Решение № 2074 от 05.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2074 гр. Варна, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110107532 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. ***– ***и Д. ***К. срещу Ж. С. С., с която

- е предявен иск с правно осн. чл.124 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците са собственици при равни части на Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. ***с площ от 1195 кв.м., вид на териториятаурбанизирана, НТП- ниско застрояване / 10 м./ и граници: ПИ **** на основание давностно владение.

- е направено искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност *** на нотариус ***, с рег. номер*** с район на действие – Районен съд- Варна, който нотариален акт е вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. номер ***, дело *** в частта за 1/3 ид.ч. от 1170/1195 ид.ч. от поземлен имот с идент. ***по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. ***с площ от 1195 кв.м , на които части ответницата е призната за собственик с този нотариален акт / уточнителна молба от 22.12.2023г./.

Ищците в исковата молба твърдят, че двамата владеят процесния имот от 2007г. необезпокоявано и без прекъсване до настоящия момент. През целия период са почиствали, обработвали и ползвали имота, като никой не е предявявал претенции пред тях за имота.

Поставили са ограда в имота. Считат, че са придобили имота по давност и в съсобственост с оглед владение от 2007 г. до датата на исковата молба. Случайно разбрали, че ответницата и нейни роднини се сдобили с констативен нотариален акт, а впоследствие роднините й си прехвърлили дяловете на нея. Оспорват ответницата или нейни праводатели да са владели имота от 2007 г. насам. Твърдят, че имотът не е общинска или държавна собственост. Искат уважаване на претенцията.

В депозирания от ответника отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, същата се оспорва. Излага се, че имотът е владян непрекъснато и необезпокоявано от нейното семейство и нея в периода от 2003-2004 г. до 2023 г. Сочи, че баща й **** владял имота до смъртта си през 2020 г., а тя и брат й –*** също го владеели. Уточнява, че процесният имот е съседен на ПИ ***, на който семейството й е собственик и в който то е построило жилищна сграда с множество самостоятелни обекти на собственост. Сочи, че ищцата притежава апартамент в построената от семейството й сграда, а ищеца- не притежава. Излага, че процесният имот е ползван за складиране на строителни материали 1 при осъществяване на строителството на сградата в ПИ с идент. ***, а след завършване на строителството имотът е почистен, ограден и поддържан от семейството й и от нея. През 2014 г. баща й предприел действия за снабдяване с КНА върху процесния имот, като установил, че Община Варна е съставила АОС за имота. С влязло в сила решение по отрицателен установителен иск заведен от баща й срещу Община Варна / гр.д. 9685/2018 г. по описа на ВРС, 18 състав/ било прието за установено, че Община Варна не е собственик на 1170/1195 кв.м. ид.ч. от имота, като в рамките на това производство били събрани доказателства, че имотът е бил част от нива от 10 дка., бивша собственост на ***, възстановен с решение на ПК-Варна на негови наследници, които след постановяване на решението на ПК отстъпили владението на баща й. Излага, че след влизане в сила на решението по гр.д. 9685/2018 г. по описа на ВРС е подала заявление за прекратяване на съсобствеността с Община Варна по реда на чл.36, ал.1 от ЗОС.

Сочи, че баща й починал през 2020 г., а през 2022 г. тя, майка й и брат й се снабдили с КНА**** на Аг. по вписванията при равни квоти в съсобствеността на 1170/1195 кв.м.ид.ч., след което с договори за дарение брат й и майка си се разпоредили в нейна полза всеки със своята 1/3 ид.ч. и тя е едноличен собственик на сочените ид.ч. Посочва, че на останалите 25/1195 ид.ч. собственик е Община Варна.

Излага, че на 20.03.2023 г. по нейно искане имотът е трасиран. Сочи, че през м.04.2022 г. установила, че поставената от семейството й ограда е открадната, за което подала жалба в полицията. През м.04 и м.05.2023 г. посетила имота, като на място били ищците, които я заплашвали и гонили от имота, била поставена табела с името на Д. К. и те били премахнали оградата.

