Решение № 3026 от 20.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6972/2023
- Вид
- Решение № 3026
- Подписан
- 20.05.2024
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.6 · Закон за закрила на детето
- чл.21, т.15 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.146, ал.1, изр.2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3026 гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Л. Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100506972 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Ц. Р. – К. срещу Решение № 13076/18.11.2022 г. по гр.д. № 49385/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията й с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето А. Л.П., родено на ******* г., местоживеенето на малолетното да бъде определено при нея, да бъде разписан режим на лични отношения на бащата Л. Б. П. с детето А. съгласно посоченото във въззивната жалба и последният да бъде осъден да заплаща на дъщеря си А. месечна издръжка в размер на 350 лева. Претендирано е присъждане на разноски, сторени в първоинстанционното и във въззивното производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л. Б. П. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Изразява становище по доказателствените искания на въззивника, прави доказателствени искания и претендира сторените пред въззивния съд разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно 1 обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:
С Решение № 13076/18.11.2022 г. по гр.д. № 49385/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето А. Л.П. е предоставено на неговия баща Л. Б. П., при когото е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на майката Б. Ц. Р. – К. с детето (всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, по три дни през зимната и пролетната ваканции и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата) и същата е осъдена да заплаща на малолетната А. месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на пълнолетие или до промяна обстоятелствата, при които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и е осъдил Р. – К. да заплати на СРС държавна такса от 255,60 лева върху определения размер на издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от ******* г. се установява, че страните са родители на роденото на ******* г. дете А. Л.П..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от месец март 2020 г. и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Б. Ц. Р. – К. поддържа искане за възлагане на родителската отговорност по отношение на детето А. на нея и определяне на местоживеенето на малолетната при нея, доколкото подрастващата има специални нужди, трябва да посещава логопед и психолог, да ползва подкрепа на ресурсен учител и й предстои рехабилитация с оглед диагностициране с двойна синостоза на горен крайник. Твърди, че разполага с плаващо работно време, което й позволява да организира и води детето на необходимите занимания, докато трудовите ангажименти на бащата не позволяват това. Последното е причина майката да не желае споделено упражняване на родителските права по отношение на детето. Заявява възможност да ползва при отглеждане на А. подкрепата на своя съпруг, с когото детето има изградени много добри отношения и когото възприема като „втори татко“. Споделя виждане, че подходящ за нуждите на детето е режим на лични отношения с бащата, който да включва виждане всеки първи петък от месеца до обедно време на следващата неделя, както и четиридесет дни през лятото и половината от празниците през годината, като детето редува същите при двамата родители.
Сочи, че месечните разходи за издръжка на детето възлизат на 400- 500 лева, поради което поддържа искане за определяне на дължимата от бащата издръжка в размер от 250 лева.
Отрича да е ограничавала контактите между въззиваемия и детето или да има намерение да стори това, декларира съзнаване на нуждите на подрастващата от двамата й родители. При изслушването си въззивникът не посочва актуален размер на месечните й доходи, твърди в същите да има спад, но заявява намерение да се върне на втора работа, с което би възвърнала доход от средно 2 000 – 2 500 лева.
2
При изслушването от въззивния съд въззиваемият Л. Б. П. споделя виждане, че подходящо за нуждите на детето е съвместно упражняване на родителските права от двамата родители, при което отговорността ще бъде поделя между тях, а А. да живее по петнадесет дни месечно при всеки от тях. Декларира, че при предоставяне нему на родителската отговорност детето следва да се вижда с майка си възможно най – често. При възлагане на родителските права на майката на свой ред желае често да вижда детето, включително поне четиридесет дни през лятото. Заявява трудова ангажираност в часовете между 07:00 часа и 14:00 часа през делнични, а в някои случай в дните събота и неделя. Споделя, че работата му изисква да е на разположение и в случай на нужда да се яви при повикване. За подходящ размер на издръжка за неотглеждащия родител намира този от 250 лева. Декларира месечен доход от средно 2 000 лева. Бащата посочва, че в дома му детето разполага с подходящо оборудвана стая, а той разполага с възможността при полагане на грижи за малолетната да ползва подкрепата на своята майка, с която живее.
Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че детето А. има известно забавяне в развитието, с дефицити в езиков план и в усвояването на училищните умения, както и затруднения в регулацията на емоциите и поведението. При подрастващата е установен малформативен синдром със синостоза на костите и на двете предмищници, с ограничение на движенията, но без данни за актуално телесно боледуване към датата на изследване. Направен е извод, че наличните при малолетната физически и психични дефицити и особености изискват специфична грижа в медицински и немедицински смисъл, пораждат нужда от помощ и подкрепа в изграждането на умения, адаптивни способности и академични знания. А. е намерена в добро емоционално състояние. Експертното изследване е констатирало наличие на родителски капацитет и при двамата родители, които имат положително отношение към дъщеря си, отнасят се с емоционално приемане и грижовност към нея. Вещите лица са обосновали налични при двамата родители възможности да осигурят на детето покриване на неговите базисни потребности, но поради особености в здравословното състояние на А. майката е тази, която в по-голяма степен и с повече разбиране отчита тези нужди и ги подсигурява, докато бащата не поставя акцент върху грижите, свързани с физическото развитие и здраве на малолетната. Майката в известна степен надценява уменията на детето, а бащата недооценява нуждите на А. от ясна структура, правила, граници и норми на поведение. Отчетена е привързаност на детето и към двамата му родители, но, типично за възрастта и пола му, основната фигура на привързаност за него е тази на майката. Малолетната харесва да прекарва време с баща си, но последният се затруднява да поставя и удържа ясни правила и граници пред детето, което е проблематично в контекста на по – незрялото поведение на детето, което среща трудности да разпознава и да се придържа към общи правила и изисквания. Експертите не установяват данни за отчуждение на детето от кого и да е от родителите му или поставяне на подрастващата в конфликт на лоялност. Експертизата е констатирала изградени подходящи взаимоотношения на А. с нейния брат Т., към когото е налице привързаност.
