Решение № 1715 от 16.11.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..11.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА –МЛ.С. при секретар Габриела Д.а , като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1742 по описа за

2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 39971/30.06.2017г. от „Пропърти фонд“ ЕООД чрез адв.М.Л. – ВАК срещу Решение № 2344 от 07.06.2017г. постановено по гр.д.№ 12893/ 2015г. ВРС,

20 св., с което съда е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 4132/10.11.2016г. , постановено по гр.дело № 12893/2015г. по описа на ВРС, с което е признато за установено, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №60, том II, вх. рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на нотариус П.С.с рег. №335 на НК, на реална част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н

Приморски, к.к. Чайка, местност I, при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, като в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на „Пропърти фонд” ЕООД и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г., съответна на общата граница между парцели XI -3486 и XII -3487 по ЧЗР от 1999г., отразена в син цвят и заключена между точките А и Б на комбинирана скица – Приложение 2 на л.79 от заключението на вещото лице С.К., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, като в диспозитива след „че ищецът е собственик… на реална част от ПИ с идентификатор *** ”

ДА СЕ ЧЕТЕ :„с площ 1225 кв. м.”, както и след така постановения диспозитив ДА СЕ ЧЕТЕ: „като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата, заключена между действителната граница /материализираната на място граница – поставената от ищеца масивна ограда/ и приетата за отговаряща на правата на страните такава по предходен план, защрихована в зелен цвят на комбинираната скица – приложение № 2 към СТЕ на вещото лице С.К., с площ 67 кв. м.”, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

В жалбата се поддържа , че постановеното решение е недопустимо т.к. с него не се поправя ОФГ, а се постановява ново такова, поради което моли същото да бъде обезсилено и отменено като постановено в противоречие със закона и материалите по делото. Поддържа изложеното във въззивна жалба вх.№ 64201/02.12.2016г. , като излага , че неправилно и незаконосъобразно съда е приел ,че границата между двата имота минава ,съгласно приложение № 2 на вещото лице С.К., който препращаща към отменен предходен план.Твърди ,че съда е допуснал съществено нарушение на материалния закон , като е възприел, че в конкретния случай са налице регулационни линии т.е. действаща регулация. Твърди, че границата между двата имота е безспорно установена между страните.Съгласно експертното заключение на вещото лице В.са определение и квадратурите на двата имота, съобразявайки се с трайно установената граница между тях, спрямо която имота на ищеца е с площ от 1 292кв.м. , а имота на ответника с площ от 1 076 кв.м.Излага , че това се доказва и от разпитаните по делото свидетели.Моли, атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго в съответствие с предявения иск .

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител,моли решението на първа инстанция да бъде отменено , като се постанови такова в съответствие с депозираната искова молба. Излага твърдения , че постановеното решение за поправка на ОФГ не е в предвидения от закона срок. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р.Н.Р. ,чрез процесуален представител, с който се оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че целта на настоящото производство е да установи по безспорен начин пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК.Моли присъждане на направените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.

В съдебно заседание по същество поддържа становището си от отговора на въззивната жалба, моли присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред

ВРС е образувано по „Пропърти фонд” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Мария Луиза 24А, ап.2, чрез процесуалния му представител – адв. М.Л., срещу Р.Н.Р. с адрес *** положителен установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, к.к. Чайка, местност I, с площ на реалната част от 1294 кв.м., при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, при твърдения в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК да е допусната непълнота, или грешка, като в същата имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на ответника с посочения идентификатор.

Ищецът основава правния си интерес и активната си материалноправна легитимация по иска за собственост на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващата молба:С нотариален акт от 2003г. ищецът придобил чрез покупко-продажба процесния имот. При одобряване на кадастралната карта е допусната грешка, като имотът на ищеца не е отразен като самостоятелен, а е включен изцяло в ПИ 114, целият с площ от 2369 кв.м. при вписан собственик Н.Р.Н.– наследодател на ответницата. Ищецът депозирал искане до началника на СГКК – Варна за попълване на собствения на дружеството имот, но получил отказ. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа. Ищецът твърди, че разликата в квадратурите е в резултат на различния начин на измерване към момента на закупуване на имотите и към момента на одобряване на кадастралната карта. Промяната на цифровото измерване променя квадратурите и това е в рамките на статистическата грешка, предвидена в съответната наредба. Счита, че принципът на одобряването на кадастралните карти е по граница, която съществува към момента на отразяването й, и то безспорно това е отразената съществуваща ограда между двата имота, която следва да се посочи като граница между имотите.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Р.Р., чрез процесуален представител – адв. Н. Т., в който се изразява становище за допустимост на предявения иск. Не се оспорва, че при първоначалното одобряване на кадастралната карта е допусната грешка, при която двата имота са отразени като един общ. Не се оспорва, че ответницата не се е съгласила с предложеното от ищеца изменение на КККР. Излага се, че причина за това е, че праводателите на ищеца изградили сграда в своя имот без да спазят законоустановеното отстояние.