В обобщение твърди, че ищците не са упражнявали владение върху имота, а опитите да установят такова са били отблъсквани след узнаването им от ответника. Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК.

Доказателствената тежест: съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва:

В тежест на ищците е да установят, че са придобили право на собственост върху процесния имот, като са упражнявали давностно владение т.е осъществявана явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт в период от поне 10 години с намерение за своене на имота и конкретно, че считано от 2007 г. са почиствали, обработвали и ползвали имота, поставили са ограда в имота.

В тежест на ответника е да докаже наведените възражение: че тя и нейното семейство са упражнявали владение върху имота от 2003-2004 г. насам вкл. чрез складиране на строителни материали, почистване, поддържане и ограждане.

От фактическа страна:

Към отговора на исковата молба е представен препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от 25.02.2022 г., с който ответницата Ж. ***, нейната майка***. и брат й *** са признати при равни квоти за собственици на 1170/1195 кв.м. ид.ч. от ПИ с идент. ***. Видно от представен по нотариален акт от 05.10.2022 г. *** е дарил собствената си 1/3 ид.ч. от посочения имот на *** И., а последния с договор за дарение от 06.10.2022 г. Стоянка И. е дарила своите вече 2/3 ид.ч. на ответницата Ж. С..

Във връзка с твърденията на ответницата, че баща й бил собственик на съседния на процесния имот, а именно с идент. *** са представени договор за покупкопродажба на 1000 кв. м. от последния с купувач *** както и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност в полза на ***И. / родителите на ответницата/ за 126 кв.м. ид.ч. от ПИ с идент. ***.

Представено е разрешение за строеж 22/13.03.2008 г., издадено на ***. за изграждане на жилищна сграда в ПИ с идент. *** от 449,10 кв.м. С удостоверение 25/01.07.2010 г. е въведена в експлоатация жилищна сграда с 8 апартамента, 4 ателиета, 4 тавански помещения, изградена в този имот, като част от възложителите посочени в удостоверението са П. ***

Към отговора на исковата молба е представен писмен документ с автор ищцата П.

2

***, в който е посочено, че тя е живяла на квартира в кв. „***“, която се заплаща от *** в размер на 300 лв. за месеците м.09.2009г.-м.04.2010 г. и е отразено с нейн подпис, че наемът е платен.

Ответницата е представила 3 бр. свои жалби до РП-Варна касаещи нейно посещение в процесния имот на 07.05.2023 г. при което възникнал скандал с ищците и те не я допуснали в процесния имот.

Видно от представено постановление е спряно наказателно производсто по д.п.

98/2022 г. за престъпление по чл.194 НК за това, че на неустановена дата през м.02-03.2022 г. в гр. Варна били отнети чужди движими вещи- 15 м. оградна мрежа и 14 бр. колове от владението на ответницата с намерение притивозаконно да бъдат просвоени.

Във връзка с твърденията на ответницата, че баща й е упражнявал давност владение върху имота в цялост е приобщено гр.д. 9685/2018 г. по описа на ВРС. То е приключило с решение 60/11.01.2021 г. по гр.д. 4407/2019 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 1007 от 09.08.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 944/2019 г. по описа на ОС Варна, г.о., V състав, в частта, с която е отменено решение № 972 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 9685/2018 г. по описа на РС - Варна, 34-ти състав и вместо това е отхвърлен предявения от *** срещу Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на частта от имот с идентификатор ***по КККР на гр. *** извън територията, попадаща в улица в участъка на осови точки 326 и 327, с площ разликата над 26 кв.м. до 1 196 кв.м., при граници на целия имот: имоти с идентификатори *** и вместо това е признато за установено по предявения от Стефан Стойков Иванов срещу Община Варна отрицателен установителен иск, че Община Варна не е собственик на частта от имот с идентификатор ***, извън територията, попадаща в предвидената с ПУП-ПУР, приет с Решение на Общинския съвет на гр. Варна № 3409-7 по протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 г., улица в участъка на осови точки 326 и 327, с площ разликата над 26 кв.м. до 1 196 кв.м., при граници на целия имот: имоти с идентификатори 1***, като границите само на частта с площ 1 170 кв.м., която не е собственост на Община Варна са: имоти с идентификатори *** и улицата в участъка на осови точки 326 и 327, предвидена с ПУП-ПУР, приет с Решение на Общинския съвет на гр. Варна № 3409-7 по протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 г. и оставено в сила въззивно решение № 1007 от 09.08.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 944/2019 г. по описа на ОС - Варна, г.о., V състав в останалата част, с която е отменено решение № 972 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 9685/2018 г. по описа на РС Варна, 34-ти състав и вместо това е отхвърлен предявения от Стефан Стойков Иванов срещу Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на частта с площ 26 кв.м. от имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна, с.о. „Зеленика“, попадаща в предвидената с ПУП-ПУР, приет с Решение на Общинския съвет на гр. Варна № 3409-7 по протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 г., улица в участъка на осови точки 326 и 327.

