Определение № 1931 от 05.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500806 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Р. В. срещу определението, постановено в открито съдебно заседание на 27.04.2026г. по гр.д. № 101/2026г. на Костинбродския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявен по това дело насрещен иск с вх. № 2192/14.04.2026г. поради просрочие.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва извода на КРС, че релевантният момент за упражняване на правото на насрещен иск е бил срокът за отговор на насрещния иск, подаден от ответника в първоначалното производство. Счита, че подобно разбиране противоречи както на систематичното място на института на насрещния иск в ГПК, така и на неговата правна природа.

Изтъква, че ГПК не предвижда възможност за подаване на насрещен иск на насрещния иск, поради което към момента на връчване на насрещния иск по първоначалното дело (гр. д. № 904/2025 г.) той не е имал възможност да предяви самостоятелен насрещен иск в рамките на същото производство.

Прави извод, че такава възможност е възникнала едва след като с разпореждане от 09.03.2026 г. съдът на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК е отделил производството по насрещния иск в самостоятелно дело, а именно гр.д. № 101/2026 г., по което страните придобиват качеството на ищец и ответник по отделен правен спор. Намира за неправилно становището на 1 районния съд, че срокът за това процесуално действие е изтекъл още в рамките на първоначалното производство, като отново подчертава, че към онзи момент такова действие е било обективно невъзможно. Счита, че правото му на защита е било ограничено с отнемане на възможността да предяви насрещен иск в единствено възможния за това процесуален момент - след отделянето на производството и образуването на новото дело. Развива съображения, че обжалваното определение противоречи на принципите на процесуалната икономия и концентрация в процеса, тъй като предявеният насрещен иск е тясно свързан както с предмета на спора, така и със страните по делото, а недопускането му за съвместно разглеждане ще доведе до необходимост от образуване на отделно дело със същите страни и сходен предмет, което създава риск от постановяване на противоречиви съдебни актове и компрометира бързото, ефективно и справедливо разрешаване на спора. Подчертава, че отказът да бъде приет насрещният иск има преграждащ характер по отношение на правото му на защита, тъй като го лишава от възможността да реализира в рамките на същото производство своите материални права срещу насрещната страна. Моли съда да отмени определението, постановено в съдебно заседание на 27.04.2026 г. по гр.д. № 101/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, с което не е допуснат за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск, и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за приемането му за разглеждане.

Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна по делото, но в срока за отговор не е постъпил такъв.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

От фактическа страна съдът установи, че производството по гр.д. № 101/2026г. на РС- Костинброд е било образувано на 10.03.2026г. въз основа на насрещен иск, съдържащ се в отговор на искова молба от 07.01.2026г. и отделен в самостоятелно производство с Разпореждане № 439/09.03.2026г. по гр.д. № 904/2025г. на РС- Костинброд. Насрещният иск е предявен от А. В.

А.ов, чрез негова майка и законен представител А. М. А., срещу М. Р. В..

Претендира се обезщетение в размер на 6000 лв. за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника. На 20.02.2026г. е постъпил отговор на този 2 иск, а на 24.03.2026г. съдът е постановил определение по чл. 140 от ГПК, с което се е произнесъл по доказателствата и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2026г.

На 06.04.2026г. е подаден по пощата, а на 14.04.2026г. е постъпил по делото, насрещен иск по чл. 48 от ЗЗД от М. Р. В. срещу А. М. А. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведението на А. и на нейния син А. А.ов.

В открито съдебно заседание на 27.04.2026г. районният съд е изложил съображения, че насрещният иск на В. е подаден извън предвидения в закона срок, доколкото препис от насрещната искова молба е бил получен от ищеца по този иск на 27.01.2026г., а насрещният иск е предявен на 06.04.2026г. чрез пощенски оператор. С мотиви в този смисъл, районният съд е оставил без разглеждане предявения насрещен иск с вх. № 2192/14.04.2026г., указал е, че определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок с частна жалба, и е разпоредил, след влизането му в сила, насрещната искова молба да се докладва председателя за преценка, дали да се образува дело съобразно ПАС.

При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна, че частната жалба е допустима поради следните съображения.

По принцип, определението, с което се отказва приемането на насрещен иск за съвместно разглеждане, не подлежи на обжалване, тъй като то не прегражда възможността, този иск да бъде разгледан в отделно производство.

Наистина, това определение препятства разглеждането му, но само това производството, в което е предявен, а не изобщо. Съгласно чл. 211, ал. 2 от ГПК, когато се откаже приемане на насрещен иск, съдът служебно образува отделно производство по този иск, без да е нужно, той да се предявява отново, като именно в това производство се реализира правото на защита на ищеца по него.