Ищецът направил подобрения и за да получи сградата законно разположение спрямо имотните граници, преместил оградата между двата имота в южна посока във вреда на ответника, след което поискал изменение. Дружеството – ищец подало жалба срещу отказа, по която било образувано адм. д. 4515/2012г. по описа на Адм. съд – Варна. След като с експертизи се установило, че няма основание да се претендира изменение, ищецът се отказал от предприетото оспорване. Сочи се, че бащата на ответницата и предходният собственик на съседния имот били близки и дълго време имотната граница не била материализирана на място. След като била построена сградата, баща й се съгласил съседите от север да ползват част от имота на ответната страна, за да паркират в името на добросъседството. Новите собственици се възползвали от това и намалили лицето на имота на ответницата към улицата и увредили част от лозовите насаждения в имота й. Излага се подробно кои са били действалите планове за имота, като се поддържа, че действителната площ на имота на ответника, измерена на място, е била 1200кв.м., с каквато площ и дружеството е придобило имота. При подмяната на оградата, същата е изградена изцяло в имота на ответницата, при което е налице навлизане в около 43 кв.м., която част не е собственост на ищеца, което е мотивирало ответната страна да се противопостави на изменение на кадастралната карта по искания от ищеца начин. Сочи се, че ответницата не би искала да се премахват незаконно изградени строежи, поради което счита, че е по-благоприятно спорът да приключи със спогодба, каквато предлага на ищеца. В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа направените възражения. Счита, че придобитите от ищеца права с нотариален акт не включват спорната част между двата имота, където преди време противоправно е преместена границата.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на Решение № 2344 от 07.06.2017г. постановено по гр.д.№ 12893/ 2015г. ВРС, 20 св., с което съда е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 4132/10.11.2016г. , постановено по гр.дело № 12893/2015г. по описа на ВРС. Същото се развива след Определение №

283/12.05.2017г. на ВАпС, по гр.дело № 200/2017г.,с което е отменено Определение №694/14.03.2017г. по в.гр.дело № 175/2017г. по описа на ВОС ,4св., с което производството по въззивната жалба е прекратено и са дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия. От друга страна, законодателя не е предвидил срок за производството за поправка на ОФГ, както когото е по молба на страна , така и когато е по инициатива на съда.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По делото между страните няма спор относно следните факти:

При одобряване на кадастралната карта със

Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. е допусната непълнота, при която двата имота, на ищеца и ответника са отразени като един общ с идентификатор ***.

С нотариален акт №187, том IX, дело 4870/29.03.1994г. на нотариус Д. С.при ВРС, Н.Р.Н.е признат за собственик на недвижим имот, който е закупен по реда на пар.4а ЗСПЗЗ, а именно място с пространство от 600кв. м. ид.ч. от цялото с пространство от 1000кв.м., находящо се в м. Ламбур Пунар, при граници: път, А. Ж., К.Д., ведно с постройка .

Ответника Р.Н.Р. е дъщеря и наследник на Н.Р.Н., починал на 20.03.1998г., и оставил за наследници съпруга Н.Р. /починала на 13.03.2009г./ и дъщеря - удостоверение л.22 от делото.

С нотариален акт № 60, том II, вх. Рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на нотариус П.С.с рег. №335 на НК, Д.Й.К.продава собствените си ¾ ид.ч. и С.З.К.продава собствените си ¼ ид.ч. на „Пропърти фонд” ЕООД от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка: място с площ от 1200кв.м., представляващо ПИ №3487, идентичен на парцел №XII – 3487 в кв.9 по плана на к.к. Чайка, при граници: улица, имоти с пл. номера 3488, 3491, 3492 и 3486.

Разпечатката съдържа 38 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/399c0380-78d7-4a31-a4ac-dd41cf22a88b