производството по чл.422 от ГПК разноски в размер 50лв. – внесена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 100лв.; съответно за заповедното производство по ч.гр.д.№ 4394/2024год. – разноски в общ размер 75лв.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.
Е. И. с ЕГН **********; адрес: ***, ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н.-упр., юрисконсулт А. С. Г., СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1 сумата 8,07лв. - дължима мораторна лихва за периода от 19.05.2023год. до 29.07.2024год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 4394/2024год. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Е. И. с ЕГН **********; адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, 3 представлявано от Б.И.Н.-упр., юрисконсулт А. С. Г., СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1 разноски за исковото производство по делото в размер 50лв. – внесена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 100лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 4394/2024год. – разноски в общ размер 75лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4