Решение № 4855 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4855 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110146599 по описа за 2025 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

М. П. П. е предявил срещу „Е.." АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата по фактури в размер на 2030,09 лв., от които главница в размер на 795,55 лв. за периода от 13.02.2009 г. до 25.04.2014 г., и мораторна лихва в размер на 1234,54 лв. за периода от 14.02.2009 г. до 05.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на И П И, който притежавал присъединен към Е.. недвижим имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н..“ 2, бл.. вх.., ет. 7. Сочи, че въз основа на сключения между наследодателя му и ответника договор за присъединяване към Е.. бил открит клиентски № .. за процесния имот. Въпреки това, при влизане във владение на имота, ищецът установил, че електрозахранването е преустановено, а достъпът до електромера (СТИ) е прекъснат. След посещение на център за обслужване на клиенти, служители на ответника му обяснили, че за да се възстанови електрозахранването, трябва първо да бъдат заплатени дължимите суми за потребена електроенергия в размер на 1514.14 лева, начислена на клиентския номер ..., новооткрит на името на ищеца. Твърди, че задълженията, претендирани от ответника, са погасени по давност, тъй като касаят периода от 13.02.2009 г. до 25.04.2014 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Посочва, че ищецът, в качеството си на наследник по закон на П И П., починал на 14.09.2023 г., е придобил процесния недвижим имот и негово задължение е било да подаде заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди, предоставяйки информация за променените обстоятелства /промяна на собствеността поради наследяване/.

Като не е сторил това, ответникът смята, че ищецът е целял да осуети заплащането на консумираната ел. енергия, знаейки, че няма как нейната стойност да бъде претендирана от него като наследник. Ответникът уточнява, че като частно дружество няма правомощия да извършва справки в регистри за гражданска регистрация, чрез които да се информира за промяна в обстоятелствата, настъпила у неговите клиенти, а това било регламентирано 1 задължение на последните. Оспорва, че е отказал възстановяване на електрозахранването на процесния недвижим имот, като заявява, че това е сторено още на 03.10.2025 г. след подадено заявление от ищеца и заплащане на такса за възстановяване на електрозахранването. Твърди, че ищецът е обвързан от влезлите в сила Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, което от своя страна води до валидно възникнало облигационно правоотношение с „Е..“ АД. Оспорва, че в полза на ищеца е изтекъл давностен срок, който да доведе до погасяване на процесните вземания, с доводи, че ищецът, като наследник, умишлено не е декларирал променените обстоятелства, за да избегне плащане на натрупаните задължения и от това си поведение същият не може да черпи за себе си благоприятни последици.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже, че между страните е било налице облигационно отношение, във връзка с което на ищеца е доставена електрическа енергия в твърдените количества.

По направеното от ищеца възражение за погасяването на задължението по давност в тежест на ответника е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.

Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на процесния имот, за който е открита партида при ответното дружество, и не се спори, че по процесната партида е била доставена електрическа енергия на процесната стойност от 795, 55 лв. през процесния период.

Следва да бъде разгледано наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. По делото не е спорно и се установи, че задължението за главница за доставена електрическа енергия в процесния имот обхваща фактури за периода 13.02.2009 г. – 25.04.2014 г. Съобразно Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк. д. №3/2011 на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на ищеца-електроснабдително дружество се явяват периодични плащания и по отношение на тях се прилага тригодишна давност.

Задълженията за заплащане на режийни разноски, каквито са тези за електрическа енергия, се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ пр.3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 134 от 01.07.2013 г. по търг. д. № 135/2011 г. на Върховен касационен съд, така и ТР № 3 от 18.05.2012 г. ОСГТК на ВКС). При това положение към датата на предявяване на исковата молба – 18.09.2025 г., задължението за главница е било погасено по давност.

Аргументът на ответника, че давност не е текла за вземането на основание чл. 13, ал. 5 от Общите условия, тъй като ищецът е препятствал събирането на вземанията, съдът намира за неоснователен. На първо място, основанията за прекъсване на давността произтичат единствено от закона (чл. 116 ЗЗД), като неуведомяването за промени в обстоятелства, свързани с вземането не е сред тях. Освен това не може да се приеме, че ищецът е препятствал събирането на вземането, тъй като очевидно ответникът не е предприел действия в тази насока над 10 години нито срещу И П И, нито срещу неговите наследници, които лесно биха могли да бъдат открити в рамките на съдебен процес.

На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главното вземане, се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания като лихви, дори и давността за тях да не е 2 изтекла. Следователно претендираното от ответника вземане за мораторна лихва върху главницата също е погасено по давност.

По изложените доводи съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на главница по фактури, издадени в периода 13.02.2009 г. – 25.04.2014 г. в размер на 406, 76 евро с левова равностойност 795, 55 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 631, 21 евро с левова равностойност 1234, 54 лв. за периода от 14.02.2009 г. до 05.08.2025 г. следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 51, 13 евро платена държавна такса. В полза на адв. Г.. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер на 200 евро. Съдът намира, че това е справедливият размер на възнаграждението по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с недължимост на суми за комунални услуги. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Н.. 4“, БЛ..., вх. А, ет.., ап.., срещу „Е..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..” №.., сграда „И..“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. П. П., ЕГН **********, не дължи на „Е..” ЕАД, ЕИК .., сумата от 406, 76 евро с левова равностойност 795, 55 лв., представляваща главница за потребена електроенергия по фактури, издадени в периода от 13.02.2009 г. до 25.04.2014 г., по партида с клиентски номер ... (стар кл. номер ..), открита за имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Н.. 2“, бл.. вх.., ет. 7, и сумата от 631, 21 евро с левова равностойност 1234,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.02.2009 г. до 05.08.2025 г.

ОСЪЖДА „Е..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Ц..” №.., сграда „И..“, да заплати на М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Н..

4“, БЛ..., вх. А, ет.., ап.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51, 13 евро разноски в производството.