В конкретния случай, обаче, районният съд е постановил не акт за неприемане на предявения насрещен иск и отделянето му в самостоятелно производство, а акт за оставяне на този иск без разглеждане поради подаването му извън преклузивния срок по чл. 211 от ГПК с възможност за последваща преценка на председателя на съда за образуване на дело по него. В напълно идентична хипотеза съдебната практика (Определение № 753 от 15.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 673/2012 г., III г. о., ГК) приема, че „частната жалба … 3 до въззивния съд, съдържаща доводи относно срока за предявяване на насрещния иск, е срещу определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, а не по чл. 211 ГПК“. Следователно, актът е обжалваем – както поради изричната разпоредба на чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК, така и поради преграждащия му характер, доколкото оставянето на иска без разглеждане окончателно препятства възможността за разглеждането му по същество.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът намира следното.

В хипотеза на просрочен насрещен иск, районният съд е следвало да се произнесе с акт за неприемане на този иск за съвместно разглеждане във вече висящото производство и за неговото отделяне в самостоятелно производство.

Както се посочи по- горе, този акт би бил необжалваем.

Ако, обаче, вместо това съдът е постановил акт с преграждащ диспозитив, този акт е обжалваем и, по частна жалба срещу него, въззивният съд следва да го отмени като процесуално неправилен (доколкото той препятства разглеждането на иска както в това производство, така и в друго такова), като върне делото с указания, насрещният иск да бъде отделен за самостоятелно разглеждане.

От друга страна, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“. В такова производство съдът действа при условията пълен въззив, т.е. има възможност да проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

В настоящия случай е налице именно такава хипотеза, поради следните съображения.

По смисъла на чл. 211, ал. 1 от ГПК, насрещен е само и единствено искът, който ответникът предявява срещу ищеца за общо разглеждане с първоначалния иск. Следователно, за да се приеме, че един иск има качеството на насрещен, трябва да е налице пълна идентичност между страните по него и 4 страните по първоначалния иск, но с разменено процесуално качество – ищецът по насрещния иск да е ответник по първоначалния иск и ответникът по насрещния иск да е ищец по първоначалния иск.

От друга страна, съгласно чл. 29, ал. 1 от ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. В конкретния казус ищец по иска, по който е било образувано гр.д. № 101/2026г. на КРС, е А. В. А.ов. Наистина, по силата на чл. 28, ал. 4 от ГПК, този иск е предявен от неговата майка и законен представител А. М. А., но тази разпоредба касае само начина на представляване на малолетния ищец А. А.ов, като не му отнема качеството на страна по образуваното по този иск дело, нито превръща законния му представител А. А. в такава страна.

Същевременно, искът с вх. № 2192/14.04.2026г. (макар и наречен „насрещен“) е предявен от ответника по първоначалния иск М. Р. В. срещу А.

М. А., която, както се посочи по- горе, не е страна (ищец) по първоначалния иск. Не обуславя различен извод фактът, че В. е насочил иска си срещу А. както в лично качество, така и в качеството й и на родител и заканен представител на малолетния А. В. А.ов. Действително, последният е ищец по първоначалния иск, но, дори В. да претендира обезщетение за причинени лично от него вреди, така предявеният иск с вх. № 2192/14.04.2026г. е с правна квалификация чл. 48 от ЗЗД, по който единствен надлежен ответник е не малолетният делинквент, а неговият родител, който отговаря на собствено основание и в лично качество, а не като негов процесуален субституент.

Следователно, липсва идентичност между страните по първоначалния иск, по който е било образувано гр.д. № 101/2026г. на РС- Костинброд (А. А.ов и М. В.), и страните по иска с вх. № 2192/14.04.2026г. (М. В. и А. А.).

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният от М. Р. В. срещу А. М. А. иск с вх. № 2192/14.04.2026г. няма характер на насрещен такъв, поради което не би било възможно да се приеме за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 101/2026г. на РСКостинброд – независимо дали е подаден в срок или не.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд с указания за отделяне на иска с вх. № 2192/14.04.2026г. в самостоятелно производство.

5

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.04.2026г. по гр.д. № 101/2026г. на Костинбродския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният по това дело иск с вх. № 2192/14.04.2026г.

ВРЪЩА делото Костинбродския районен съд за отделяне на иска с вх.

№ 2192/14.04.2026г. в самостоятелно производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6