Решение № 4133 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100512554 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №8344/20.07.2022 г., постановено по гр. дело № 28155/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 127 състав е отхвърлен предявеният от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ответника „З.К.Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6 408,22 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. за ПТП, настъпило на 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 20.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с която същото се обжалва като неправилно и необосновано. Въззивникът заявява, че по делото е било доказано по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на регресното право. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.

„БМВ“, рег. №******* – Е.М.. В жалбата се излага становище, че причина за ПТП е станало поведението на водача на товарен автомобил „Щаер“, рег.

№*******, който в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е предприел маневра презастрояване от лява лента в дясна лента за движение.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „ЗК Лев Инс“ АД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина, която се презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество.

Спорен момент между страните по производството е механизмът на настъпилото ПТП, за което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата участници в ПТП - водача на л.а. „БМВ“, рег. №******* и водача на товарен автомобил „Щаер“, рег. №*******, настъпило на 2

05.08.2020 г., който е и подписан от същите.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В случай, че фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена както в цитираното решение на ВКС №15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., така и в решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО и др.

В настоящия случай обаче следва да се има предвид, че предмет на настоящото производство е регресна претенция на застраховател по застраховка „Каско“ срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Страни по делото не са преките участници в ПТП, респективно прекият причинител на вредата и пострадалото лице, а техните застрахователи, които имат качеството на трети лица по отношение на възникналото между тях деликтно правоотношение. Поради което същите не могат да бъдат обвързани от волеизявленията на водачите, обективирани в протокола за ПТП или други документи, приложени към него. Поради изложените съображения настоящият въззивен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е привто, че съставеният между двамата участници в произшествието протокол има доказателствена сила относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Не могат да бъдат противопоставяни на застрахователя по застраховка „каско“ и депозираните от застрахованото лице допълнителни пояснения във връзка с настъпилите щети в смисъл, че същото е навлязло по-рано в лентата за завиване на ляво и е попаднало в мъртвата точка на товарния автомобил. Същите имат характер на свидетелски показания, депозирани в писмена форма, които не са допустими в гражданския процес. Свидетелката Е.М. е депозирала свидетелските си показания пред съда в устна форма по реда на чл. 163, вр. чл. 25 ГПК, които единствено могат да бъдат ценени в настоящия процес.

Както беше посочено, един от основните елементи на фактическия състав по чл. 411 КЗ е да се докажат причинените вреди. В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.08.2020 г., около 13:30 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие между описаните по – горе моторни превозни средства, за което е съставен двустранен протокол за ПТП от участвалите в инцидента водачи. Ищцовото дружество поддържа, че пътният инцидент е възникнал вследствие на виновно поведение на шофьора на товарния автомобил, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при неправилно извършена маневра за престрояване, ударил лекия автомобил. Ищецът е описал следните материални щети, настъпили в 3 причинно-следствена връзка с деянието: увреждане на преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляво странично огледало, предна лява колона, лайсна предна лява врата и др.

Настоящата въззивна инстанция намира, че така описаният в исковата молба механизъм на П Т П не се установява от събраните по делото доказателства. На първо място, съгласно свидетелските показания на св. Е.М., същата непосредствено преди възникване на инцидента е управлявала автомобила в лявата пътна лента на платното, а движещият се в дясната пътна лента товарният автомобил е навлязъл в лявата лента. Така описаният от свидетеля механизъм не кореспондира с описаните от застрахователя вреди в лявата част на автомобила.

На следващо място, съгласно заключението на вещото лице по съдебна авто-техническа експертизата се изяснява, че от приложения снимков материал по делото е видно, че уврежданията по лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, са от лявата страна на автомобила, а съгласно данни от протокола за ПТП, който е съставен с участието на водача на застрахования автомобил и дадените от същия свидетелски показания – щетите са от дясната страна на автомобила. Становището на вещото лице е, че констатираните от застрахователя увреждания не биха могли да възникнат по описания от водача начин. Така твърденият от ищеца механизъм не се подкрепя от предложения от вещото лице първи вариант на експертиза. По отношение на изготвения от вещото лице втори вариант на експертизата, настоящата въззивна инстанция намира, че не може да бъде кредитиран, тъй като същият не кореспондира с останалите доказателства по делото, нито с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

По изложените съображения не може да се направи еднозначен извод, че претендираните с исковата молба щети са настъпили именно в резултат на процесното ПТП с участието на товарен автомобил „Щаер“, рег. №*******.

Ето защо съдът приема, че с оглед събраните по делото доказателства ищецът не е провел пълно и главно доказване на механизма на ПТП, поради което предявеният иск с правна квалификация чл.411 от КЗ е останал недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изложеното и при съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна. Същата пред въззивния съд е представлявана от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8344/20.07.2022 г., постановено по гр. дело № 28155/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 127 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5