Решение № 463 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500858 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 20 577от 20.10.2025 година от „МАКК“ ЕООД, ЕИК 103163594, чрез адв. Й. против отказ на ЧСИ Станчева да прекрати на производството по изп.дело № 694/2017 година.

В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази връзка се посочва, че конкретно за периода 11.03.2016 година до 11.03.2018 година, изпълнителни действия липсват, следователно отказът да се прекрати производството е редно да бъде отменен, като съдът да постанови, че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение, предвиден в чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Искането е съдът да отмени отказа, като незаконосъобразен.

С писмено становище „Енерго Про Продажби“ АД, чрез ю.к. Гочева намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и че липсва правно основание на база на което да се приеме, че е протекъл изискуемия двугодишен срок.

Съгласно мотивите на ЧСИ Станчева искането се явява неоснователно.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя „ЕОН България Продажби“ АД (тогава), постъпила на 11.10.2011 година в СИС при ВРС. С молбата за образуване са представени ИЛ против Длъжника/Длъжниците, с които е бил осъден да заплати на Взискател сумата от 5 248.50; сумата от 173.01 мораторна лихва; съдебни разноски в размер на 358.43 лева.

От материалите по делото става ясно, че от образуването му до момента са били извършени следните действия:

- на 27 август 2015 година е налице доброволно плащане от страна на Длъжника.

- на 02.08.2017 година делото е било изпратено на ЧСИ Станчева, също тогава са били изискани справки за налични банкови сметки.

- на 30.05.2019 година е постъпила молба от дружеството Взискател за нова справка в БНБ относно наличието на банкови сметки и настояване да бъдат запорирани същите.

- на 17.08.2021 година е постъпила молба от дружеството Взискател за извършване на изп.действия – справка за наличие на банкови сметки и запор върху тях.

- на 03.07.2023 година – също молба от Взискателя за откриване на банкови сметки и запор върху същите.

-на 26.03.2025 година - е постъпила молба от дружеството Взискател за извършване на изп.действия – справка за наличие на банкови сметки и запор върху тях.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД е законосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране 2 или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, за ревизирания период от 11.03.2016 година до 11.03.2018 година се установява, че двугодишния срок е бил последователно прекъсван с действия на Взискателя. Единствения период, които включва 30 май 2019 година до 18.08.2021 година, касае протичането на 5 месеца, но в тази връзка следва да се отчете (и съображенията на дружеството Взискател за правилни) наличието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ.бр.28 от 24.03.2020 година ( в сила от 13.03.2020 година, които по смисъла на чл.3 т.1 указва спирането на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. С Допълнение към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение ДВ бр.44 от 2020 година, в сила от 14.05.2020 година, в разпоредбата на § 13 е предвидено, че сроковете по чл.3 т.1 и т.2, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона. Т.е. давностния срок не протичал за времето от 13.03.2020 година до 21.05.2020 година, а на 17.08.2021 година е постъпила молба от дружеството Взискател за извършване на действия, която прекъсна давността.

Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл.116 б. “В“ от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на Взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането– 3 предмет на принудителното изпълнение. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т. е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, Съдия изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото.

Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.

4

Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е видно, че двугодишния преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ.

Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което водят до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. Давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност, с всяка от изброените по горе дати. Съгласно текста на чл.433 ал.1 т.5 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. В разглеждания случай, съдът намира, че не е налице кумулативната даденост на визираните в цитираната правна норма две предпоставки.

Проверявайки периода преди и след ревизирания, съдът приема, че наличието на изпълнителни действия и/ или молби за извършване на такива, не предпоставят прекратяване на производството на това основание.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с Вх. № 5692 от 25.03.2026 година от „МАКК“ ЕООД, ЕИК 103163594, чрез адв. Й., против отказ на ЧСИ Станчева да прекрати на производството по изп.дело № 694/2017 година, на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.