Решение № 461 от 22.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Н. Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502215 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 49/26.04.2023г. на СОС, III първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 65/22г. в частта, в която са уважени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Не са взети предвид събраните по делото доказателства. Счита, че при трудова злополука, за каквато е признат станалия с ищеца инцидент, правата му за претърпените неимуществени вреди се уреждат по чл.200 от КТ. Не са доказани всички предпоставки, при които да се ангажира отговорността му.

Със сключения договор за преместване на технологично оборудване между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД, първото дружество е възложило на второто като изпълнител, да извърши демонтаж на това оборудване и складово стопанство на обект, находящ се в с. Горна Малина. Не неизпълнение на задълженията на „Арбал“ ЕООД е причинило неимуществени вреди на Р. М., а действията на служители на изпълнителя, 1 които са извършили демонтаж на метални решетки, изпълняващи функцията на подова конструкция, както и неправилният им последващ монтаж без спазване на изискването за неподвижност. Това е установено и от заключението на приетата техническа експертиза. Приетите от първоинстанционния съд нарушения на задълженията на служители на „Арбал“ ЕООД са били вменени на такива на „Стийл Проджектс“ ООД в качеството му на работодател. Установено, че на всички работници, включително и на ищеца, е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве на работа, както и че периодично е извършван такъв.

Затова жалбоподателят счита, че не е налице причинна връзка между твърдените бездействия на служители на „Арбал“ ЕООД и понесените от ищеца болки и страдания.

Липсват основания за ангажиране на отговорността му като застраховател. Неправилен е изводът на съда, че въпреки, че неправилният монтаж на подовата конструкция да е пряка причина за инцидента, то той би могъл да бъде предотвратен при условие, че служители на „Арбал“ ЕООД са спазили договорните си задължения. В жалбата се поддържа, че дори служители на последното да са нарушили клаузи от договора, то при деликт не може да се приеме, че самото неизпълнение е в причинно-следствена връзка с вредата. В случая има специално изключение от предоставеното застрахователно покритие по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, уговорено в чл.6, т.2 от Общите условия, които са неразделна част от застрахователния договор. Въззивникът сочи, че Р. М. е предявил претенция по чл.200 от КТ срещу работодателя си, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. Моли, при условията на евентуалност, да се намали присъденото по настоящото дело обезщетение с това, определено по чл.200 от КТ. Счита, че това, което е определено от СОС е в завишен размер. Неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа възражението си по чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Р. М. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

2

Третото лице помагач „Сспирит“ ЕООД в депозиран писмен отговор, счита подадената въззивна жалба за основателна.

Останалите трети лица помагачи не вземат становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 във вр. с чл.469, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ. В исковата молба ищецът Р. М. твърди, че на 24.03.2021г. е сключен договор за преместване на технологично оборудване между „Сспирит“ ЕООД като възложител и „Арбал“ ЕООД като изпълнител. На 06.04.2021г. е сключен договор между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД като подизпълнител. Последният е следвало да извърши демонтажните работи, възложени на „Арбал“ ЕООД, но под неговото ръководство и контрол. Това е договорено в чл.4.1, чл.4.4, чл.4.5 чл.3, ал.2 и чл. 3, ал.3 от договора. На 20.04.2021г. „Стийл Проджектс“ ООД е наело по трудов договор ищецът. Със заповед за командировка от 03.09.2021г. той е бил командирован на обекта в с. Горна Малина за периода от 07.09.2021г. до 17.09.2021г. При извършване на възложените му СМР докато се е придвижвал по метални решетки, демонтирани от служители на работодателя, е паднал от 7, 30 метра височина . Инцидентът е станал, когато ищецът заедно с В. Т. са изнасяли хладилник като част от дейностите по демонтаж на технологично оборудване. Поради компрометираната решетка на пода ищецът е паднал, в резултат на което е получил телесни увреждания: тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на основата на черепа, фрактура в дясно темпорално и в дясно париетално, контузия на мозъка, травматичен САК, фрактура на зигоматичната кост в дясно, фрактура на десен максиларен синус, фрактура на дясно бедро, фрактура на лява гривнена става.

Пострадалият е бил приет в лечебното заведение в коматозно съС.ие. Вече седем месеца е в болнични, има поС.на нужда от грижата и помощта на близките си, тъй като не може да се обслужва сам. Инцидентът е приет за трудова злополука. Ищецът сочи, че неустановени работници на „Стийл Проджектс“ ООД са нарушили правилата за здравословни и безопасни условия на труд и не са му осигурили такива. Неустановени служители на „Арбал“ ЕООД също са нарушили правилата за здравословни и безопасни 3 условия на труд и също не са му осигурили такива. Счита, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД по отношение на застрахованото при ответника дружество по валидна към датата на инцидента застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“. С писмена претенция от 16.12.2021г. е поискал от „ЗАД Армеец“ АД да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но му е било отказано. Позовава се на ППВС № 17/18.11.1963г. и счита, че организацията на работата, контролът и ръководството по извършваната от „Стийл Проджектс“ ООД дейност е бил осъществяван от „Арбал“ ЕООД. Ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата на чл.12, ал.1, т. 6 от договора като противоречаща на императивната разпоредба на чл.49 от ЗЗД.