Подрастващата възприема съпруга на майката като авторитетна фигура, която се асоциира с 3 бащината роля, без това да обърква детето по отношение на това кой е баща му. С оглед възрастта и вродените особености на малолетната вещите лица са детернинирали като подходящо за нея да бъде отглеждана, на този етап от развитието си, основно от майката, тъй като е установена при А. потребност от предоставяната от майката среда и от поддържане на връзка и отношения с нея поради тяхната близост и привързаност.
Подчертана е необходимостта подрастващата да поддържа взаимоотношения и със своя баща. Експертите констатират, че към практикувания режим тя се е адаптира и се повлиява добре от него.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и в гореописаната си част същата не е оспорена от страните.
От разпита на вещите лица по делото се установява, че отчетените при детето особености и адаптацията към изпълнявания до момента режим на лични отношения не е пречка за осъществяване на по – разширен режим на контакти с бащата. Конкретизиране е, че заниманията на детето с логопед, психолог и ресурсен учител следва да бъдат продължени и дублирани у дома и прилагани в по – широк социален контекст. Изяснено е, че интелектуалното функциониране на детето е граничен тип, същото има по – ниски когнитивни възможности, по – значително изоставане в езиковото развитие и изразено изоставане в емоционален и социален план, чиято причина е неизяснена, но съществува потенциал за компенсирането им.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Люлин се установява, че основни грижи за детето понастоящем полагат майката и нейния настоящ съпруг, които задоволяват базисните нужди на А. и се ползват от подкрепата на родителите на пастрока й.
Подрастващата живее в едно домакинство със своята майка, нейния съпруг и едноутробния си брат Т., роден 08.02.2022 г. В дома им се поддържат добри хигиенно – битови условия и детето разполага със самостоятелна, оборудвана съобразно пола, възрастта и нуждите му стая. Малолетната има избран личен лекар, притежава необходимите имунизации, посещава първи клас в столичното 97 СУ „Братя Миладинови“. По време на социалното проучване майката е декларирала месечен доход в размер на 1 460 лева. Ангажираният социален служител е направил извод за изградена емоционална връзка между детето и неговата майка, за наличен при въззивника добър родителски капацитет, отсъствието на пречки за предоставяне на родителските права спрямо детето на този родител и определяне на режим на лични отношения на А. с баща й.
Въз основа на възложените от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ – Оборище се установява, че в спалното помещение в жилището на бащата има обособен кът за детето, в същото помещение е разположено второ единично легло за бабата на детето по бащина линия. Въззиваемият работи като санитар в операционен блок към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ и е предприел прекратяване на трудовия си договор с „Европът 2000“, където заемал длъжност „администратор склад - спедитор“. Бащата може да разчита при отглеждане на детето на своята майка при необходимост. При наблюдение върху 4 взаимоотношенията на детето и бащата е констатирана изградена емоционална връзка между им. Направени са изводи, че въззиваемият подпомага детето при подготовката му за училище при осъществявания режим на лични контакти всяка първа и трета седмица в месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че в периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г. детето А. е посещавало ДГ № 68 „Ран Босилек“ единствено на 08.02.2022 г., а в периода 03.05.2022 г. – 31.05.2022 г. няма посещения (виж служебни бележки от ДГ № 68 „Ран Босилек“ от 11.05.2022 г. и от 10.06.2022 г.). Същата има редовни за 2022 г. посещения веднъж седмично на платена логопедична терапия в Логопедичен център „АнМаВи“. В последното е констатирано при детето наличие на дисфазия на развитието (специфично езиково нарушение). Ползваните от детето логопедични услуги са заплащани през 2022 г. от бащата. От представената етапна епикриза от 28.08.2023 г., издадена от ГП СИП „Детско психично здраве“ ООД се установява, че на детето е поставена диагноза смесени специфични разстройства в психологичното развитие и други вродени аномалии на горен крайник. В изготвения през месец декември 2022 г. психологичен статус на малолетната А. е направено заключение, че тя има нужда от емоционална подкрепа, стабилност в семейната среда, развитие на когнитивните процеси, подпомагане в социалните умения и в следването на правила. В приетата по делото психологическа характеристика са застъпени констатации, че детето не проявява постоянство по отношение на учебно – възпитателната дейност.