По отношение на 25 кв.м. ид.ч. от процесния имот е представено писмо от Община Варна по делото, с което се излага че 25/1195 кв.м. ид.ч. от ПИ ***са общинска собственост, съгласно АОС 8217/19.03.2015 г. / на л.8 от гр.д.9685/2018 г. по описа на ВРС/.

Във връзка с подадено от ответницата, нейната майка и нейния брат заявление от 01.08.2022 г. за прекратяване на съсобственост по реда на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС чрез изкупуване от тяхна страна на частта на Община Варна – земя с площ от 25кв.м. ид.ч. заявителите са уведомени през м.01.2023 г., че е необходимо извършването на експертна пазарна оценка, за което дължат такса, като ответницата е представила доказателства за заплащане на дължимата такса на 09.01.2023г..

По искане на страните са разпитани общо петима свидетели – свид. Карагитлиева и свид.Петров по искане на ищците и свид. Андонов, Иванов и Инджов по искане на ответника.

В показанията си свид. Карагитлиева излага, че е собственик на съседния на ПИ ***/ по скица на л. 16 ПИ 1916, в който е построена от бащата на ответницата жилищната сграда, в която живеят ищците/ парцел 122 и къщата в него, където живее през пролетта и лятото.

Сочи, че П. била една от първите закупили апартамент в сградата, построена от бащата на ответницата въведена в експлоатация през 2008-2009 г. и я познава от 2006-2007 г. като не може да посочи точно за периода 2006-2009 г. дали я е виждала в процесния имот, а Д. дошъл по-късно в кооперацията- през 2011-2013 г. Сочи, че П. започнала да се грижи с мъжа 3 си Георги за процесния парцел през 2011-2012 г., а Д. се включил в почистването на имота може 2-3 години след това, или през 2012 г., когато отишъл да живее в кооперацията, но не може да посочи точна година. Сочи, че те запознали да разчистват терена, да косят тревата, Д. и Георги посадили преди около 10 години / спрямо датата на депозиране на показанията/ дървета в горната част на имота. Излага, че Д. и Георги всеки месец косят в имота. Разказва, че имотът е ограден- към пътя има метална ограда с метални пана и колчета, по границата с имот ПИ 1916 има ограда поставена при строежа на блока, а от другите две страни има по лека платнена ограда с колчета, като не е видяла кой е поставил оградата. Разказва, че процесния имот се поддържа, за да може децата на ищците да играят в него, като внучката също играе с тях там, за което иска разрешение именно от П. и Д.. Чувала е, че бащата на ответницата е заплащал наемна цена за жилище на П., но не знае за какъв период. Сочи, че при строежа на сградата в ПИ 1916 е разчистен само имота на строежа, но не и ПИ ****, който останал буренясал и по време на строежа на сградата. Сочи, че докато се строяла сградата в ПИ 1916 строителните материали се съхранявали в същия ПИ. Разказва, че не знае Ж. и семейството й да са обсъждали процесния имот или да ги е виждала в него.