Решение № 40 от 20.03.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Девня, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20223120100837 по описа за 2022 година

Предявени са искове от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:

103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от : Пламен Стефанов, Яна Д.а, Георги Коршия, чрез пълномощник адв.Н.Б. от АК Варна срещу С.

И. Т., ЕГН:********** с адрес: гр.Д., ул.“Х. Б.“ №*, обл. Варна с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски №1100121154 във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен под абонатен №******* находящ се на адрес: гр.Д., ул.“Х. Б. №*, обл. Варна, като отношенията между страните се регламентират от ОУДПЕЕ на „Е. ОН България Продажби”АД и ОУПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“АД. Твърди , че на 04.05.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в адреса на ответника, като за проверката бил съставен КП.Твърди , че в невизуализирания регистър на устройството се установява доставено количество ел.енергия , което не е заплатено.Твърди също така , че при изследване на устройството се установява вмешателство в софтуера му , което има за цел част от 1 консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. Твърди се още, че по издадена по ч. гр. дело №558/2022 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането. С оглед на изложеното ищецът предявява своята претенция с настоящия иск като твърди , че реално консумирана ел.енергия натрупана в скрития регистър за периода от 05.05.2017г. до 04.05.2018г. е 3 729.01 лв. , а мораторната лихва за периода от изпадането в забава на длъжника-08.06.2019г. до 13.05.2022г. е в размер на 1081.40 лв.Моли за уважаване на иска. Твърди, че до подаването на исковата молба дължимите суми по фактурите не са заплатени. Претендира сторените в производството разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ответника, в който се оспорват изцяло исковете, като се сочи, че е са недопустими, като се твърди , че е невъзможно да има за плащане посоченото количество енергия. В с.з. страните редовно призовани се явяват.

В представено по делото писмено становище ищецът, чрез своя процесуален представител – адвокат заявява, че поддържа исковата претенция изцяло, счита исковете за доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи в пълен размер. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен процесуален представител- адв.Р. С. от АК Варна , която в устните състезания заявява, че не е доказано изразходването на количеството ел.енергия посочено в ИМ.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело №558/2022 г. по описа на ДРС, ищецът в настоящото производство – „Енерго Про Продажби“ АД подал на 30.05.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за потребена , но неотчетена и незаплатена ел. енергия на стойност 3 729.01 лв. главница и 1081.40 лв. мораторна лихва за периода от 05.05.2017г. до 04.05.2018г., за обект, 2 находящ се на адрес: гр.Д., ул.“Х. Б.“ №*, с клиентски номер във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен под абонатен №**** . Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №354/03.06.2022 г. в полза на дружеството за сумата от 3729.01 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия в обекта и мораторната лихва в размер на 1081.40 лв., считано от датата на падежа на съответната фактура , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2022г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски.

В хода на съдебното следствие са назначени съдебно техническа и комплексна съдебно – техническа и софтуерна експертиза.По делото е представена справка за потреблението от клиентски номер 1100221793 към дата 04.05.2018г. и извлечение за фактури и плащания към същата дата.

Представени са и Общите условия на дружеството, действали през процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК и е процесуално допустим.

По основателността на иска: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Правоотношенията между ищцовото дружество, като електроразпределително дружество и ответника, като краен потребител на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то 3 правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката и от Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към датата на предоставяне на енергията на ответника. В чл. 4 ал.1 от Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“АД, което ползва ел. енергия в домакинството си и закупува същата от „Енерго – Про Продажби“ АД. В случая облигационната връзка между страните безспорно е доказана, като по делото не е представено доказателство през процесния период собственик или ползвател в обекта да е било друго лице. Напротив, видно от представените писмени доказателства от ищеца е, че в информационната система на ищцовото дружество като потребител за процесният обект е бил вписан именно ответникът в качеството му на собственик на имота, в който ще ползва ел. енергия. Правното основание, от което произтичат вземанията е чл. 17 т.2 от Общите условия, който гласи, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. По делото не се оспори и че през този период реално е било доставено и потребено отчетеното количество ел. енергия, остойностена с процесните фактури. При това положение цената за ползваната ел. енергия и съответно таксата за включване се дължат от ответника, поради което главния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.

Във връзка с направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника ,че С. И. Т., ЕГН:********** , не е могъл да изразходва количеството ел.енергия посочено в ИМ тъй като то е твърде голямо и надвишава обичайното потребление многократно ,са назначени съдебно - техническа , а в последствие и комплексна съдебно – техническа и софтуерна експертиза.В заключенията и по двете експертизи се твърди , че КП за техническа проверка отразява действителното фактическо положение.Безспорно се установява , че в имота на ответника е консумирана ел.енергия , която не е заплатена.Установено е също така , че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера.Установено е наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 0020663.128 кв.ч, която не е 4 визуализирана на дисплея на устройството.Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър , който не се визуализира на електромера.

Предвид изхода на делото ответникът дължи на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни разноски в исковото производство в доказан общ размер на 1583.16 лева, от които 199.16 лева заплатена държавна такса в исковото и заповедното производство, 734 лева адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство и 650 лева възнаграждение за вещи лица в исковото производство.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор.

Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното производство в размер на 146.21 лв., от които 96.21 лв. за държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ

СТРАНИТЕ, че ответникът С. И. Т., ЕГН:********** с адрес: гр.Д., ул.“Х. Б.“ №*, обл. Варна ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г" сумата от 3 729.01 лева, представляваща главница за потребена но незаплатена ел. енергия в обекта по фактура, издадена за периода от 05.05.2017 г. до 04.05.2018 г. за обект с клиентски №******* във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен под абонатен №******* находящ се на адрес: гр.Д., ул.“Х. Б.в“ №* и сумата от 1081.40 лв., представляваща мораторната лихва за периода от 08.06.2019г. до 13.05.2022г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №354/03.06.2022 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №558/2022 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН:********** с адрес: гр.Д., ул.“Х. Б.“ №*, 5 обл. Варна

ДА ЗАПЛАТИ на на „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:

103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г" сумата от 1583.16 лева /хиляда петстотин осемдесет и три лева, 16 ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6