Затова моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 300 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва върху нея, считано от 16.12.21г. до окончателното й изплащане.

В депозиран писмен отговор в срок „ЗАД Армеец“ АД оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Неоспорва наличието на застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ със застрахован „Арбал“ ЕООД. Оспорва отговорността на „Арбал“ ЕООД. То не носи гаранционно – обезпечителна отговорност във връзка с настъпилата трудова злополука. Оспорва причинно- следствената връзка между осъществяваните демонтажни действия и настъпилите телесни увреждания. Оспорва своята пасивна легитимация като заявява, че в случая не става въпрос за строителна дейност и обектът, където са извършвани демонтажни операции няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ.

Приложените договори не са такива за строителства и страните по тях не са участници в строителството. Позовава се на чл.171 от ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството и ОУ по застраховката. Застрахователят покрива риска от възникване на отговорност на строителя към нормативно определен кръг лица за цялостното изпълнение на строителството. Ответникът поддържа, че не осигурява покритие срещу отговорност по чл.49 от ЗЗД. Застрахованото дружество не е контролирало и организирало работата на обекта. Оспорва клаузата на чл.12, ал.1, т.6 от договора да е нищожна. Сключената застраховка не покрива изплащането на обезщетение за вреди, нанесени на 4 собствени служители или работници. Ответникът счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск срещу него. Той има възможност да потърси обезвреда по чл.200 от КТ. Оспорва наличието на противоправност в действията на „Арбал“ ЕООД. Твърди, че събитието не е резултат от дейността на застрахованото дружество, а от други фактори, включително дефект на металната конструкция на обекта. Оспорват се фактическите твърдения в исковата молба, механизма на настъпване на злополуката и се твърди, че е налице случайно събитие.

Оспорва се размерът на претендираните неимуществени вреди. Застрахователят прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се е намирал неправомерно на металната конструкция и не е положил дължимото внимание при придвижването си по нея да не падне Позовава се на ТР № 45/1990г. на ОСГК на ВКС.

По делото като трети лица помагачи са конституирани „ Сспирт“ ЕООД, „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД. Първите две не са депозирали отговор на исковата молба.

„Стийл Проджекст“ ООД е депозирало писмено становище, в което заявява, че е пасивно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.200 от КТ. Твърди, че няма сключен застрахователен договор със „ЗАД Армеец“ АД. По иск на ищеца с правно основание чл.200 от КТ пред РСВарна е образувано гражданско дело № 9942/23г. Поради това моли производството по делото да бъде прекратено. Към становището са представени писмени доказателства- трудов договор с ищеца, длъжностна характеристика, Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве, в която фигурира името на Р. М. с дата 21.04.2021г.

Не се спори, че между „Сспирит“ ЕООД като възложител и „Арбал“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за преместване на технологично оборудване и складово стопанство на 20.03.2021г. с приложения , които са неразделна част от него.

Безспорно е, че между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД е сключен договор за преместване на технологично оборудване и складово стопанство на 06.04.2021г.

На 20.04.2021г. е сключен трудов договор между „Стийл Проджектс“ ООД и Р. М.. На същата дата на работника е връчена длъжностна 5 характеристика за длъжността „работник строителство“. От протокол за постъпване на работа към трудовия договор, се установява, че той е постъпил на работа на 21.04.2021г. Във връзка с нея е представен изпитен протокол за обучение № 17/21.04.2021г на ищеца, декларация от 21.04.2021г. от него, служебна бележка, от която се установява, че на Р. М. е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Ищецът е декларирал, че е запознат с правилата за безопасност на труда – декларация от 21.04.2021г., извлечение от книга за ежедневен инструктаж на Р. М. на 09.09.2021г., копие от протокол за получено работно облекло от ищеца.

Не се оспорва, че на 09.09.2021г. е станала злополука с Р. М., при която е получил телесни увреждания, призната за трудова с разпореждане № 510403-203/15.11.2021г., влязло в сила на 04.12.2021г. Във връзка с това е представена декларация за трудова злополука от 17.09.2021г., протоколприложение № 4 от 14.09.2021г., изготвен от работодателя, протокол от 25.10.2021г., изходящ от ТП- София област-НОИ.

Не се оспорва, че на 16.12.2021г. ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 23.03.2022г. застрахователят е отказал да определи и изплати такова.

Не е спорно, че Р. М. е изпратил писмена застрахователна претенция до „Дженерали застраховане“ АД, застраховател на работодателя, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 12.01.2022г. дружеството е отказало да определи и изплати такова.