Решение № 271 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110101417 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД против Ф. В. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 15025/2023 год. по описа на СРС, 35 състав.

Ищецът твърди, че между ответницата Ф. В. Д. и „фирма“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 21.12.2020 г., договор за лизинг от 21.12.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black“, договор за лизинг за базови аксесоари от 21.12.2020 г. с № 624078303, договор за лизинг за базови аксесоари от 21.12.2020 г. с № *********; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г. и договор за лизинг от 04.10.2020 г. за „ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge“; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г., договор за лизинг от 04.10.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Silver“ и договор за лизинг за базови аксесоари от 04.10.2020 г. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по възникналите облигационни правоотношения, вследствие на което договорите за мобилни услуги са прекратени едностранно от „фирма“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 15.02.2021 г. (за договора за лизинг - чл.

11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.

196 от Общите условия). Посочва, че към 25.02.2021 г. ответницата е имала задължения за преходни периоди в размер на 645,44 лева, обединени във фактура № **********/25.1.2021 г., фактура № 7316668895/25.2.2021 г. и фактура № 7317963250/25.3.2021 г. за клиентски номер **********, както и във фактура № 7315737480/5.2.2021 г, фактура № 7316935236/5.3.2021 г. и фактура № **********/5.4.2021 г. за клиентски номер *-**********, както и дължими лизингови вноски в общ размер на 941,01 лева, от които за период 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. сума в размер на 208,81 лева по договор за лизинг от 21.12.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black“, сума в размер на 52,63 лева по договор за лизинг от 21.12.2020 г. с № 624078303 за базови аксесоари и сума в размер на 51,30 лева по 1 договор за лизинг от 21.12.2020 г. с № ********* за базови аксесоари, сума в размер на 359,84 лева по договор за лизинг от 4.10.2020 г. за „ACCESSORIES APPLE AirPods 2nd Gen Wireless Charge“ и за период 25.04.2021 г. – 24.05.2021 г. сума в размер на 231,03 лева по договор за лизинг от 04.10.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Silver“ и сума в размер на 37,40 лева по договор за лизинг от 4.10.2020 г. за базови аксесоари. Сочи, че като последица от неизпълнението на договорните задължения на ответницата били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 804,52 лева, Посочва, че клаузите за неустойка били уредени в сключените между страните договори (чл. 11), като неустойката не надвишавала сумата от три стандартни месечни абонаментни такси.

Заплащането на разлика в цената на процесните устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите по вина на потребителя.

Ето защо ищецът „фирма“ ЕАД моли съда да признае за установено, че ответницата Ф. В. Д. му дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер от 2390,90 лева, от която: сумата от 111,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 21.12.2020 г., дължими за период 05.01.2021 г. 04.04.2021 г.; сумата от 326,43 лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 21.12.2020 г., от която неустойка в размер на 118,19 лева, представляваща три стандартни месечни вноски и неустойка в размер на 208,24 лева, представляваща вземане за разликата между стандартната цена на предоставеното устройство „SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black“ и преференциалната обща лизингова цена по сключения договор за лизинг за същото; сумата от 241,78 лева, представляваща лизингови вноски за период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г. по договор за лизинг от 21.12.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black“; сумата от 60,94 лева, представляваща лизингови вноски за период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г. по договор за лизинг за базови аксесоари № 624078303 от 21.12.2020 г.; сумата от 59,40 лева, представляваща лизингови вноски за период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г. по договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 21.12.2020 г.; сумата от 155,13 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г., дължими за период 05.01.2021 г. 04.04.2021 г.; сумата от 99,01 лева, представляваща неустойка (в размер на три стандартни месечни вноски) при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г.; сумата от 427,31 лева, представляваща лизингови вноски за период 05.01.2021 г. – 04.05.2021 г. по договор за лизинг от 04.10.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Silver“; сумата от 214,20 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г., дължими за период 25.12.2020 г. - 24.04.2021 г.; сумата от 379,08 лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 08.12.2020 г., от която неустойка в размер на 124,98 лева, представляваща три стандартни месечни вноски и неустойка в размер на 254,10 лева, представляваща вземане за разликата между стандартната цена на предоставеното устройство „SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Silver“ и преференциалната обща лизингова цена по сключения договор за лизинг за същото; сумата от 271,80 лева, представляваща лизингови вноски за период 25.12.2020 г. – 24.05.2021 г. по договор за лизинг от 04.10.2020 г. за „SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Silver“, както и сумата от 44 лева, представляваща лизингови вноски за период 25.12.2020 г. – 24.05.2021 г. по договор за лизинг за базови аксесоари от 04.10.2020 г., ведно със законна лихва от 2

22.03.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 15025/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ф. В. Д., с който оспорва изцяло исковите претенции. Оспорва да е ползвала мобилни услуги по процесните договори, както и че ищецът е бил изправна страна по същите. Оспорва като недоказано, че мобилният оператор е предоставял на ответницата мобилни услуги в уговореното количество и качество, както и че е осигурил достъп до мобилната мрежа за срока на процесните договори. Счита, че представените от ищеца данъчни фактури не доказвали осъществено от ответницата потребление на мобилни услуги, тъй като същите представлявали частни свидетелстващи документи и като такива обективирали изгодни за техния издател обстоятелства. Оспорва исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя, доколкото не било доказано, че ищецът е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, респективно липсвало негово волеизявление в този смисъл. Посочва, че на ответницата не бил предоставен нито един приемо-предавателен протокол за процесните устройства, респективно липсвали доказателства, че лизинговите вещи са й били предадени от ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че по реда на чл. 422 ГПК е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдените договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договорите, уговорените размери на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че за процесния период е изпълнявал задълженията си по договорите по предоставяне на ответницата на мобилни услуги.

По делото е представен Договор за мобилни услуги от 21.12.2020, сключено между ищеца и Ф. В. Д. – ответник, по силата на което ищецът се е съгласил да предостави на ответника услуга по абонаментен план Тотал+ за срок от 2 години за предпочетен номер: 359*********, а ответникът се задължил да заплаща месечен абонамент в размер на 36,99 лева на месец за първите 24 месеца и сумата в размерна 41,99 лева на месец след изтичане на първоначалния срок на договора.

От представените по делото доказателства се установи, че е налице валидно правоотношение между страните по договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за предпочитан номер 359*********, с абонаментен план Тотал+, по който ищецът е предоставил на ответника твърдените мобилни услуги.

По делото е представено и допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 08.12.2020 г. с фиксиран номер 359********** сключено между ищеца и Ф.

В. Д. – ответник, по силата на което ищецът се е съгласил да предостави на ответника услуга по абонаментен план Тотал+ за срок от 2 години, а ответникът се задължил да заплаща месечен абонамент в размер на 30,99 лева на месец за първите 24 месеца и 3 сумата в размерна 34,99 лева на месец след изтичане на първоначалния срок на договора.

От представените по делото доказателства се установи, че е налице валидно правоотношение между страните по договор за мобилни услуги от 08.12.2020 г. за предпочитан номер 359**********, с абонаментен план Тотал+, по който ищецът е предоставил на ответника твърдените мобилни услуги.

По делото е представено и допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 08.12.2020 г. с фиксиран номер 359********** сключено между ищеца и Ф.

В. Д. – ответник, по силата на което ищецът се е съгласил да предостави на ответника услуга по абонаментен план Тотал+ за срок от 2 години, а ответникът се задължил да заплаща месечен абонамент в размер на 49,99 лева на месец за първите 24 месеца От представените по делото доказателства се установи, че е налице валидно правоотношение между страните по договор за мобилни услуги от 08.12.2020 г. за предпочитан номер 359**********, с абонаментен план Тотал+, по който ищецът е предоставил на ответника твърдените мобилни услуги.

Месечната такса в случая представлява абонамент и се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни вноски за ползване на услугите до размера на месечната такса от 110,97 лева по абонаментен план Тотал+ за предпочетен номер 359********* за периода 05.01.2021 г. - 04.04.2021 г. Тъй като погасяване на това задължение не се установява, искът се явява доказан по основание до размера от 110,97 лева. Не се установява по делото предоставяне на услуги за разликата над 110,97 лева до пълния претендиран размер от 111,89 лева, поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.